Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.
К’во па толкова?
Ние сме болни от нещо, което се нарича „квопатолкова“. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: „учителю, учителю“.
Учителю, спомни си за смъртта!
Кой е умрял? Моят татко умря. Нашите татковци умират. И вашите ще умрат. Християните умират в мъчения. Душите ни умират. Кога ще го мислим? Рано ли е още? Нещо далечно? Не ни засяга лично? Покойните бащи не ни засягат лично!
К’во па толкова? Хората се забавляват. Когато християните откажат да (съ)умират, те също се забавляват.
Когато симптомите на една тежка болест зачестят, краят е близо. Забелязали ли сте, че през последните години точно преди пролетната Задушница има гей-парад, а преди есенната Хелоуин. Голи задници – вместо сълзи за мъртвите. Деца, облечени в кости, пред гробовете. Вече по традиция. Доколкото традиции изобщо вече съществуват…
И атеистите имаха някакъв срам. Някакъв, макар и примитивен, усет за благодарност към предците си. Не се разгологъзваха пред покойните си, не смееха да им дрънкат кокалите ей така – за кеф и спокойствие, за мир и удоволствие.
К’во па толкова? Стига с тия балкански традиции! Стига сте мирисали на лук и ракия! От нас започва новият свят! Преди нас не е имало нищо и никой! Нашата смърт е единствено автентична, демократична, геополитична, цивилизационно типична и красива (най-вече отзад)! Ние се смеем с мъртвите кости на бащите си… Бащите ни плачат за мъртвите ни души… Проблем?
К’во па толкова? Защо човек да има срам, защо да е благодатен? Отговорът е: за да бъде жив! Но! Защо пък трябва да е жив? К’во па толкова има в това?
От нас започва чисто нов свят. Забавен! Обут в розови и сини прашки на скелети. И съвършено равнодушен. Бездушен. Умрял и вмирисан отвътре, а отвън парфюмиран и гол (ако не броим въпросните гащи за Хелоуин). В него, за разлика от предишните, няма да има войни. Щото на всички ще им е все тая. И всички ще се забавляват. А всички “лекари” ще са патоанатоми. Няма да слушат нищо през слушалките, но ще продължат да ги носят като украшение… К’во па толкова, защо да не носят? И защо да не са патоанатоми?