Разшаваха се амебите, мърдат с реснички и опашлета. И с рогца натискат. Щъкат из Морската, облечени в костюмчета, ризки, чисти и спретнати, усмихнати и любезни като любезния лос. Много са. Пъплят и пресрещат всекиго с мазните си амебени усмивки.

Що щете вий в моята Родина бре! Питам ги аз – откъде са ви парите? Кой ви прати? Защо сте дошли да крадете? Хилят се тъпо. Ю ар соул стийлърс, викам им. Те пак се хилят, може би ги избират с тест за кретенизъм. Гоу хоум, гоу хоум… Обаче не си отиват.

И не мога да разбера защо у мен се загнездва едно съмнение. От самосебе си идва. Визионерът Вацев говори за края на петата българска държава. Обсъжда геополитиката както обикновено и че следва само път надолу за държавата. Щяло да има и шеста държава – надява се човекът… Но каква ли ще е тя? А геополитиката е функция на геопсихологията – гео – земя, психе – душа, състоянието на душите на хората на земята определя степента на богооставеност и нивото на приближаване към Свещенний конец, когато Христос ще дойде със слава да съди.

Понеже сами бягаме от Бога. Да бяхме при Него, щеше да ни опази и от янките из Морската в Бургас, и от началниците им, и от техния явен агент, инсталиран от султана преди няколко века в константинополския квартал на брега на Златния рог.

Не може да са се разшавали случайно всички – и мормони, и галфони и всякакви други нестабилни конфигурации – всички накуп шават през този май на 2024 лето Господне. Не че ми е все едно, но някак не изпитвам страх в момента, може би е плод на нещо друго, на Нещо Друго. И се моля на Бога. У Му казвам нека бъде Твоята воля – както на Небето, тъй и на земята.

Няма да е лесно, дами и господа, съседи и приятели. Обаче не изпадайте в паника, както казва един писател в една книга. Мои познати казват ние някога трябваше по едикой си въпрос да протестираме и понеже не протестирахме, сега ще ни сполети разкол. И вече ни бил сполетял.

Преди края на времената в разкол ще са повечето поместни църкви. А Църквата Христова ще им устои. Нали така. Все ще се намери някой Божи човек, някой епископ, който да ни води. Един да е, пак е достатъчен. Медиите мълчат. Те дори не разбират колко сериозно е всичко. Те възприемат църквата като украшение, някаква си там помпозна институция и хора, които си нямат друга работа… А и в медиите работят човешки същества – със сигурност е така. И те също разполагат с душици – един приятел от атеистите, който дава кръвта си за болните си приятели, все ми иска дефиниция на думата “душа”. Та със сигурност и на душите на медийните хора понякога е тежко, понякога са в депресия, отчаяние и както там се наричат разните състояния. Но те още не са стигнали до извода, че за душата на човека може да се погрижи и да я излекува единствено и само нейният Създател. Никой друг. Така че църквата не е просто сграда или институция, тя е корабът на спасението на същите тези недефинируеми наши души.

Белким не се издавим преди свършека.