“…Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Лука 13:34)
“…И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” (Лука 19:41-42)
Има ли нещо за нас в тези думи?
Ще кажете: “Какво намекваш? Христос не е с магаренцето си на околовръстното и не е тръгнал да влиза в София (или в друг някой български град)! Това е просто една стара история!”
Кой съм аз дори да помислям идва ли Спасителят и Съдията или не?! (Но, ако дойде, ще намери ли вяра (Лука 18:8)?) Знам, че дойде Великият пост. Спусна се в заетото ни ежедневие и се настани някак нелюбезно, пристигна в неподходящ момент. Не че го мразим или нещо такова… О, не, ние постим… Ще постим, де… По-нататък обаче…Защото сега ще има друго – по-важно… Наистина важно! Избори! Само как звучи – избори!
И започна една емоционална загриженост за бъдещето… Постове в социалните мрежи с дълбоки политически анализи, смешни картинки с мръснишки текстчета, нашите, вашите, телевизионните водещи, градски умници от село и селски срещи в костюми, слухове, интриги, спорове, ирония, презрение, самочувствие, амбиции, дясно, което е с две леви ръце и ляво, което е с два десни крака, бутафорни попръжни за пред хора (като “за пред хората” сме самите ние), брънчове с шкембе чорба, найлонови торбички, от които плахо надзъртат пръчки салам и олио от скъпото, “великденски надбавки” на пенсионерите, които мрачни типове с тъмни очила раздават в тайни кътчета в кеш… Това и още много в една задъхана политическа амалгама, превзела умовете ни… Ей, да не пропуснем като четат Великия покаен канон на части, много е трогателно… Какво? Вече го прочетоха целия? Че кога стана време? Е, нищо – догодина!
Накрая дойдоха самите избори! Избрахме! И ха да почне най-после Великият пост. Ама пак не можа! Сега пък сме разочаровани. Не е така правилно, а малко по-иначе… Ма те са виновни… И пак се почва – нашите, вашите, тия, ония…
Пътувам в метрото и се опитвам да чета книга. Къде ти! Целият вагон коментира разпалено и опечалено, скръб световна, не сме хора така да избираме… Чух няколко човека, които аха и да ревнат… Но не пред Христос, не за греховете си… А язък за балоните… Какви бяха тия балони така и не разбрах… Надути балони, вместо върбови клони (я, стана рима като в хип-хоп песен)? Кого са щели да посрещат с тях? Някой нов месия ли чакаме да дойде насред опосканите като зъби на стар алкохолик жълти павета?
Като мине Цветница пък ще почнем да треперим ще има ли нова власт или да пазим старите мемета за нови избори… И докато се изкахърим – ей, то утре било Разпети петък. Как се изтъркулват седмиците! Нищо, поне е почивен ден! Даже три почивни дни са… Трите почивни дни са като Черен Петър – бие всички други карти, включително и политическите безпокойства. Задръстването е в посока на излизане от София. И да дойде някой да се разпъне в града, никой няма да го забележи, щото всички сме насам-натам… Ако се появи, да се обади в сряда, след заседанието на парламента, че първо да чуем какво е станало! Ценности са това, демокрация, сериозни работи! Демокрацията е на първо място за всеки уважаващ себе си християнин, нали?!
А кога ще постим? Еми… през Петровия пост, ако няма предсрочни избори… А и той е малко кратък… През Богородичния по-добре! Ох, тогава пък е лято и сме в Турция на море. Мармарис, Анталия… Добре сме си ние с турците, гледайте си кефа… Това последното го казва Алеко Константинов, не аз…
Хубаво де, ще постим, ама не е тумнало сега да решаваме кога. И изобщо… Ние колко сме постилииии… Мой приятел ми е разправял за негов колега от университета в Англия, че веднъж видял един благочестив техен познат, който изкарал три дни на овесени ядки и салата от миди и октоподи. Няма грижи. Октоподите са постни, щото са безгръбначни и са мекотели! В България има ли безгръбначни и мекотели, които да се продават на ниски цени? Ах, не! Не влагам никакъв политически подтекст, как можахте да си го помислите?!
“… Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” За какво е молитвата? За какво са псалмите, каноните, акатистите? За какво е тишината на храма? За какво е изповедта? Какво повече искаме да ни даде Христос от Тялото и Кръвта Си? Това изисква ли някаква ответна реакция, някакъв опит за обич? Или – като черпи, ще се причастим, що да не се причастим, ще Го уважим Човека… Така, де, Богочовека! Връх на безпостното, безпокайно и безобично модерно “богословие”!
“Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” Кажете ми, кой може да е по-мил, по-близък, по-отдаден, по-загрижен от нашия Спасител и Господ Иисус Христос? У кого има повече преизобилие, повече радост, повече надежда? Заради кого Го игнорираме? Защо не Го обичаме и не рачихме да посегнем към покрова, с който винаги е желаел да ни покрие? Кои са тия партийни интереси за постове, които ни отнемат поста? Кой е този бъдещ свят, който очакваме? Какво има там? Магистрали? Небостъргачи? Влак-стрела? Хотели с камериерки от Филипините? В Рая има ли ги тия неща? И най-после – защо му викат Царство (!) Небесно? Да не би там да са против демокрацията, м?
Надявам се разбирате колко болка стои зад иронията ми! Защо плакал Христос? Не дръзвам да обяснявам дълбочината на сълзите на моя Господ! Но ви казах защо плача аз…
Някой би опонирал: “Е, не сме толкова зле, колкото иудеите, ние поне не избиваме пророците!” Да, така е. Засега само гледаме в Тубата как се прави това по света… Как се гонят Божии пратеници… Но не се притеснявайте, ще се намерят хора за всичко, даже бързо ще се намерят… Само пророците у нас са малко кът…