Да нарисуваш пясъчен часовник на границата на вечността… За да й дадеш време да се промени…

Да тикаш смъртта там, където Възкресението напълно я е победило… За да я накараш да поиска втори рунд…

Да напишеш “оставка” върху посолството на Всесилния Цар, благодарение на Когото имаш живот… За да опиташ готин ли е неживотът…

Да вземеш думата там, където и ангелите мълчат от благоговение… За да докажеш, че говорещият твърде много се различава от словесния…

Това ли са идеите, които ще оставим на децата си? Това ли е написал в завещанието си нашият свят? Кой нотариус е подпечатал? Бъдещето, което ще натикаме в джобовете им, има ли качество и количество? Има ли бъдеще?

Да ги направим ли потребители на експертния пиар на празнотата? Поклонници пред паметника на изгодно забравената духовност? Почитатели на хвърчащо яйце, от което (след кратък полет) няма да се роди нищо?  

Нищото може и да приспива съвестта, но прави усещанията на плътта по-вкусни. В случай, че държите на плътта повече, отколкото на душата, кажете им, че няма смисъл… Ама весело, приповдигнато, перспективно: “Деца, няма смисъл, това е най-новата идеология! Не бъдете ретроградни, приемете я! Изберете я!”

Човекът… Средностатистическият човек може да избира… Трябва да избира… Да няма връзки! Да няма пол! Да няма сърце! Да не бъде човек! Да бъде крава, която отделя газове! Кравите, които отделят газове, трябва да бъдат унищожени! Нямате нищо против новата екология, нали?