С очинки да ме погльода, с устинки да ми продума

Когато преминем оттатък, няма да има вече мъже и жени в тукашния смисъл. Ще има души, които са свързани вовеки в едно. И тогава тя пак ще може с очинки да ме погльода и с устинки да ми продума. И тогава чак ще бъда отново цял.

Имала глава да пати. Така казват в Бела Слатина. А не много известният поет Димитър Тошев написва текста на “Светът е за двама”, където мъдро отбелязва “не сънувай прегръдките нежни на друг, не сънувай, светът е за двама” – даже единият да го няма. В отсамното измерение.

Друг по-известен писател, сътворил си дори своя религия поради възгордяване, отбелязва в един от известните си романи, че всички щастливи двойки са щастливи по еднакъв начин. А всички нещастни са неповторимо нещастни, всяко нещастие е различно. Но какво означава тази досадна дума “щастие”?

Щастие е Христос, при Христос, в Христа. Той не може да бъде различен, не може да бъде за един такъв, за друг онакъв. Той е Един. Както са едно душите на двама, които са се свързали тука пред Бога. А разнообразието в греховете се отразява и в разнообразието на нещастията, понеже за Лукавия няма граници, ограничения, няма спирка, не мое се запре, разнообразна пъстрота, която отдолу е само чернота, но това не се вижда на пръв поглед с помътнели очи.

Затова се радвам, когато хората се свързват. Затова вече – вече – вече – повтарям, за да уточня, че преди не беше така – разбирам, че всичко се преодолява, когато си се венчал пред Господа с половинката си. Всяка трудност се преодолява. Понякога в брака изглежда досадно, невъзможно дори да се поговори, но знам, че всичко се преодолява и когато е трудно, се иска смирение, търпение, “нещастието” ще отмине, Бог ще го отмие.

Заглавието тук го чух веднъж по радиото в колата, пуснаха една родопска песен (“Росни ми, росни, росице”) и се наложи да спра за няколко минути, не можех да продължа. В Родопите хората са чувствителни, по детски чисти, нищо общо със северозападната темерутщина и резки движения. В Родопите са търпеливи и аз ще бъда като тях търпелив, защото един ден тя с очинки ще ме погльода и с устинки ще ми продума.