Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег.
Онзи ден пък с жена ми трябваше да се отбием до голям детски магазин. Колко трогателни играчки за малчугани имаше там! Маски на бесове и всякакви изроди, рога (черни и червени), черепи, кости и изобщо неща, с които обичайно модерният човек (изглежда) възпитава наследниците си. А наоколо се носи музичка. Кавър-версия на прочута песен на Стиви Уондър. Само че с променен текст: “I just called to say I hate you!”. В превод: “Звънях само, за да ти кажа, че те мразя!” Другото, което прозвуча, хич няма да ви го преразказвам (защото не е дори за помисляне, камо ли за произнасяне). Тези неща, разбира се, не са необичайна гледка. Предполагам, че и вас ви връхлитат отвсякъде… Но възмутените стават все по-малко…
Обаче… Имам няколко предложения към готвещите се да “празнуват”. Утре съм на Централни гробища. Ако ви трябва аниматор (нали така се казва този, който весели децата?), вземайте хлапетата и идвайте на купона. Защо да чакаме 1 ноември? Ще има много ковчези, а и смъртта там си обитава по принцип. Бонус е лепкавата кал на новите парцели. Можем да погледаме как копаят гробарите. А и да имаме шанс да попаднем и на пресни трупове. Яко, а?!
Ако пък ви се струвам досаден мрънкач, все пак използвайте хубавото време и идете в парка без мен… В гробищния парк… Всеки има покойни роднини и кости на близки, с които децата могат да си поиграят. А докато ровят в пръстта в търсене на завещаните им играчки, не забравяйте да донесете кошница с лакомства, за да е пикникът истински. И заедно да попеете: “I just called to say I hate you!”. Приятно е да виждаш как се ражда омраза в малките очички, нали? Гледат те и сякаш ти проговарят: “Още малко да порасна и такива шамари ще ти зашия!” Не се бойте – дребосъците растат като гъбки, скоро крехките ръчички ще се превърнат в здрави пестници…
Тук някъде горчивата ми ирония трябва да спре. Дори сарказмът има граници, които не бива да преминава. Как може да се продават маски на бесове? И някой да слага рога на децата си? Какво е това, ако не нравствено дъно? Страшно, зловещо, потресаващо дъно… Да предадеш живота на най-милите си в лапите на извечния човешки враг и мъчител?
Някога България е изнасяла примери и образи на ангелски живот. Сега внася бесовски тържества и ги поднася на чедата си. Както е писано: “…но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела… принасяха синовете и дъщерите си жертва на бесовете… оскверниха се с делата си, блудстваха с постъпките си. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от своето наследие…” (Пс 105:35,37,39-40).
Какви страшни думи… Погнусил се Всеблагият, Вселюбящият от Своето наследие, така Го оскърбило то…
Молете се на Добрия Бог, та благостта Му да преодолее гнусотата на нашето побесняло безсрамие! Молете се всеки ден! Искайте сълзи и плачете горко, ако те не идват в очите ви, защото православният някога народ предава костите на своите деди на поругание и се весели с враговете на своето спасение!