Много е тъжно, че постоянно регистрираме болестите си, но витрината с лекарствата си остава затворена… Да, житията на светците са не просто витрина, а цяла Божия аптека. Спешно отделение. Реанимация. Измислете още сравнения. Не мога да спра да настоявам за това. И защо да погиваме, сякаш болницата на Църквата прилича на нещо, зависимо от родната здравна каса…
Върнете се, върнете се към житията на светците, за да видите какво сме загубили. Може пък да тръгнем обратно по стъпките си… Може пък да има време за това…
Ето, вижте какво разказват за св. Александър Константинополски (30 август). Той живял в бурите на началото на IV век. Веднъж няколко елински философи се осмелили да идат при император Константин Велики и да го укорят, че е отхвърлил древната вяра на дедите си, римските и гръцките закони, и е приел нова вяра и нови закони, което водело – както казвали те – не до укрепване, а до разруха на царството. Философите молели царя да позволи да встъпят в спор за вярата с епископ Александър. Императорът им разрешил. Божият светител Александър, макар и да не бил обучен в елинската философия, но преизпълнен със Светия Дух, не се отказал от разискванията.
Събрали се много философи и изявили желание всички едновременно да влязат в спор с християнския епископ. Но светителят им предложил да изберат един най-мъдър и красноречив философ и да му поръчат да води спора, а останалите да слушат.
– Невъзможно е – казал свети Александър – един човек да надприказва всички вас, които викате и възклицавате.
Философите избрали един, когото смятали за най-мъдър, и го представили на светителя, а самите те се приготвили с внимание да го слушат. Започвайки спора, светейшият патриарх Александър се обърнал към него с думите:
– В името на Господа Иисуса Христа, повелявам ти да замлъкнеш!
И философът веднага загубил дар слово и онемял, така че не могъл да изрече нито една дума.
Тогава цялото събрание от философи изпитало страх и срам и едни от тях позорно избягали, а другите повярвали в Христа. А онемелият със знаци дал да се разбере, че той признава както своята заблуда, така и правотата на християнската вяра. После паднал в нозете на светителя и езикът му веднага се развързал, а той започнал високо да прославя нашия Господ Иисус Христос и бил кръстен с останалите си другари. А императорът и всички вярващи се зарадвали и прославили Бога, дарувал такава чудна сила на Своя угодник.
Е, какво ще кажете, вие, които се учихте на богословие и философия? Припомнете ми колко пъти ви казаха, че всичко, което четете, е за да придобиете святост? За да се каете, да се смирявате, да се уподобявате на Бога и да придобиете благодатта Му. Колко пъти ви показаха това на дело? Моля? Не чувам отговора, но и не държа, защото го знам! Николко! И вие като мен 300 пъти видяхте и чухте как да се правиш на интересен, как да беседваш с езичниците на немски, как да им се харесаш, как да ги забавляваш, какво ли не още, но не и да им кажеш да млъкнат заради Христа. А и да им го кажеш, те, разбира се, няма да млъкнат. Защото Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.
Всъщност, нещата са много по-зле от това, което изглеждат на пръв поглед. Имам един приятел, който така и не можа да завърши богословие. Преподавателят му по агиология (науката за светците) казал на лекция, че житията в голяма степен са измислица или легенда. Моят човек станал и казал, че това е лъжа. И понеже получил като отговор само присмех, той си тръгнал, изтърсил си обувките на входа и повече не се върнал.
Разбирате ли? Ние не просто не работим, за да придобием святост. Ние я отричаме. Ние, бе, ние. Не езичниците, а християните. О, по-добре да млъкнем, отколкото да произнасяме такива думи. Какво е това небесно търпение, което още не е затворило устите ни?
Искаме всичко наоколо да стане грозно като самите нас. Да изчезне всеки спомен за начина, по който човекът може да се уподоби на Бога. И полека ще се създаде ново “предание”. В него горделивият ще е смирен, ученият ще е свят, нахалният ще е искрен, подмазвачът – съпричастен, негодникът – успешен. При нас! Е, какво се чудите на света и това, с което той беснее. Ние сме му дали да беснее. Не само той вреди на нас, но ние на него (като вземаме от неговото).
А после… Фалшивият живот води до фалшива догматика. Така икуменизмът става православие, а разколът – канонична Църква. Само по една причина – липса на нормален християнски живот. Не… Заради лисата поне на реализъм, на покаяние за това, което представляваме. Искаме да заменим Църквата според фантазиите си. Да си я измислим. Като една съборна, но не и свята. Не и по стария начин… Пък и защо да е една…
Впрочем, по времето на св. Александър, светът се изправил с цялата си сила и се опитал да насили Църквата да приеме еретика Арий. Това бил някакъв си предобразен икуменически компромис. И нямало човешка сила, която да го спре. Но… Невъзможното за човеците е възможно за Бога. Прочетете житието на светеца и ще видите как той поразил с молитвата си еретика и зарадвал Църквата Господня.
Вярвате ли, че молитвата на един праведник може да победи побеснелия свят? С всичките му там олимпиади, тирани, закони, забрани и нареждания. Вярвате ли?
Ако кажете, че вярвате, значи трябва да се променим. Кардинално, коренно, радикално, светкавично.
Знаете ли как ще разберете, че тази промяна е настъпила? Ако заповядате на хубавото си, умно и най-прекрасно его да спре да спори с желанието ви за спасение. И заради Господа Иисуса Христа да замлъкне. И то замлъкне… Ще е истинско чудо. Първото от много други!