В историята има примери за какво ли не. И понеже последната голяма световна война е започнала през 1939 и е завършила през 1945, ще се опитам да направя препратки към нея.
През 1919 тъкмо е приключила ПСВ. Светът си ближе още раните. И още през тази нова следвоенна година и ново време един човек си намира политическата ориентация. Адолф е трийсетгодишен и вече е разбрал, че от него голям художник няма да излезе. Затова решава просто да се включи с цялата си млада енергия и амбиция в редиците на Германската работническа партия (DAP).
От 1919 до 1939 са 20 години. Исторически изследвания и факти има много. Само обръщам внимание на този период от онова време, когато технологиите не са имали нищо общо с днешните.
Трябвали са му две десетилетия на човека, за да насъска тълпата, да накара милиони да вдигат ръка за поздрав и да са съгласни с неговите идиотски идеи за чистота на расата, за унищожение на хора и книги и така нататък.
Според мен ние днес живеем в епоха, в която нещата се сменят не с дни, а с часове. Не са нужни години. Месеци са достатъчни. От Ковид насам настъпи дълбоката промяна в света и ако приемем, че преди това събарянето на СТЦ – двете кули в Ню Йорк – са начало на промените, ето ви ги същите двадесет и дори повече години.
Мисълта ми е, че човечеството се стреми към войната. На европейското по футбол феновете са напълнили стадионите, пият бира и се кефят. Моите колеги в училище се радват на още мирния живот. Но всички тези напълно нормални хора не схващат, че към тях се движи торнадо, валяк, стихия, която ще се вихри през следващите няколко години.
И опазил ме Господ, не предричам край на света и последни времена, защото това не ни е в правомощията като човеци, казано е, че не знаем нищо за времената и това е за нас тера инкогнита, такава и ще си остане. Само предвиждам, че светът ще бъде въргалян в унищожителна война. Може дори да няма атомни бомби, от които се страхувам повече от всичко. Но ще бъде масово и яростно, повсеместно и задимено и кърваво.
Ще бъде опустошително. Няма да имаме електричество. Няма да имаме храна, както сме свикнали да си купуваме хляб в магазина. Няма да имаме дори тоалетна хартия – представяте ли си?!? Помните ли как си купуваха хората този артикул, сякаш да са хигиенични в това отношение е най-важното за тях… Влачеха хартия с чували! Такова нещо не бях виждал. Ще го разказвам на внуците си, ако имам такива. Това беше историческа гледка. Незабравима. Едно от най-големите унижения, които преживях в личната си човешка история – не вярвах на очите си.
Тълпата е нещо страшно. И самата тълпа ще превърне прииждащите събития в още по-страшни. Заради реакцията си. Ще озвереем. Ще освирепеем. Ще бъдем нечовеци.
Може да ви се струва сега пресилено. Може и изобщо да не ви вълнува този въпрос. Но така или иначе той ще ни се стовари с всичката си сила. Сигурен съм в това и не ви се сърдя, че не ми вярвате.
The winter is coming е рефренът на „Игра на тронове“. Зимата идва. Със страшна сила. Не ми е целта да ви страхувам, както прави онзи шипар по телевизора. Просто ако може да не се стряскате толкова и да не губите човешкия си облик, когато всичко се срине и светът се попилее.
When the shit hit the fun казваше за такива моменти моят приятел немецът, американизиран трето поколение, учил антропология и преживял в подземието на Дрезден като военнопленник опустошението, нанесено от неговите войски, негово височество Кърт Вонегът. Само хора като него могат да дават кураж на хора като мен, за които ужасът предстои. Стискайте зъби. Молете се.
(Разбира се, говоря само от човешка гледна точка. Разбира се, само светиите и Господ ще ни помогнат да преминем през цялото това нещо. А то ще е дълго и тежко.)