„Правата на човека“ – такъв е изразът. Правата ги свързаха със задълженията, за да добавят към меда катран. Какво означава да имаш право на нещо? Какви са изобщо тези понятия „свобода, равенство, братство“, ако не същите илюзии като думата „права“?
Нали от тях тръгват всички беди. Всички закони определят какви права имат гражданите на една общност. Но всъщност с тази дума се наричат само още едни задължения. Правото ни на свобода е задължението да бъдем свободни. Човек трябва да е свободен, а не просто има такова право. И не говоря за юридическия смисъл. (Най-свободни са човеците от иконите и такива са били още приживе.)
Юридическият смисъл е юдейски смисъл, предателски. Неслучайно всички юдейски филми преливат от съдебни процеси, прокурори, съдии и адвокати. Хората са създадени от Бога с дълг и любов. Нищо повече от тези двете неща няма. Има дълг към родителя, дълг към общността, дълг към професията. Към Господа. И любов да вършим дълга си както трябва.
Ако няма любов, дългът се превръща в мъчение.
Без любов нищо не чини пет пари. Без любов се появяват приказки за права. Правата са ерзац и менте, опитващи се да наподобяват любовта. Но тя не подлежи на имитация. Че сме били имали право на свободно слово, че сме били имали право да гласуваме за кмет и депутат, всички тези права произтичат от организацията, на която ѝ липсва основата, липсва ѝ любовта към човека и любовта към Бога – на първо място.
Когато я няма любовта, има правила и договори, алинеи и подточки – за да се уточни как точно всички ние, които нямаме любов помежду си, да не се избием до крак.
Ние затова се и избиваме по пътища, с автомобили или с ракети и ножове – защото ни липсва любов, а договорите и алинеите в един прекрасен миг спират да важат, защото тяхната сила е безсилна и човешка, не е Божия и в нея липсва онази основната съставка, сещате се коя.
Без тая съставка, без тая молекула и частица материализирана божественост никакви алинеи нямат шансове. Без нея ще се изтребим и нататък сме тръгнали. Още малко остана. Само на това противостоим ние даскалите в училище и свещениците в църквите – да не стигнем до хаоса на абсолютната липса на любов. Когато любовта оскъдява, настава зверство като днешното и се чудим защо и как.
И дяволът учи мнозина да говорят за правата – на човека, на децата, на жените – като така си мислят, че ще започнем изведнъж да се разбираме. Правата – правата – днес го чух няколко пъти на едно импровизирано събрание, а „правата“ е най-голямата от лъжите на дявола, защото с нея се прокарват и джендъризмите, и съчиненията за дискриминация и нетолерантност и какво ли още не. Детето било имало право – да заяви пола си, да се изкаже по някой недетски въпрос, да вземе отношение… Лъжа до лъжа и илюзия до илюзия!! Детето има само копнеж да бъде обичано. А възрастният има само дълг да не лъже детето, че то има някакви „права“. Самата тази дума е куха, мизерна, подла. В нея няма всъщност нищо освен измама.
Аз съм се родил с дълг. Искам да си го изплатя. Опитвам се.
Човек има дълг да живее. Да обича. Да пази другите.
Човешкият дълг пред Господа може да бъде изпълнен само по един единствен начин – с любов. Права човекът няма. Той не се е родил с такива неща. Те не са му присъщи тия права. Те не са част от плана за него. Те не съществуват в природата.
Заекът има ли право да не го напада лисицата? Малката рибка има ли право да не бъде изядена от голямата? Правата са съчинение на болни мозъци. Успяха да замъглят и размият всички здрави възприятия, сега се радват на плодовете си.
Имам задължението да съм добър учител, не знам дали го изпълнявам добре. Имам задължението да съм добър родител, не знам дали го изпълнявам добре. И никога не съм имал, нямам в момента и няма да имам никакви така наречени права. Единствено и само задължения!
Дълг и любов са една и съща дума.