Божиите заповеди са указателните табели по пътя към спасението. Има ли човек, който би игнорирал пътните знаци и нарочно би се хвърлил в някой крайпътен ров? Да, да, знам, войната по пътищата… Трябва да се направи нещо… Ние губим битките първо в душите си…
Пренебрегваме знаците, указващи ни пътя към вечността. Наричаме ги ограничения, измислици, бариери, какво ли още не… И често, с цялата си възможна скорост, се стремим към канавката на вечната погибел. Наричаме моментното устремяване към пропастта – полет на свободата… Нашата свобода е смъртоносна! Оттук започва всичко!
Божиите заповеди не само не ни ограничават, а именно те ни освобождават. Господ Иисус Христос говори: “…ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете? Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.” (Йоан 8:31-34).
Ние, които имаме напреднала наука, интернет, космически кораби и умни политически планове, сме роби, възприемащи се за свободни. Това е световен виц. Хората, живеели пред нас, сигурно ни се смеят… Сигурно плачат…
Божиите заповеди ни пазят от робството на греха. Сам Спасителят дори събира 10-те до две: “възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.” (Мат 22:37-40).
Да обичаш Бога и ближните или себе си! Съвсем просто е… Отделете един ден за наблюдение. И се измерете: това заради кого е? Отричам ли се от себе си? Обичам ли? Жертвам ли се? “Аз съм добър човек!” Чувал съм го хиляди пъти. А също и: “Той беше добър човек!” Чудя се къде се дяват всичките тези добри хора, когато шофираш? Когато се возиш в метрото? Лъжем себе си, защото робството ни е удобно! Как би могъл човек да живее, жертвайки се? Не, това е опасно, много по-опасно от прангите, с които си свикнал. Затова… Ето какво сме измислили… Ще сменим смисъла на думите. Щом жената може да е мъж, когато поиска, значи и похотта може да е любов… И нахалната извратеност – искреност… И простотията – изкуство. Всичко е възможно за роба, който се мисли за свободен. Всичко до смърт! Всичко е смърт!
Но, ако искате да сте честни, ако за вас все още не важи оруеловото “войната е мир”, ако не сте се загубили напълно в откраднатите смисли на думите, върнете се към 10-те заповеди и измерете качеството на любовта си. По изпълнението или неизпълнението им можем да разберем дали нашата любов е от Източника на любовта или е плод на собствените ни страсти и фантазии, т.е., фейк, менте, отровен и гибелен двойник, гъба мухоморка, гъба душеморка… Защото Господ казва още: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Йоан 14:21).
На 4 септември се чества паметта на св. пророк Моисей, получил в голяма светлина скрижалите със Заповедите. По неговите молитви дано да придобием време за покаяние. Дано да застане на някой процеп и да изпроси това за нас… Време да си спомним какво означава да обичаш!