Във Франция един мъж пребиваше наред жените и стана олимпийски „шампион“, а сатанистите провеждаха откриваща и закриваща церемония без никакъв срам и свян. Напротив, много нагло. И тогава ни обясняваха колко сме прости, че не разбираме изкуството.
Днес се повтаря същата история, но не на спортно събитие, а в центъра на София, в театър с име „Иван Вазов“. Иван Вазов спорил със Славейков за това що е изкуство и трябва ли изкуството да бъде разбираемо от по-голяма публика или е само за елита. Неукият чорбаджи Марко реже черешата си и правят от нея примитивно оръдие, с което ще събарят империя. Неук, заблуден, опиянен от идеята за свобода бил Марко. Кириак Стефчов, напротив, е трезвомислещ, ходи и тропа на враговете, подмазва се. Натропал и за черешата. На ви свобода.
Улиците на Созопол, Филипопол, Сердика и други стари градове, в които живеели дедите ни, имали канализация, в градовете имало бани. Ингилизите в доста по-късно време още ходели с перуки на главите, за да си прикриват кирта и въшките, а нощните си гърнета с телесните си отпадъци мятали направо през прозорците и където падне.
Предците ми пиели вино от грозде, днес най-богатите се занимават с правене на вино. Тогава ингилизите открили, че някакви мокри дъски са ферментирали и почнали да ги смучат. Смучели дъските, разбирате ли. Така възникнало уискито. После почнали да крадат от целия свят и дори кралете им сключили с крадците договор най-официално – делкали си 50 на 50 ограбеното, за да бъдат рахат и крадците, и кралете.
Открили ингилизите колко хубаво нещо е пропагандата. И аз до днес се шегувам с учениците си – казвам на бялата дъска, че е черна и ги питам вярно ли е. Обещавам шестица на тези, които се съгласят с мен, и забележка на тези, които ми опонират. Така обяснявам как действа този изпитан метод.
Кириакстефчовците са съгласни да се присмиват в хор с ингилизите. Съгласни са на бялото черно да се казва. Съгласни са мъже да бият жени официално на олимпиадите.
И тропат из своите ушевски издания и крещят в хор. „Тропат“ вече в друг смисъл. В смисъла на ингилизите с нощните си гърнета. Ушевски в смисъл на комсомолско-доноснически, не във връзка с известния световен аниматор. Аниматор в смисъл на рисувач на филмчета, не на човек, който забавлява ингилизите.
Броил съм ги колко са кириакстефчовците тропачи приблизително според харесванията и коментарите из ушефските издания, не са много. И не, интелектуалец не е който рисува филмчета и който играе на сцената на театъра. Интелектуалец е бил митрополит Климент Търновски, известен още и със светското си име Васил Друмев. Интелектуалецът е духовник, а кириакстефчовците са обикновени глупаци.
Духовност не е да плюеш. Нито да тропаш. А те точно това правят с поръчковата пиеса, изиграна посредствено и защитавана толкова яростно. Не е свобода на словото плюенето и тропането. Да си мълча пред този безпредел, ще е престъпление срещу дядо Кольо Черкеза, погребан в двора на църквата в Бяла Слатина, участвал в няколко битки – Ботев четник, преводач на генерал Драгомиров, доброволец през 1885 г. Моят пра-прадядо няма да ми прости, ако сега си премълча и кажа колко хубаво, че имаме свобода на словото. Точно такава „свобода“. Няма нищо общо с оная, за която мечтаел Марко, когато си дал черешата.
Не са се осмелили ингилизите да поръчат плювка срещу османците от битките при Дарданелите през 1915. Няма да им мине номерът. Поръчват само филми като за онзи баща (Ръсел Кроу), който търси гробовете на тримата си синове по хълмовете, за да си отнесе костите им у дома. Един и два ли са филмите за светини. Но само за техните светини. Ние светини не може да имаме. И не бива да имаме.
Имаме си тропачи и аниматори. От инкубатори.