Чудя се вече как да започвам такива текстове… Не за друго, а за да прикрия огорчението и възмущението си… Затова ще започна от края – с духовното обяснение… Всяко нещо има своето духовно обяснение…
Падналият човек осмисля всичко през падналите си помисли! Те са основната агенция, от която получава информация! Те са престижния университет, от който придобива знания! Не само за окръжаващата го реалност или дори за целия свят… И Евангелие да му дадеш, пак ще го изтълкува през тях…
Св. Паисий Светогорец казвал: “Само щур човек вярва на всичките си помисли.” С това искал да помогне на хората да отличават вражеските прилози и да ги пресичат навреме. Но… Самовгледаният, самохаресващият се приема с възхищение всичко, което се ражда в главата му. И понякога започва да твори изкуство от прелестта си… За своя погибел… Ако попадне сред сродни души… Горко на това общество. Горко, горчиво и страшно… Прилогът (демонски помисъл, внушение, насърчаващо към грях) е антре към временна нега и вечна тъга… Един такъв прилог се материализира днес пред очите ми, моите и на хиляди хора… Вероятно прави така от месеци…
Обичам Южния парк. Там мина детството ми. Това е едно от местата на моята носталгия – пътеките, ливадите, рекичките, езерцата, всички ги знам… Лабиринтът, от който се боях, защото ми изглеждаше огромен (съвсем малък е вече), корабчето, пясъчникът със стъпалцата… Даже посятите по времето на соца циментови полутопки, които ми бяха неприятни, вече ми се виждат съвсем поносими… На фона на фантазиите, с които съвременните творци и техните насърчители оскверниха това прекрасно място. Нямам време, затова идвам тук не по-често от един-два пъти в годината. И всеки път “изненадите” са по-отвратителни. До днес, когато стигнахме (да не се заричаме) върха…
Аман вече! Каменни изсечени фигури на езически “божества” – Асклепий, Хигия и не знам още кои… Разумният човек знае (твърдо поне от 17 века), че това са образи на бесове. Идолопоклонството е изглеждало като гротеска дори по времето на Юлиан Отсъпника, но ние тук си играем на нестандартна култура. И още: паметник на ъгъла. На бас, че сте се чудили къде има негов монумент. Еми, тук, в Южняка (както го наричахме като малки). Някакъв неясен подземен дзвер, опашката му стърчи в единия край на парка, снимал съм я. Някои казват, че в другия край е главата му, но нямам нерви да я търся. И за капак – Махатма Ганди, барабар с козичка. Щото… Какво са парковете в една православна столица без козичката на Махатма Ганди… Нейсе, това да е…
И като казах православна… Изненадата от днес – Добрият Пастир! В средата на Южния парк! Поне 4 метра голям. С овце даже… Ще кажете: “Добре, това с овцете е контрапункт на козата.” При това са големи като едри теленца… Но… Не е каквото очаквате.
Добрият Пастир! Нашият Христос Бог! Пресладкият Иисус, Спасителят и Изкупителят! Източникът на всичко красиво и добро в живота… Изобразен като някакъв микс между C3PO (Си-Трипио) от “Междузвездни войни” и китайски карнавален герой. Кичозно жълто, на главата нещо като обърнат от вятъра чадър за слънце или мандарин (нали така се казваше китайската шапка?), опулен поглед, още по-кичози крила или пелерина (или друго)… Останалата част от статуята е съвсем гола, ако не броим някакви огънати телове тук-таме. Гола, бе… Съвсем… С очертаващи се гениталии, задни части и т.н. А! И да не забравяме преметнатата през раметете пръчка, която сигурно в нечия глава създава илюзия за Кръста… Ето това си имаме!
Добре, де! Пък изсред тия общински институции, дето дават разрешения за поставянето на подобни работи на публични места, няма ли някой да е чел Евангелието? Да е ходил в храм? Да е помирисал поне тамян, не само горящи пръчки за медитация? Пък да се сепне, да рече: “Ей, хора, не може така! От Господа трябва срам да имаме, а не да Го поругаваме! Какво ни е направил Бог, та така да Го осмиваме! Ще Го прогневим, целият град може да пострада, мани ни нас!” Ясно, няма!
И да четем Свещеното Писание, пак в главите ни управляват падналите помисли, не благодатта, разбирам! Но едно човешко естетичско чувство да беше останало поне. И хлапетата няма да кажат, че Си-Трипио им прилича на Добрия Пастир. Ама авторът го считал за изкуство… Да е жив и здрав! Но защо ме ангажирате с прилозите му? Не мен, целия град! Градът, който носи името
на Христа – Божията Премъдрост (хич да не напомням тук и за онова нещо с кукумявката и вдигната пола в центъра, че съвсем ще стане печално). Децата ни си играят в парка! 1000 пъти казахте “сакън” на Веручението в училищата. Но гол робот-преводач с чадър на главата може да е Христос… Ходещ по заблатено и олющено езерце, наша версия на Генисаретския по-голям брат. И отзад овчища като телета пият от застоялата водичка, създавайки усещания за наближаващи хепатит и диария…
Плаче ми се, докато пиша всичко това! То е белег на духовното ни падение… Това ни е нивото… Снимах… Някакъв човек до мен също снимаше…Попитах го дали му харесва. Плю си на петите без да отговори… Щото от една страна всичко е ясно, но от друга… Защо го питам… Гнило има нещо…
Докато пиша тези редове и си задавам купища въпроси, попаднах на един от възможните отговори. Европейският съд за правата на човека признал богохулството за фундаментално право… Нещо свързано с някаква полска певачка… Богохулствайки правела изкуство и имала право на свободно изразяване. А може би паметникът “проповядва” именно това на софиянци. Мнозина от тях вече дори на помнят Южния парк без монументите на новото “фундаментално право”!
“Иначе всички сме православни, не се връзвай толкова, отче!”, казват ми в такива случаи! Иначе, да! Особено като закъсаме! “Виж там, прочети за късмет, че нещо не ми върви!” Но да се засегнем от поругания Добър Пастир… Все пак 21 век е… А?
П. П. Малко ми е неудобно, че връщам темата, но… Това със статуята на блокове в средата на Дружбенското езеро се размина, нали? Или и там да чакаме изненада? Макар че… След това в Южняка, езерото при храмовете ще изглежда като посетено от Гауди.