В крайна сметка, всичко е затова – да видим другия, да го почувстваме, да го прегърнем – от душа до душа. Да бъдем съпричастни с него, със страховете и надеждите му, с обикновения му делник, с празника му… Да попътуваме заедно по очуканите друмища на овехтелия свят… Ако не можем това, то поне да не му се надсмиваме, да не го ругаем, да не очакваме да ни е прислужник, да не чупим крилата му… Изпочупили сме един на друг крилата си… И знаете ли защо?! Просто можем да си го позволим… 

И най-важно – да не надценяваме добродетелите си… Ех, ако се питате откъде извира потокът на злото, ето ви отговор – от надценените свои добродетели, от удовлетворените собствени амбиции и от подценените стремежи на ближния…

Идва празник! Спомнете си с Чие име се назоваваме! Синът Божи дойде в живота на човека и не пожела да стесни никого. Дори в странноприемницата. Никой не остана без покрив заради Него. Бог е толкова деликатен, че се роди при животните, за да не бъде в тежест на никого. А после послужи до смърт на отдалечилите се от любовта Му (както е описано в Евангелието). Ето колко е добър нашият Спасител! 

И ние да бъдем добри хора! Това е центърът на всичко. Да бъдем добри хора заради Христос и както е казал Христос! Заради Евангелието, заради принципа, не заради себе си и своето изтъкване. Още от днес, от утре, от деня на Рождество Христово, от когато успеем… Имайте го в ума си, в сърцето си – това е целта на живота ни. Въпрос е на човешко достойнство. Забравили сме достойството си като рожден ден на приятел, с когото не се напиваме…  

Един познат веднъж ми каза: “Отче, нали знаеш, че свестните не преуспяват?!” А аз ще ви река, че единственото преуспяване е в това да си добър човек. И с това да приличаш поне мъничко на Добрия Бог!

Желая на всички светло и радостно посрещане на Рождество Христово! А също светъл и радостен живот!