„Па шта си ти?“ – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
„Па шта си ти?“ – с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец…
Не са чужденци, нито неканени пришълци. Свои са… Доколкото такива хора могат да бъдат свои с някого… Или един с друг…
Приятели и познати ми писаха покрусени от днешния ден. “Ама, как може?”, “Какво стана?”, “Как не ги е срам?!”, “Моля те, напиши нещо за утеха!” и подобни думи… Не знам дали аз съм човекът, който трябва да обясни какво точно е станало, но ще споделя по съвест, пък дано е в помощ…
Днес от един шамар беше извлечена политическа, геостратегическа и (вероятно) финансова полза. Сигурно се чудите как може тъкмо от шамар да произтекат подобни неща. Много просто – като го повториш. Плесницата като цивилизационен избор! Много е важно!
Ако не се сещате за какво точно говоря, ще ви припомня. Някога, преди повече от 100 г., по време на Балканските кипежи, сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влязъл в Скопие и като съюзник на България бил посрещнат тържествено от местните. По пътя спрял и попитал едно малко момиченце на име Васка Зойчева: „Па шта си ти?“ (Каква си ти?) И получил чистосърдечен отговор: “Българка!” Принцът се вбесил и зашлевил детето… Това дало повод на патриарха на българската литература Иван Вазов да напише стихотворението “Па шта си ти?”. Ако не сте го чели, имате сериозни пропуски… Щях да напиша – в образованието си. Но по-точно е да се каже – в уроците по родолюбие.
Това стана днес – момичето беше зашлевено отново и предадено на опеката на чужденци. Смъртни български врагове се примириха, за да бъде пак унизително опердашена Васка. Точно както Пилат и Ирод се примирили чрез разпъването на Христос.
Ще кажете, защо именно нея сочиш. Има толкова още, за което трябва да се говори – герои, воини, духовници, паметни събития, катедри, проповеди, литература, обилно напоена с кръв земя… Защо Васка?
Защото Васка е дете. И защото днешният ден трябва да бъде обяснен на децата, които ще живеят след нас.
Защото Васка е вече покойна. И днешният ден трябва да бъде обяснен на покойните, които живяха преди нас.
Няма по-ясен събирателен образ. Пляс! И готово!
Можем да завършим с хладна сметка. При определени условия и със старанието на словесното медийно безсловесие, децата могат да бъдат убедени правилно и коректно в ситуацията – че са бити за добро. Покойните – никога. Тяхната ярост предстои да изпитаме всички, понеже днешните герои не са се самопоявили, а ние ги издигнахме! Сред мъртвите би се радвал само Георги Димитров. Но (като отявлен богоборец) той може да е там, където няма място дори за капка радост. И където често стигат “успешните” политически играчи. “Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.” (Евр. 10:30).