Това е приказката за тримата братя и златната ябълка. Но е малко по-различна, по-божествена, защото и тримата братя посвещават живота си на Златната вяра, на Бога. До нас са стигнали само монашеските имена на двама от тях – Паисий и Лаврентий. Сигурен съм, че някъде из архивите са скрити и светските им имена, преди два века и половина хората вече са си водили документация, но това не е толкова важно, запазването на тази тайна е израз на уважение към делото им.
Лаврентий става игумен на Хилендар. Паисий на 40-годишна възраст завършва своята книга и дори да е имал намерение да събере реалната българска история в нея, се е получило нещо различно, получила се е монашеска проповед. Проповедта не просто допуска силни чувства, тя ги изисква, за да бъде въздействаща.
И така се е стигнало до „знай своя род и език“ и „защо се срамуваш“. Преподавам творбата в часовете по литература в 9 клас. Опитвам се да разкажа на учениците си какво е да бъдеш „моно“, да си сам, да нямаш свое кръвно семейство, да си част от духовно братство, животът ти да минава в труд и молитва. Разказвам им със силно чувство и аз, защото бях там. Минавах по същите пътеки, по които са вървели и тримата братя. Може дори да са участвали в строежа на пътеките, ръцете им да са полагали тези камъни за векове напред.
Третият брат е Хаджи Вълчо, ктитор, дарител, забогатява от търговия и построява едното крило в Зограф. В момента тази част се реставрира, зад него се издига кран и като си представя колко средства ще са нужни за ремонта днес, си представям колко средства са отишли за вдигането му.
Само с голяма вяра се строи такъв приказен замък, само с голяма вяра се става игумен, само с голяма вяра се пише книга, която е актуална и днес. Златната вяра на тримата братя.
Три часа път пеша е пътят от Зограф до Хилендар. На три часа е Зограф и от Ватопед, и от Пантелеймон. Стените на всички тези манастири са дебели по един метър. Вратите им са обковани с желязо и са с ширина една педя. Непробиваеми и непревземаеми. А са се опитвали да ги пробият и превземат. През 13 век враговете изгарят живи 26 мъченици в една кула в Зограф. Захари Зограф е изобразил сцената в църквата на манастира.
Нападенията, опитите да се всее смут и закачките продължават до днес, не са спирали. Гръцка евродепутатка разпоредила на Атон да бъдат заселени двойки вълци, за да има „екоразнообразие“. Из дивите места на полуострова все още се подвизават отшелници. Вълците няма да им навредят. „Духовният звяр-вълк“ е по-страшен от животните. Но смятам, че е поредно нападение от страна на хора, които въвеждат все по-странни и противни закони.
Днес братята в Зограф са над 30. Има и послушници, които се подготвят за монашество. А на целия Атон има още много от Златната вяра.