Есента може да бъде вдъхновяващ сезон!

Когато пожълтеят претенциите ти…

Когато самооценките ти падат на земята…

И започват да гният… Вече ненужни…

 

(Смирението е за тези без качества.

1000 пъти го чух, дори от свещеник –

тъкмо тогава ме заболя сърцето…

И разбрах, че моето лято не е сега.)

 

Есента е обезболяващо за лоши думи…

Нейният вятър ги отвява като найлон,

в който някога е имало покупки,

отдавна изядени, изпити, износени…

 

Когато от очите ти всеки ден завали…

А душата посмее да остане по клони, 

есента може да бъде вдъхновяващ сезон,

зареден с очакване на сигурно бъдеще! 

 

А зимата няма значение!

Наистина няма значение,

освен за тези, които главоломно

обичат да се спускат надолу…