Бракониери

Всичко унищожиха. И продължават. Няма да се спрат до края. Вчера съседът вика хайде с мен за риба на реката. Той е на 74, има джипка стара хонда, спи в нея, като иде за цяла нощ, аз си взех палатката, че от похода не е ползвана, да видя дали ще мога да поспя така навънка. Понякога спя дълбоко. И не сънувам. Друг път сънувам неща, които не искам да ви разказвам.

Към 4 и половина следобед събрахме в джипката всички такъми – палатки, спални чували, храна, светлини, две черни кучета – едно голямо, Дарко, и едно мъничко, Пешкеша, който кипи от енергия, ръфа всичко и не спира да досажда на голямото.

И въдиците, разбира се, съседът е стар рибар. Аз отивам повече заради природата и така, да се разсейвам, не ми пука много за рибата, нищо че миналата година с него извадихме рекордьорския му шаран около 7 кг от същата река, снимахме се с него, но пак той си го хвана, помогнах му с кепа да го измъкнем тоя слон на брега, свои въдици не хвърлям, нямам мерак, само за компанията ходя и защото вече няма значение къде съм, само да не съм в голям препечен град.

Нарежда човекът въдиците пет на брой. Кучетата тичат наоколо. Седя и гледам реката. Към 22 ч се гътнах в палатката. Мислех, че ще мога да спя. Унесох се. Дарко се разлая след първия изстрел в далечината. През петнайсетина минути по един изстрел се дочува и кучетата всеки път скачат и лаят. Пешкеша по едно време го прибрах вътре да не се страхува, сви се на кравайче и заспа. Големият пес обаче беше твърде голям да го приютявам, а и под джипката не пожела да се скрие като друг път. Унасям се пак, песът пак джафка ожесточено, при което нещо ме жегва под лъжичката и сънят пак е прогонен. Тези полузаспивания на всеки четвърт час продължиха докъм 5 сутринта, когато съседът се вдигна, той също не спал, отишъл да контролира въдиците и да укроти кучето.

Тогава съм заспал дълбоко. На развиделяване едната въдица издрънчала силно, съседът скочил към нея, спънал се, паднал, успял да хване не въдицата, а металното колче, на което е завързана, главата му наполовина се потопила в реката, тялото му на брега, вкопчено в желязото, почнал да ме вика, помощ, помощ, Николай, събуди се, шаранът отвлякъл въдицата, колкото може навътре, когато стигнал до края на осигурителното въженце, се замотал из подмолите и скъсал, съседът слушал пищенето на датчика, висял надолу с главата към реката и с големи мъки успял да издрапа обратно до сушата и да се вдигне.

Бракониерите гърмяха през цялата нощ някъде из дебрите на Странджа. Съседът едва не се удавил. А аз излязох от палатката към 7 и той ми разказва всичко това. Никакви изводи не мога да правя, щото не съм мъдрец. Знам само, че унищожиха всичко и продължават да го унищожават. Ще застрелят и последния заек, и последната кошута. А после ще дойде ред и нас да изпозастрелят. Наближило е. Дори да го разбирате метафорично.