Във втори век преди Христа едни езичници завземат Йерусалим и в Храма пекат прасе, което си е мерзост откъдето и да го погледнеш. Прасето не е ядливо същество за някои народи. А отгоре на това са извършили сквернота, защото са почитали гръцките идоли, известни ни от митологията, и на тях са принасяли жертва. Така възниква изразът „мерзостта на запустението“.
Скоро е празникът на светеца, чието име нося. Той бил един от малцината, които се осмелявали да противоречат на иконобореца Арий, който превърнал иконоборчеството в ерес, важен и достолепен, многоучен, ерудиран – може би дори повече от днешните професори и доценти по различните дисциплини в европейските богословски факултети. А свети Николай Чудотворец му забил един шамар на Арий.
Ама защо така нецивилизовано и невъзпитано, защо така агресивно, не е ли могло по-тихо и кротко питат професорите и доцентите по различните дисциплини в европейските богословски факултети.
И продължават да питат, защото нали са учени хора и това им е работата, да питат. Да задават риторични въпроси, защото играта на собствената им мисъл ги забавлява и гъделичка. Що не си помълча св. Николай, що не се обедини с Арий? Ама и вие сте едни грубияни и селяни, как може да осъждате така жестоко ересите на монофизити, иконоборци, католици, все разделението търсите, а нали Христос е дошъл за обединение и любов… Нали съботата е за човека, не човек за съботата. Ей такива приказки обичат да дрънкат в свое собствено тълкувание.
И дори още по-смели. Заявяват професорите и доцентите по различни дисциплини в европейските богословски факултети, че светите Кирил и Методий са „сътворили четириезичната ерес“ на мястото на триезичната. И после се радват от сърце, че догодина католишката дата за Възкресение съвпада с православната – да плеснем с ръце и да се прегърнем, каква е тази гордост, що така не желаете да се обичаме с папистите… „Защо да разпъваме Христос по два пъти?“ Много въпроси имат те.
Слава Богу, че Църквата ни издържа на натиска, който се опитват да оказват многоумните. Те наричат еретиците с извинителната дума „инославни“, тоест, славещи Бога по друг начин. За тях те не са еретици, някак са им симпатични, много мило отношение демонстрират, щото вижте нали колко красиви и подредени държави имат, какви красиви скулптури, изящно изкуство, умни философи, опаковащи ересите им в станиол, вижте колко са чисти и спретнати там… Не кат нас.
Обаче католицизмът и протестантството не са нищо повече от ерес. Въпреки всички украшения и цивилизован външен вид. Постоянно ви го казват светиите, ама вие не ги слушате. И ереста не се изкупва дори с мъченическа смърт. И този „друг“ начин за служение на Бога може според тях да включва жени свещеници като в напредналите европейски страни, модерни танци пак там из католишките вилаети, защо не, такава им е културата на хората, такива са им особеностите, „мерзост“ не бива да се използва за „инославните“, техните начини да се слави Бога не са мерзки, просто са различни, нали така. Тъмни балкански субекти сте вие. Ретроградни цървули.
Не светът трябва да се нагажда към нас, обясняват ни тежко-тежко, а ние трябва да се нагодим към света. И ни обявяват за зилоти и идиоти, ако не желаем да се нагаждаме. За горделивци, че се опитваме да пазим неопетнена вярата си. И сякаш ни обвиняват в някаква омраза към хората, каквато у нас липсва, имам добри отношения и с католици, и с протестанти, и с мюсюлмани, защото сме човешки същества и защото намираме начини да общуваме в ежедневието по тривиални въпроси.
С човека мога да общувам, ако не е психопат. Но да изменя на Православието няма да мога. Не ми се извърта езикът. Съжалявам. Вие може да сте учени, обаче аз съм си простак. Професорите и доцентите умеят чрез тълкувания и „научни“ доказателства да изкарат черното бяло, доброто зло, мерзкото приемливо. Ще успеят да оправдаят дори джендър идеологията, а защо да не се порадваме и на фъритата. (Какво е фъри питайте децата си в училищна възраст, а ако нямате деца, потърсете из интернет, това е следващата стъпка към разчовечаването и се гнуся дори да го разяснявам.)
Такива професори и доценти в различни европейски богословски факултети са способни чрез термини, дати и „правилни преводи“ да представят мерзостта като културно различие и запустението като безкрайна радост. Това е голям талант. Някъде в Швейцария ли са ги подготвили или и до Тависток са стигнали – нямам представа. Те си знаят. Те си вярват. Но те говорят и пред неукрепнали люде и с такива приказки ще ги съблазнят и отровят.
И в такива моменти ми идва да постъпя като светията Николай. Да им забия по един шамар на професорите и доцентите. Не съм светия, затова ще им откърша по два. От сърце.