Сега ще ви припомня едно от Божиите чудеса, явление от света около нас, което е свидетелство за Божия замисъл. Думата “рекурсия” се ползва най-вече в математиката, но и тази естествена наука е също в списъка с чудесата и може много нагледно да ни обяснява “с ябълки и круши”, че животът ни е смислен и целенасочен.
Най-просто казано: голямото се повтаря в малкото. Микрокосмосът и макрокосмосът са устроени по един и същи начин. Матрьошките са друг такъв илюстративен материал. Или ако поставим две огледала едно срещу друго.
И създава Господ човека по Свой образ и подобие – ние човеците сме с изначално заложена у нас божественост. Способността ни да творим го доказва – ние можем да създаваме, защото Бог създава, а ние сме Нему подобни. Без да се заяждам със своите приятели природолюбители, които смятат човека само за една от животинките на планетата, не най-важната и в никакъв случай венец на творението, ще кажа, че животинките не създават картини, поезия, мебели и компютърни програми.
Животът – голямото – се повтаря в деня – малкото. Сутрин се събуждаме, раждаме се за новия ден, сутрин ни е леко на ума и сърцето както на новороденото дете му е леко. В следващите часове ние се товарим с все повече мисли и чувства, а вечерта се стъмва, идва мракът и ние заспиваме. В много молитви се говори за “незалязващия ден”… Всеки си има разни топли детски спомени. Един от моите е как баща ми и чичо ми са се събрали в къщата на баба и са си пуснали да гледат мач с “Левски”, жените нещо правят, а децата си играем, излизаме навън, връщаме се, а денят не свършва и не свършва, защото е някъде към края на юни, толкова дълъг ден, че не си спомням вече кога е започнал, десет вечерта е, а още не е съвсем тъмно и все така всичко си продължава и нищо не свършва, ден с усещане за вечност… Този ден ми е малкият пример за Онова Голямото.
Ние живеем като безсмъртни. Никой в ежедневието си не е настроен за края. Този край тук. Защото душата така е създадена – за Вечността. И тя предчувства Вечността, когато е чиста и детска. Топло ѝ е на душата и хубаво, защото пребивава в благодатта на Бога. И това е част от същото божествено повторение на голямото в малкото. А когато потъмнее и се натовари, когато се обгради със суета, това усещане се изпарява.
Повторението на голямото в малкото присъства и в Златното сечение, друг Божи феномен, пропорцията на красотата. Примерът в уикипедия е просто обяснен с една права, разделена на А и В, А е по-голямата част от В, цялата АВ се отнася към А, голямата част, както голямата А се отнася към по-малката В. Повторение. С точно определено съотношение. По-малката част повтаря по-голямата и вътре в по-малката има още по-малка – като снежинка. Учените наричат тези форми фрактали.
И когато можем да наблюдаваме снежинките и всички други чудеса, когато можем да им се радваме и да ги изследваме, да изчисляваме формули и да СЪтворяваме нашия свят, как може да забравяме да славим Господа, който е устроил всичко по такъв начин! Как можем изобщо да допуснем в себе си съмнение за Неговия промисъл? Изнагляваме и спираме да Му се доверяваме. Замотаваме се в какви ли не конци, оплитаме се, негодуваме, гневим се… Дадено ни е да видим малко и да се досетим за голямото. Не ни е дадено всичко, защото не сме големи. Заложено ни е да бъдем, но от нас зависи да станем. Ние сме слепи котенца за Божия промисъл. Даде ни се малко повече и се надуваме, съдим другите, гледаме с презрение на този и онзи поради това или онова.
По образа Му сме създадени, обаче за подобието Му трябва малко да се постараем. За да видим и съхраним голямото вътре в малкото, се иска само това – усилие. А усилието е друг физичен закон, за който ще ви припомня някой следващ път, ако съм още тук.