Какво сте направили?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Поговорихме за разни актуалности. Пооплаках му се, докато той вяло се чешеше зад ухото. Помълчахме после… Накрая подхвърли:

– Виж, нещата наистина са прости. Купува се това, което се продава. А се продава това, без което можеш. За да си купиш това, което наистина намираш за важно. Дотук разбра ли ме?

Кимнах, а той продължи с тон, който трябваше да ме успокои:

– Е, значи на вас тя не ви трябва, не съжалявай, ще се оправите и без нея явно. Проблемът е по-скоро в това, че преминава в ръцете на прекупвачи, а не на тези, които биха й се радвали. Но и това не го мисли. Ако вие не я искате – кой ще държи на нея? Никой! Сделката е изгодна. Продали сте нещо, което вече не трябва на никого… Ненужност… Вехта дрипа… Остарял боклук! 

Стреснах се.

– Не ти позволявам да говориш така за нашата България! – почти викнах.

Старият аристократ опули очи и размърда уши като вентилатор:

– Ама… Аз говорех за старата чанта, в която ти и жена ти понякога носите багаж. Нали сподели, че вече се е износила и ще купуваш нова. А аз те посъветвах да не я хвърляш, а да опиташ да я продадеш, защото в нея още има хляб. Не помниш ли? Как ти хрумна, че говоря за България? Що за асоциация? Какво сте направили? А? Какво сте направили днес отвън, там – зад оградата? 

Казах, че бързам и почти се затичах по алеята към изхода. А той дълго вика след мен:

– Хей, върни се! Какво сте направили с България?