Душата ми не е…

“Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами!” – това е написано на саксията с почерка на трагичния Пеньо Пенев. А отзад въздига снага “Планета Пайнер”. Оттам излизат дамите, които гуляят из сърцата на съвременните българи.

Контраст, ще кажете… Малко е… Да, поетът с ватенката не е бил църковен. През по-голямата част от живота си е вярвал в комунистическата прелест… Обаче… На саксията пише – знаел е, че има душа. И че тя не е място за изискано хранене и просташка похот. А ние знаем ли това?

А? Какво казват: “Знаем, ама след бачкане като пийнем… Такова… За да се отпуснем (не че нещо) и оставяме дамите да попеят и погуляят из душичките ни.” Чувал съм и агресивни отговори: “Само не ме лъжи, че не слушаш чалга!” Т.е., не съществува свят без похот, нито в Църквата, нито сред комунистите, сал една саксия е останала да се бори срещу статуквото. А то крещи от телевизорите, лъщи, лигави се, буди бездушна възхита… Расте, дебелее и се разхожда из безсмъртието ни по гол задник или по нов политически проект.

Ти си просто една невзрачна саксия! Как дръзваш да отречеш големия бизнес… Корпоративния интерес… Успешния проект… Звездите, феномените, виповете… И нашата почивка… Ние сме в стрес, уплашени сме, объркани, скучаещи… Ти си направена, за да помагаш да отморим, а не да ни напомняш, че имаме души…

Душата е лукс. Била е лукс по времето на соца. Сега е демоде… Сега е жалкарски напън да спреш времето. А времето се търкаля с все сила към новия сезон на Big Brother. По новините съобщиха, че започва… Един отец казва, че вече ще чуваме пророчествата по новините…

Просто една саксия… Когато учениците млъкнат, каменните саксии проговарят… И то проговарят красноречиво, на площада, пред самия източник на порока… Както правели апостолите…

Иначе сме добре… Не сме млъкнали, честно… Даже, като изключим проблема със забравените души, можем да очакваме духовен ренесанс.