От трийсетина години ги наслагват лека по лека. Естествено, търсят хора с талантец. Не може хептен графоман да стане правилен писател. Първо трябва да е писател. А правилен го произведоха постепенно.
Първо произведоха Господинов. Като поет с “Черешата на един народ” биваше. За някои вкусове. С “Естествен роман” се омаза. И показа, че е правилен с твърдението си за режисьора Емир Кустурица в същия роман. И с доста други твърдения в следващите си книги. Про либерален и про европейските ценности, направо наше момче. Направо за награда.
Видях го бегло веднъж в Созопол. Донесе ми шапката, която си бях изгубил. За това става – да ми донесе шапката. Друго не искам от него. Благодаря му още веднъж – за шапката. За всичко останало – не, благодаря.
Другият произведен от системата на масоняците, мутрите и десетата живя известно време в САЩ, написа най-хубавите си разкази по онова време – “Кратка история на самолета”, следващите му разкази – “Равновесие” – вече не ставаха. “18 % сиво” е приличен роман от моята читателска и не твърде взискателна литературно гледна точка. После се почнаха едни хаври и опашки, на които изобщо не им дадох шанс, защото не пуша, благодаря. Няма смисъл.
З. Карабашлиев е варненско момче, българин и родолюбец, доколкото успях да го усетя в беглите ни няколко срещи. Пич е – от гледна точка човешка.
От гледна точка литературна и той като Господинов послужи на фондация “Елизабет Костова” и други американизми за въдворяване на нов литературен ред в Родината ми. Тоест, драмата с неговото родолюбие е наистина голяма. Осъзнавам това.
Сега го викат по медиите да говори за Рождество Христово и той дрънка откровени тъпотии, глупости, не вярвам на ушите си, че изрича тези неща.
А после с така наречения премиерденков предприемат следващата пропаганда и отново хулят с разни книги като “Нашата Коледа”, на която Карабашлиев е редактор. Каква коледа, какви пет лева? Рождество Христово е празникът, Карабашлиев!! Запомни го!!
Ето затова българската литература днес не става. Защото на върха са Карабашлиев и Господинов. Поне да беше Терзийски, който е чистосърдечен. (Русков не го споменавам, понеже не му прощавам хулите към монашеството в романа, дето стана и на филм.)
Правилните писатели ще бъдат забравени, разбира се. Батковците от ложите ще им се отблагодарят подобаващо. Ще си получат всички онези бленувани материални неща. Но като автори на литература ще се изпарят в небитието, откъдето сме дошли всички ние. Точно тези няма да останат.
Само констатирам. Писатели, които да бъдат винаги и неизменно в опозиция, както се полага на истински писатели, тук не се намират.
И, творци български, не ми излизайте с обясненията, че не ви се занимава с политически въпроси, със злободневие и омраза – аз не ви призовавам да мразите, скъпи писатели, аз ви казвам само да си отваряте очите и да съобщавате истината. Толкова е просто.