Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, даже в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности!
Виждате ли лица насред тези възможности? Лицата на героите на деня? Включително и нашите сред тях?
Но, слушайте, България не е еднодневка! Някога тя е можела да роди герои, човеци! Държавник, който да използва всичката власт не за порочни фантазии, а за светлина! За светлина, която да блесне в сърцата на народа! И да продължи да грее вътре в поколенията. И най-после, да сияе в душата на самия него!
Ето какво е дала на света нашата страна – княз, който става монах – св. Борис-Михаил (и неговия внук св. Петър)! Властник, който оставя мирското и отива да прави поклони на Господа, вместо сам да приема такива! Да смени богатствата с обещание да не притежава нищо. Да се превърне в последен от всички, за да остане завинаги господар на целия си народ!
Да, като погледнем сегашните политици, това звучи като приказка! Но не е! Някога е имало такива хора! И България е вярвала в тях! Сега не! И знаете ли защо?
Защото всички заедно вървим по път, обратен на този, който е търсел св. Борис-Михаил (и св. Петър)! Не просто вървим, а мечтаем за него… От светлина към тъмнина! Копнеем за пари и пръст, презираме послушанието и желаем да заповядваме, подиграваме се на смирението и мечтаем да ни дават по телевизора, намираме покаянието за нещо фанатично и не много дълбоко в себе си знаем истината – ние сме велики, аз съм велик – властта влиза в мен като вкъщи! Видях го хиляди пъти. Как се криви лицето на овластилия се. Не, той няма да я пусне, защото знае, че тя е фриволна жена, за която не е достатъчно богат. Затова ще стиска силно ръката й, няма да даде на никого дори да я пипне. Това е единствената разрешена любовница! Дори жените насърчават мъжете си към подобни извънбрачни връзки. И даже се гордеят с тях…
Спомням си как един (сега позакъсал) политик казваше навремето, че му давали пари, само за да видят усмивка в него… Минаха години… Какво дават днес срещу някое демонично кимване? Жертвоготовност за служение на чужди принципи? Души? Колко струва съвестта на вярващия? С кого си ляга? И като се събуди, харесва ли го? Или с времето се заобичват? Някога старите избирали кои млади да се вземат… Сега го правят бесовете… Избират всякакви партньори, опашки от партньори… Както някога беше за банани по соца… Не вярвате ли? Не издавам тайни, това дават по телевизията. Гледайте “Биг Брадър”, църковното безсрамие е влязло в къщата, за да го видят всички… Да, да, знам, шегувам се, не сме такива хора!
Но… Нищо не може да се направи! Ако вярващите се стремят към същото, към което и невярващите – всичко е чао. Чакай надписите, ще светват лампите в киното, лелката ще мете пуканките…
Как да накараш някого да е българин в стария смисъл на думата? Ние нямаме какво да дадем на света, освен няколко ръждясали компромиса. Но и компромисите ни са евтини. Услугите, които предлагаме за градски, всъщност са провинциални. Напъните да се докажем могат да разсмеят и изкуствен интелект. Защото без Божията благодат нищо няма стойност. Човек, който е пренебрегнал душата си, няма какво да даде дори на самия себе си! Лъже се и си вярва…
Накрая ще дойде логичното. Ще родим управници, които са като негатив на св. Борис-Михаил и св. Петър. Явни непостници, алчни, безскрупулни, присмехулници, подкупвачи… Хора, които знаят, че се продаваме и ще ни купят… Евтино… И после ще ни унижават… Не много… Не достатъчно… Защото този, които иска да бъде унижаван, никога не е достатъчно унизен. Точно както този, който иска да бъде свят, никога не намира себе си за достатъчно осветен.
А може би те вече са се родили. А може би тази Небългария ще се случи още утре, още днес…
Или всичко това са просто обичайните глупости на хора с воднисти очи. Я да се радваме, па да си плеснем ръцете една о друга. Всичко ще се нареди! Няма да се каем! Няма – научно е доказано… Пишат се трудове по въпроса! Няма да се каем! Няма пък!