Да яздиш умрял кон

Разказват, че авва Сисой Велики (6 юли) попаднал при гроба на Александър Македонски. Навел се над него и възкликнал: “Тебе, когото не можеше да побере цял свят, как те побраха два метра?! За какво са ти сега всичката слава, богатство и величие?” 

Това изображение трябва често да се гледа от нас, съвременните хора (християни), които сме научени да бъдем “успешни”, преследвайки “властта” и “щастието” на Александър. Обречени, разбира се, никога да не постигнем дори нещо близко до него. 

Власт? И вие наричате дребните партийни боричкания и неслучили се мандати “власт”? Наричате тия бръмчащи таратайки “луксозни возила”? Но моля ви… Знаете ли какво казал Филип на сина си, като му подарявал опитомения Буцефал? “Трябва да си търсиш друго, достойно за теб царство, защото Македония ще бъде много малка за тебе и не ще ти стига.” И Александър си намерил много царства. Никой автомобил не може да се сравни с този кон. Нито с властта на Александър. Половината свят бил в краката му. Ех, да можеше някой днес да постига такива победи… Ако някой наш лидер можеше да шества победоносно из Европа, би изтръгнал паветата от стария градски площад в Прага (например) и би ги сложил в двора пред къщата си на село. Някое село в т.нар. Пиринска Македония… Ей тъй, като знак за унижение на победените… 

Колко ли злато, колко ли пари минали през ръцете на Александър? Какво ще си купят нашите випове с толкова съкровища? Певачки? Къщи? Души? Салтанати? Ами ласкателите… Какви ли думи е чул?! Ами любовниците… Почти се изчервявам като си представя. Но също така знам, че “успешните” няма да се изчервят… Ами гозбите? Какви ли гурмета е ял? Какви ли “шефове” са се стараели да го изненадат? Ами дрехите? Не, не, претенциозно прикриващите провинциалния си произход днешни модни къщи не могат да постигнат онова качество. Ами победите? Двадесет пъти да спечелиш изборите за местни кметове, влючително и в традиционни червени крепости като Полски Тръмбеш, пак няма да усетиш гъделичкането, което е имал синът на Филип Македонски при една от своите победи! 

И тъй… Къде е всичко това, което прави Александър да изглежда велик в очите ни? Къде са царствата, богатствата им, скъпите дрехи, каляските, конете (къде е Буцефал?), любовниците, ласкателите, гозбите, заповедите? Всичко е прах! Нищо, потънало в земята! Два метра! Отишло е в ръцете на онези вакли гробари. Колко пъти съм ги виждал… “Начи, ние сме момчетата, които изкопахме гроба и събрахме старите костички. Там сме ги поставили в една бяла торбичка… Ъъъ, дава се нещо и на нас за “Бог да прости!”… После един от най-близките да дойде да си запише парцела и реда. И да му предложим да направим дървена рамка…” Да, нещо такова станало и с този, който мислел, че ще овладее цялата земя. Вместо това земята овладяла него… 

А къде е св. Сисой? След много духовни подвизи, ангелски сонм, предвождан от Вседържителя, дошъл да го прибере в Небесното Царство. Кой ще опише радостта му… Ликуването на Рая…

Раят повече ли е от този свят? Временното повече ли е от вечното? Прости въпроси, нали? Отговорите уж лесни, а виж… Някога Александър се срещнал с прочутия циник Диоген. Великият полководец бил впечатлен от славата на философа и затова попитал какво би могъл да направи за него. А Диоген само махнал с ръка и подхвърлил: “Дръпни се, закриваш ми слънцето!” 

Друга легенда гласи, че Александър заварил Диоген да се рови в купчина човешки кости. Когато го попитал какво прави, циникът отвърнал: „Търся костите на баща ти, но не мога да ги различа от тези на роба“. Не четем ли нещо твърде подобно по време на Опелото: “Спомних си пророка, който вика: „Аз съм земя и пепел“. И пак надникнах в гробовете и видях голи кости и рекох: кой сега е цар или войник, или богат, или беден…“ Диоген бил просто езически философ. Не познавал Бога. Не знаел нищо за Христа. Нямал благодатта на Светия Дух. Не бил в общение с Църквата. И пак се подвизавал, водел аскетичен начин на живот. А ние, изкупените с кръвта на въплътилия се Син Божий, мечтаем за Александровото… И нямаме смелост да кажем и дума, когато някой богаташ (чорбаджия) пречи лъчите на Слънцето на правдата да достигнат до нас… Какъв позор! Раят повече ли е от този свят? 

Когато ви изкуши мисълта да гребете от благата и постовете на света, застанете на молитва пред тази икона на райския жител св. Сисой, издигнал ръце над гроба на завоевателя на царствата. Душата ви ще се завърне в нормалното си състояние. Когато си спомните за някой поболял се от наркозата на властта и земните успехи, не му се възхищавайте ненужно, а го съжалете! И му покажете тази икона. Може пък душата му да се върне към нормалното си състояние. 

Нека търсим Небето! И да не се задоволяваме с празнота, както станало с Александър, когото неправилно наричат “Велики”. Защото велик е авва Сисой! Понеже знаел как да придобие вечния живот. Когато той лежал на смъртния си одър, лицето му изведнъж просияло. Видял да идват при него светци и ангели. А той ги молел да изчакат, за да има още малко време да се покае. Той, съвършеният в монашеското дело… Учениците му възкликнали:

– Ти нямаш нужда от покаяние, отче!

А старецът отговорил: 

– Наистина, чеда, не зная дали съм положил поне началото на своето покаяние!

Толкова голямо било смирението му. 

А ние положили ли сме началото на своето покаяние? Или то може да почака, докато още има възможност да препускаме на своя пластмасов Буцефал…

П.П. Понеже светоотеческите мъдрости изглеждат далечни на днешния човек, ето една мисъл, която приписват на индианците Дакота… (Т.е., нещо хем американско, хем автентично, хем малцинствено, а значи очарователно и политически напълно коректно.) “Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.”