Плочките в България много често са криви. Надигнали са ги корените на някое здраво дърво или „майсторите“ са си оставили ръцете, различни причини има. Вървиш си по тротоара съвсем спокойно, стъпваш си кротко и плочката „плюв“, облива чепиците ти. Зависи какъв дъжд е валял. Дъждове всякакви в Родината ни напоследък.
Ние това си го знаем. Няма проблеми. Много плочки са натрошени, заемат различни форми, петолъчки, триъгълници, те плюят по-различно, по-осъзнато, но резултатът е същият. Под плочките е българската земя, която си стои необезпокоявана така от векове. Някъде надълбоко може би се крият крепостни стени, останки от раннохристиянски църкви, времето е покрило всичко. Днеска отгоре стъпваме смело ние, днешните хора, даже не се и замисляме върху какво сме стъпили.
Днеска ние се дразним на плюещите плочки, които биват най-различни по произход и съдържание. Някои са жълти и по-благородни на външен вид, други са обикновени бетонени и евтини, има и от университетския двор – но всички без изключение се надпреварват да плюят, когато положението се разкаля. В някои случаи плочките са разположени в близост до светиня, до място на молитви и Света Литургия, до Велик Герой, победил земните си страсти, плюещите плочки обаче не се впечатляват от такова съседство, те си плюят, понеже „майсторите“ им са си оставили ръцете, като са ги полагали.
Великият Герой и Светата Литургия ще пребъдват обаче и много след като един ден кривите плочки се превърнат в звезден прах.
Има и такива – сложени нарочно да плюят. Едни плюят без да искат, така се е случило, други обаче са умишлено и осъзнато криви. Те не могат да избягат от съдбата си на плочки. Заливат краката ни и ние ги ругаем. А не бива. Кривата плочка си е крива плочка, тя сама по себе си е невинна. Всяко недоволство от плюещите плочки е губене на време. Нали сега кметове сме щели да избираме, обаче познайте дали кривите плочки ще изчезнат от битието. Няма, защото те не са въпрос на комунални услуги, а на екзистенция и онтологично призвание. Невъзможно е да изчезнат, колкото и кандидатите за кметове да си представят едно велико европейско бъдеще.
Много от кандидатите за кметове са толкова тъпи, че даже не са забелязали това българско явление. Техните телеса са разположени във вътрешностите на мерцедесите и техните крака никога не са стъпвали по тротоара. От офисчето директно в колата и от колата директно в селското им палатче с раиграс и гипсови джудженца. Те не знаят, че има други места, не осъзнават, че дори джудженцата им се намират върху българска земя. Същата, която крие много неща на метри дълбочина. Същата, която има „хляб и гроб за всички“. Същата, върху която са наредени плюещите плочки.
Имам приятели, които емигрираха преди години заради плюещите плочки и тяхната непоправимост. В Германия плюещи плочки няма. Там ако влезеш в насрещното или не си носиш маската по ковид време, будните граждани веднага те докладват и след минути при теб е полицията, за да ти въздаде европейска справедливост. Кандидатите за български кметове може и да си мечтаят за такава европейска справедливост, но те не знаят с какъв народ си имат работа. Същият народ може да е много езически, много еретичен, много чалгаризиран, хич не му дреме за плюещите плочки, присмива се на кандидатите по телевизора, но дори без да го осъзнава, е свързан с корените на здравото дърво, които надигат плочките, а по тези корени е свързан несъзнателно и с онези закопаните на метри дълбочина яки камъни, положени от прадедите му.
Несъзнат народ, на който плочките не му пречат. Обаче който и кандидат, дали от жълтите павета, или от селския калдъръм, да си представя, че ще унищожи този народ, като първо го дресира и го превърне в европейски, ала по-напред го скара с другите братски народи, нещо е в грешка. Нито изкуствен интелект ще помогне, нито ваксините на файзърмайзър. Търпението спрямо плюещите плочки е сигнал за кандидатите, но те чак толкова много не се замислят върху такива въпроси. Мислят си, че като засмучат яко от печатницата на долари, ще постигнат всичко – и свое, и обществено.
Но не всичко е пари, приятели.