Кое прави така, че един човек в днешно време да се чувства успешен? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави дрехи, как парцалки?) Коли? Поне една ниска, поне една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно тайно цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали?

А на вярващия? Ама, честно! Погледнете текста отначало! 21-ви век сме… Не е като едно време… То не е грях… Той Христос не е против… И прочие…

Обаче… Има линии, които не могат да се преминат. Вярващ-невярващ, има червени линии, има бариери… Говоря за онази част от Евангелието, която е написана в сърцето на всеки човек. Колкото и да е осветскостен. Колкото и да е успешен!

Кажи ми, какво му е успешното на това приятелите ти да те презират? Децата ти! Чедата ти! Тези, които Бог ти е поверил!

Ще вярваш ли, няма ли… Ще караш ли, ще те возят ли… Ще се издигаш ли, ще падаш ли… Ще се парфюмираш ли, ще миришеш ли… Ще богатееш ли, ще се контиш ли, ще блудстваш ли, ще командваш ли… Ако своите те презират, ти си провал! И си сам! 

На хиляди клакьори да платиш, сам си! Изоставил ли си съвестта си – изоставил си Христос! 

В очите на децата си бащите виждат отношението на Христос. 

Кажете това на всички бащи! Защото Един е нашият Баща! И Той говори чрез най-малките! 

Презрението на децата оставя дома на бащите пуст! Домът на душата! Пуст нощем и денем пуст! 

Ние сме страната на опустелите бащи… Или още не?

Попитайте всички бащи (духовни или бездушни) колко струва едно “още не”… И може ли да ни го купят…

П.П. Написах това след едно покъртително опело на много млад човек. Има бащи (духовни или бездушни), които са твърде самоувени, защото никога не са виждали колко крехък е животът. И затова са готови да погребат вечността.

П.П.2 Каква такса мога да взема, ако трябва да правя опело на вечността?