Вече седмици наред медиите ни занимават с дребни неща… С дребни души… С дребнотемие… С дребни вражди на довчерашни ортаци в придобиване на дребни земни наслаждения… Не, не… Не мислете прекалено върху това. Може да се отпечата върху светогледа ви. Може да заживеете с излюзията, че човекът е дребно същество, незначително творение със сърце под формата на портфейл.
Няма нищо такова. Крият… Или просто са забравили… Или не им пука… Да, най-вероятно не им пука, че човекът може да бъде прекрасен. Че може да бъде огромен…
Ето ви една хубава история. От тези, които не разказват вечер по телевизията, а водещите на публицистични предавания презират…
Св. Антим (3 септември) бил епископ на малоазийския град Никомидия и живял в края на ІІІ и началото на ІV век. Това било времето на най-жестоките гонения срещу християните при император Диоклециан. Из цялата Римска империя се леели реки от християнска кръв. Гонението било особено силно тъкмо в Никомидия, защото това бил столичния град на Диоклециан.
На празника Рождество Христово през 302 г. 20 000 събрали се в храма за св. Литургия християни били изгорени живи (паметта им се почита на 28 декември). След това били изпратени войници да заловят и техния духовен пастир – св. Антим. Войниците намерили дома на епископа, но понеже не го познавали, попитали самия него, къде могат да намерят християнския учител Антим. Светителят разбрал, че е дошло времето на мъченическия му подвиг, но приел това съвсем спокойно. Защото нали тъкмо към това призовава св. ап. Павел, като казва: „ …и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам – за спасение. И това е от Бога, защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.” (Филип. 1:28-29).
Св. Антим отговорил на войниците: „Влезте вкъщи нагостете се, а после аз ще ви покажа този, когото търсите”. Като ги видял отпочинали, светителят добавил: „Аз съм този, когото търсите, отведете ме, както ви е поръчано”. Трогнати от незлобието на стареца, войниците се смутили. Посъветвали се помежду си и му предложили да избяга, а те да докладват, че не са го открили. Но св. Антим отговорил: „Не! Голям грях пред Бога е да се постъпи против истината. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени.”
Ето така светият епископ на дело показал силата на Христовото учение – във всичко да проявяваш любов и да предпочиташ дори смъртта пред това да извършиш беззаконие. Защото смъртта не е страшна за този, който обича Бога. Тя е само врата към вечния живот. Истински страшен е грехът. Защото той е залог за вечна смърт.
Св. Антим тръгнал с войниците. И през целия път беседвал с тях. И думите, и поведението му така подействали на сърцата им, че те пожелали да приемат св. Кръщение. Светият епископ, като видял чистосърдечието им, ги кръстил в една река, покрай която минавали. А войниците прославили Истинския Бог.
Ето как великият духовен пастир изпълнил повелята на Пастиреначалника Христа: “Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.” (Мат.5:16).
После св. Антим се явил пред гонителите си, изповядал вярата си и бил посечен с меч! Така се преставил пред Възлюбилия го и Възлюбен от него Господ, пред Когото всички ще застанем. С празни портфейли и напълно лишени от политически дивиденти. Само с това, което е в човешките ни сърца! И дано тогава да имаме молитвите на великия св. Антим и неговите никомидийски съмъченици от забранената църква в столичния град.
Впрочем, добре е, че сега не забраняват църкви. Защото, ако забраняваха, съвестни журналисти щяха да си късат дрехите пред камерите в тяхна защита, нали? И ние като християни нямаше да сме на страната на някой нов Диоклециан, а на мъчениците, нали? Или бъркам?
Или днешният човек е още по-малък, отколкото изглежда на пръв поглед? Политиците враждуват един срещу друг, а християните враждуват с мъчениците… По политически причини…
Ние сме невидими с просто око!