„Преди всичко не вреди“. Това е основен принцип в медицината, заявен още в древността.
Всички, които познаваха Мария, са поразени от скоростта, с която тя си отиде от този свят. На мен ми липсваше някакво парче в пъзела, но го открих. Сега ще ви го дам. Недоумявах – как може да се развият толкова бързо нещата!! На 17 февруари осъзнах нещо ново. Лекарската намеса и преливанията на кръв и тромбоцити са били фатални!
На 9 януари Мария за първи път ми каза, че изпитва необяснима умора.
Последваха някакви грипни симптоми при мен и нея, аз бях с температура, тя само за един ден с 37,7, никога не е боледувала и това беше необичайно за нея състояние.
Въпреки това си имаше сила и се разхождахме през деня.
На 17 януари 2023 отиде при личната лекарка. След направените кръвни изледвания я приеха към 16 ч в хематологията на Окръжна болница в Бургас с лекуващ и главен лекар Иван Минчев, човек над 50-годишна възраст, с опит.
Още на същия ден ѝ преляха за първи път кръв.
Още на същия ден вечерта с дъщеря ми отидохме да я видим. И тя получи пред нас първата си парализа за около 15 минути. Схващане на дясната страна, ръката и тялото и устата. Като инсулт. Но не беше инсулт. Премина. Дойде дежурната лекарка на 4 етажа в болницата, тества я с вдигане на ръцете и краката за инсулт, Мария се усмихваше, а получилите инсулт не могат да се усмихват.
Казаха, че е на нервна почва, нещо като паник атака. Не му отдадоха значение. Ние се успокоихме, че не е нещо сериозно. А е било сериозно. Много сериозно. Неврологичен симптом при хематологично заболяване. Освен това имаше още два сигнализиращи признака, че трябва да се провери за Синдром на Мошковиц.
Иван Минчев обаче не се е усъмнил. Другите в Бургас също. Смело са прелели кръв. А при Мошковиц кръвопреливането е противопоказно. Защото новите тромбоцити в кръвта блокират и старите и се слепват в едно. Първото кръвопреливане доведе до първата парализа.
Последваха още 2 парализи. Втората парализа след преливане на кръв в Националния център по хематология в София. Третата криза дойде след преливането на тромбоцитна маса в София в Национален център по хематология на 4 февруари. Вечерта на 4 срещу 5, събота срещу неделя – всяка криза идваше след поредното преливане на кръв или тромбоцити.
Четвъртата поред парализа беше последната и не приключи за 15 минути. Всяка от кризите беше предизвикана от лекарска намеса. Във финалната фаза Мошковиц е напълно нелечим.
Минчев ни изпрати при Дончев в тоя Национален център. Минчев трябва да е светило в тая област. Но Дончев дори не ни удостои с внимание, случая ни пое Гълъбова, същество, което нямаше и 30 години на външен вид.
Нито Минчев, нито Гълъбова помислиха, че може би вредят с кръвопреливането.
https://en.wikipedia.org/wiki/Thrombotic_thrombocytopenic_purpura#Treatment
Направиха трепанобиопсия на Мария на 25 януари. Това е ужасно пробождане на тазобедрената кост с местна упойка за извличане на костен мозък. И допълнително изтощи момичето ми. Болката от дупченето и изтощението я смазваха. Казаха ни, че изследванията ще излязат до 10 работни дни. Което означаваше, че трябва да си получим изследванията на 8 февруари.
Мария почина на 7 февруари.
Позната хематоложка по вайбър разгледа кръвната картина. Каза, че се съмнява за Мошковиц на 20 януари.
Споменах по телефона на Гълъбова за Мошковиц. Тя каза, че си имат процедура, първо изключват тежките диагнози и са изключили левкемия. И трябва да чакаме до 8. 2. Аз казах, че Мария има неврологични симптоми. Гълъбова каза да отидем на невролог. Казах, че сме отишли на невролог в Бургас и сме направили скенер на глава. Няма инсулт и всичко е наред според скенера.
Но според Мошковиц не всичко е било наред. И Минчев, и Гълъбова, 54-годишният и 28-годишната е трябвало да изключат възможността да бъде това рядко заболяване по съвсем прост начин – чрез тест на определен ензим. С натривка се прави.
Само не е трябвало да вредят. Само това. Да спазят първия принцип на науката, от която си вадят хляба. От 7 февруари нататък те нямат правото да се наричат лекари.
Дори болестта на Мария да е била нелечима, не е трябвало да я доубиват с преливане на кръв и тромбоцити.
А Мошковиц днес е лечим на 90 %.
На 7 февруари сутринта нейното състояние се влоши. Бяхме си резервирали час за преглед при ревматолог, защото мислехме, че е лупус.
Когато към 10 сутринта видях, че нещата не изглеждат добре, отидохме в Токуда. Исмаил Емин, лекар от арабски произход, ми се развика по коридора към 14 ч следобед – какво правя там, защо съм там, край него сновяха други лекарки, той е шефът на хематологията. Аз също се развиках – изхвърлили са ни от Дървеница, дори не са хоспитализирали Мария, само са прелели тромбоцити в събота и отивайте си вкъщи.
Една от лекарките край Исмаил, възрастна жена, се опитваше да ни успокои мен и него, каза, че се съмняват за една рядка болест. Мошковиц ли, попитах я аз. Да – каза тя. Това беше диагнозата. Поставена в последния ден от живота на Мария. Няколко часа преди да си отиде. Исмаил вдигна телефона на тия в Дървеница и им се разкрещя и на тях. Не бях виждал толкова ядосан лекар.
Долу в спешното Мария вече губеше връзката с нашия свят.
Другото няма да ви го разказвам. Другото си е мое. Изпратиха ни с частна линейка обратно в Дървеница. Сега разбирам, че това е за да не им разваляме статистиката в Токуда. Но това е малка грижа. След преливането на тромбоцити на 4. февруари в Дървеница тя е била обречена. Исмаил го е знаел.
Исмаил е лекар. Минчев и Гълъбова не са. Няма изречение на този свят, което да ме убеди в противното. Те са нарушили първия принцип на медицината.
Мошковиц се лекува с плазмафереза, пречистване на плазмата. Ако искаха кръводарители, щях да им намеря стотици. Ако искаха пари, щях да им намеря стотици хиляди. Те просто почнаха да преливат кръв. Те просто не взеха предвид неврологичните симптоми, нивата на билирубини и LDH. Не обърнаха внимание. Не ги интересуваше. Имаха си процедура. Трябваше да чакаме до 8 февруари, за да ни кажат, а тогава аз вече се бях обадил на погребалната агенция.
Състоянието на Мария се влоши след първото кръвопреливане, след второто и биопсията и след вливането на тромбоцитна маса. Това са фактите. Каквото и да ми каже някой лекар сега, каквито и доводи да ми приведе, той не може да отрече фактите. При Мошковиц се прави само едно – пречиства се плазмата. Попаднахме на некадърници.
Бог да прости съпругата ми Мария. Тя угасна като свещица за един ден пред очите ми. Милото ми целомъдрено и чисто момиче. И дано някой ден си отида при нея. Нищо друго не искам в този живот.