Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете, разбирам, че тя е неминуема. И трябва да се претърпи цялата й временна натрапчивост. И не бих й обръщал внимание, ако случайно не бях попаднал на нещо, което ме възмути. Из интернет обикаля някакъв монолог, наречен “Българско селфи”. То представя българина като мисловна гротеска. А с това не мога да се съглася никога.
Не, не съм нездрав патриот! Аз съм пастир на една малка представителна извадка от този народ. Познавам душите на хората, описани във въпросното “селфи” като анонимни нещастници и неграмотници, които не знаят какво искат. Бог е допуснал да надзъртам в най-интимните кътчета на сърцата и ще ви разкажа друга история.
Българинът не се нуждае в момента от господари, които да го освобождават или поробват. А е уморен от това да бъде презиран като животно. Понеже много десетилетия той е третиран като празно пространство. Възприеман е само като бездушна ръка с бюлетина. Като малоумник, когото философите могат да набият със словесните си обтегаеми пръчки, а политиците да купят като двукасетъчен касетофон на старо. Бомбардиран е безброй пъти със снарядите на пошло изкуство, което има претенции да се извиси до небето, но може да предложи само преизподнята. Ежедневно медиите се опитват да го превърнат в циганска баница, на която има само мазно гранясало олио, но никакви подправки.
Насред всичко това българинът просто иска да бъде обичан. В това си състояние прилича малко на пиян мечтател. След две ракии си позволява да вярва в неща, в които не е сигурен. Не смее да е сигурен! Затова му е нужна ракията. Бил е лъган толкова пъти. Толкова лицемери са му се подигравали, че вече не знае дали любовта е възможна. И я търси. Ако не тука – по целия свят.
Българинът обича възраждането. Но не това преди един век и не това днес. Той все още помни баба си и печката “Чудо”, от която миришеше вкусно. И сигурността от топлите думи, които се говореха около нея. Възраждането е загриженост. Съчувствие. Хиляди книги да прочетете, тонове музика да изслушате, ако не можете да ги преработите в загрижеността на някогашните баби, пет пари не сте спечелили. И нямате какво да дадете на очакващия всеки път чудо българин. Той затова помни предишните герои, защото в тях е имало съчувствие и саможертва. Една непозната дума за днешните умници. Дано си я татуират на десницата, с която пишат на компютъра, та да я запомнят. И да разберат смисъла й.
Вие виждали ли сте как българинът изхвърля боклука от душата си? Как стои пред Бога? Помня един как мачкаше шапката си в края на изповедта и притеснено ме питаше вече извън храма след нея: “Ама то… бива ли Бог да ми прости? Не е ли прекалено?” Ако не можете да обичате такъв човек, а му се подигравате, помислете дали не сте расли напразно. И дали изобщо сте расли.
Виждали ли сте как българинът плаче за мъртвите си? И от мъка не помни как да излезе от гробищата. Затова отива до храма в центъра им, за да попита къде е изходът. Ако се отнесеш снизходително към това, че се е загубил, може би ще си прав, но в тебе няма нищо човешко! Ако му кажеш за Евангелието, ще седне до теб и ще ти покаже слабото си място – раните на краката, които ревниво крие и които светът е предизвикал нарочно. Е, може да не те разбере докрай, но ще признае, че думите за спасение са по-добри от ракията.
Бедата на българина е, че все му правят “селфи” някакви хора, които никога не са снимали собствените си грехове. И това е създало една огромна атмосфера на недоверие, което понякога граничи с абсурдност.
И за да не бъда прекалено идеалистичен, ще кажа, че българинът е лекомислен. И вследствие на това лесно се отчайва. А отчаяният човек е удобна плячка за всякакви хищници. Бягайки, а не сражавайки се с тях, много често греши. Понякога греши брутално. Няма да разберете защо е така, ако представата ви за любов е написана в някоя политическа програма. Но ако можехте да обичате…
Изборите отминават. Обаче тези въпроси ще останат належащи и първостепенни. Старайте се да можете да обичате, а не да мразите. Дори най-големите умници в страната да ви казват колко е правилно да сте цинични и коректно презиращи, не ги слушайте. Този път знаят – по него вървят. А вие обичайте тихо и делово. Прегръщайте своите, прощавайте инфантилността им, безпокойте се от унинието им и им давайте от душите си малко повече от това, което предполагате, че имате. Ако видите нещо грозно в българина, покрийте го с широтата на сърцето си. Дори и това да изисква да му се скарате или да му се разсърдите. Ако видите нещо хубаво – полейте го, за да цъфне. Ако може – със сълзите на молитвата.
Ако никога не сте плакали в молитва за българина, никога, никога, никога, никога не дръзвайте да го хулите!