Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината?
Ето, сега е сезон, в който вали. И със съдействието на Столична Община на Централни гробища се случват такива партита, че после с месеци си спомняш за всяко от тях. Представете си новите парцели, където се правят погребенията. И кал… Навсякъде кал… Много яка кал… Като ходиш и кракът ти потъва до глезена и прави “цврък”. Пред вас катафалката с покойния пори на бавен ход лепкавата мръсотия, а вие след нея – цврък-цврък, цврък-цврък. И изведнъж колата спира. Затънала е и трябва да се бута. Събирате се и напъвате сили. Шофьорът дава газ. Ковчегът целия се клати все едно покойният се опитва да танцува в легнало положение. Гумите се превъртат със стотици обороти. Хвърлят кал. Целите ставате кални като прасета, все едно сте участвали в оня клип на Sepultura – War for Territory. Обаче катафалката не помръдва. Но… Спокойно… Гробарите знаят техники за излизане от калта (разбира се, само на живите): “дай малко назад, дай малко напред” и нещата се оправят. Ако не, идва багерът и издърпва колата. Бонус е, че и той хвърля кал… Ама нищо, и без туй трябва да се учим да свикваме с обстановката (това последното е гробищен хумор). Е, ще доведете ли децата си? И за свещеници е трудно за изтърпяване, но малчуганите можете ли да научите да се радват на такива неща? Плюс това, нали ви казвам, нищо не се плаща, Общината организира всичко, само опечалените се бъркат за някой лев. Но те няма да са опечалени, а изкефени… Нали?
Знам едно дърво на гробищата, на което много жени с времето са окачали траурните си шалчета. Има поне сто такива жалейки по клоните. Малките ви разбойници могат да вземат тези образи на човешката мъка, да се овържат с тях и да обикалят по вратите, за да просят бонбони. Готина идея, а? И изобщо, пълен съм със нестандартни предложения за забавление… Например, виждали ли сте човек, починал от чернодробно заболяване? О, ще ви разправям, само поискайте…
Има и такива родители, които добродушно маскират децата си като бесове. Слагат им рогца, опашчица… Пляскат с ръце и умилено се радват. Християни… ”Отче, кое му е лошото, ние само така, на майтап!” Е… Какво да кажа… “Така ли било, щом е на майтап, то е друго нещо. Направете децата си да приличат на мъчителя на цялата земя!” Само това ли? Нали сме умни, грамотни, начетени… Прочетете им за преизподната. В житието на св. Серафим Саровски има разказано как един човек, който не вярвал, че има ад, вкусил от геенските мъки. Познавам богослови, дето ги е страх да четат за това… Но… Няма страшно… Ние сме благочестиви 364 дни, а на Хелоуин може да изглеждаме като дяволи. А в неделя ще се причастим. Щото Христос ни кани на Вечеря. Как да му откажем? Да не забравите да махнете демонските костюми, ей! Неудобно ще изглеждате на Литургията с тях! Макар че… Какво пък толкова, нали Бог е любов!
Децата ясно, каквото им дадем – това ще облекат. Ами ние? Що не се маскираме като някои, които имат срам? Ей така, за купона. Или като такива, които имат покаяние. Да, ясно, това са ретро-глупости, не са за нас, но все пак… Наужким… Да се маскираме като такива, които имат истинска любов, а не розова мазня в сърцата си? Да изглеждаме като някой, за когото Евангелието има значение? И започнем да просим… Не бонбони, а милост. Да чукаме на райските двери и да викаме: “Направил съм толкова пакости че… Или дай милост, или ще погина, заедно с децата си, които съм хвърлил в ръцете на бесовете… Ще погина, заедно с душата си… Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния!” А? Нееее… Вече чувам как ми се присмиват на тази идея… Но не мога да различа на кого са подиграващите се гласове – на християни или на демони… И едните, и другите искат да са в крак с времето, затова се смеят.
Ако не виждате сълзите ми зад смеха и думите в този текст, не знам струва ли си да казвам нещо повече…
Празнуването на Хелоуин е една от значителните победи на сатаната над нашето поколение. Защото той не иска просто да погинем вечно, а желае да погиваме с радост, с ентусиазъм, с удоволствие. А особено държи да натика под копитата си децата. Да ги научи сами да се мушкат там. И после да покаже всички – малки и големи – на Христа и да Му каже: “Ето тези, за които се разпъна. Те сами дойдоха при мен. Щастливи ги взех, родителите им ги доведоха, а духовниците и книжниците бяха на фитнес! Щастливи се протегнаха към вечното нещастие!”
Звучи като неописуема трагедия. Но има и по-страшно. Да изгубиш Рая е едно, а съвсем друго е да загубиш културната си принадлежност към Западния свят, където този празник предизвиква огромни трески… Не, не, това не можем да допуснем за децата си. В никакъв случай! А Раят? Няма проблем – Бог е благ!
Всъщност, това безсрамие спрямо благостта на Бога е май най-големият проблем. И този проблем ни обезчовечава все повече! До дъно… До дъното на ада!