Запазени са думите на светците за хората-мухи и хората-пчели. Онези, които виждат само лошото у другите и търсят само лошото около себе си, са оприличени на мухите. Другите, които виждат лошото В себе си, а не го забелязват у другите и не осъждат  ближния, разбира се, са пчелите.

Мухите са наричани с новата българска дума “хейтъри” и признавам, че бях и може би все още съм в тази категория, когато става дума за публицистични текстове.

А едно време публикувах в двери.бг Преди много години, когато още не се знаеше от широката общественост, че планират либерално църковно събрание в Крит, което да нарекат “велик и т. н. събор”. Дори по случайност бях в София на една от първите срещи на екипа на сайта и не знаех още кой кой е.

На края на нашата дружба един от този екип сподели, че няма да отиде на Атон, докато не го пуснат там с жена му. Това тук брои ли се за хейт (макар че никого не мразя и тази дума ми е противна по няколко причини)?

После публикуваха известно време текстовете ми и в православие.бг С тях раздялата стана по-хладнокръвно, никога не са стигали до споделяне на лично мнение, брюкселски внимателни са, но ми дадоха да разбера, че от един момент нататък крайната ми позиция по различни въпроси не се вписва в тяхната широкоскроена политика. И философия.

Първият ми текст в офнюз.бг е от февруари 2013. Главният редактор в началото ми каза, че колкото по-категорични са текстовете ми, толкова по-добре. Все пак започнаха като офроуд сайт и не искаха да вървят по утъпкани пътеки. В началото. Сътрудничеството ни продължи до 18 февруари 2022.

След което започна СВО и повече не можеше да продължавам да им пращам текстове. Но процесът не беше рязък. Разбрах, че ще се разделим, още когато ме извикаха да давам обяснения в Комисия за защита от дискриминация, има такава институция у нас.

КЗД е разположена на бул. “Драган Цанков”. В уречения ден двамата с главния редактор влязохме в една от залите и застанахме на местата, които ни посочиха. Беше си импровизирано съдилище. На мястото на съдиите седяха експертите от КЗД, пред тях от едната страна ние, а от другата срещу нас ищците – една женица от умнокрасивитета и нейна адвокатка. Женицата беше подала жалба срещу мой текст, в който цитирах молитва към Богородица – да ни избави от “нашествие на другородци” – думите нашественици и другородци накърнявали чувствата на онези млади, здрави и прави мюсюлмани, които тогава пресичаха европейските граници арогантно и подритваха подадената им по гарите храна.

Днес същите нашественици и другородци през зимните празници си организират масово опипване и публичен тормоз на русите европейки из Берлин и Кьолн и всички останали бленувани от тях богати и чисти градове. Но това е друга тема.

Та тогава КЗД наложи наказание на сайта да плати някаква глоба и да свали статията ми.

На излизане от тази чудесна институция забелязах, че е разположена край Музея на социалистическото изкуство. Мисля дори, че е негово продължение. Че само привидно двете сгради са разделени.

Тогава усетих накъде духа вятърът, но не съм ветропоказател и схванах, че пътищата ни полека се разделят. Автоцензурирани беззъби мои текстове продължиха да излизат. Или на безопасна тематика, или много внимателно с думите. Никакъв офроуд. Но напрежението нарастваше от месец на месец. Все повече мои статии отхвърляха. Без обяснения, защото няма кой да дава обяснения. Но дори да има, обяснението щеше да бъде, че статията не става, няма стойност, не е добре написана, липсва й стил…

В битието ни най-подло, нагло и безмозъчно навлязоха маските и ваксините. Някои от редакторите пускаха текстовете ми против маските, но не и против ваксините. Различаваха ги, един вид, мерките. Не правеха такива каламбури кат мене и умници кат Нойзи обявиха такива кат мен за “врагове на народа” и пълни ръбове, които трябва да бъдат наказани с отнемане на достъп до интернет. Щот нали ний не сме завършили НГДЕК кат тях и сме тъпи.

Един от малкото смели и умни писатели по онова пандемонично време беше Калин Терзийски, с когото се сдобрих по мейла. Бях се издразнил на някакъв негов текст и написах нещо заядливо, но това бяха дреболии в сравнение с големия терор и той се държа наистина мъжки.

Влязох в конфликт с кого ли не. Не искам да ги изброявам. Заплюха ме като нещастен антиваксър, путинист, агент рубладжия и така нататък. А текстове против Путин съм писал още през онази преломна 2014. В днешната ситуация не бих си го позволил, защото днес положението е военно и няма място за нюанси. Днес офнюз.бг поддържат и май имат участие в създаването на митология около недоразумението Глиги. Платена митология, разбира се.

Така постепенно замлъкнах. Не можах да си пречупя гръбнака на тема ваксинационен и масков терор, не мога и днес, когато у нас спират излъчването на руски ТВ канали. Чета анализите на Вацев, гледам някои гости на Карбовски, все хора от “оня списък” – направиха нов списък с неудобни…

На Карбовски му спряха достъпа до национални телевизии. Културата на отричането го отрече и него. И той вече не съществува. Има си канал в ютюб, докато и него не затворят един ден. Със сигурност някой го докладва и там.

И вече сме в следващото ниво. Телевизиите и радиата са абсолютно цензурирани.

В бъдеще постепенно ще бъдат филтрирани и соцмрежите, и видеоканалите, и блоговете като този. Убеден съм. Тенденцията е мощна и няма изгледи да се промени.

Сещам се за японските три мъдри маймуни, едната си държи ръцете на очите, другата на ушите, третата на устата. Да не виждаш зло, да не слушаш зло, да не говориш зло. Но има и тук една граница. Ако си запушим устата в някои моменти, камъните ще проговорят.

И тези моменти наближават. И дори са тук.