Чума без сълзи

Това е дядо Рибан. Видеото със сълзите, които пролива за овчиците си, обикаля из социалните мрежи и ни казва това, което не искаме да чуем… Вероятно сте го гледали вече… Не, няма да съм поредния новоизлюпил се експерт по животновъдство. И не е необходимо. Защото тук има повече, много повече. Така е с добрите проповеди, те просто идват и не можеш да ги спреш, защото началото им е на Небето…

Защо става така? Защо страдат тези хора? Кой го допусна? Не се крийте от отговора – заради нас, заради душите ни. Знаете израза: “Ти вкъщи огледало нямаш ли си?” Явно нямаме и Бог ни изпраща, та да се видим и да се стреснем…

Плаче старият пастир и тежки сълзи се търкалят по набръчканото му лице… А вие виждали ли сте духовен пастир да плаче така, задето словесните му овчиците са поразени от чумата на греха? И “експерти” от преизподнята правят тест след тест, доказващи че сме за умъртвяване с вечна смърт. Глупостите ни къкрят в лабораториите на ада, съмнявате ли се в това? Търсят се доказателства, че сме неизлечимо болни. Но Небесният Съд все още ги възпира…

Обаче… Никой не плаче! 

А като погледнеш – имаме си всичко: добре оформени бради, бляскави дрехи, кръстове с капка и коронка, праведни дела, прочетени молитвени правила, трудове по богословие, прилични такси, специалисти по геополитика… Даже животновъди и мандри тук и там имаме. А като дядо Рибан нямаме…

Старецът плаче… За животните плаче, бе! За стоката! Колко повече струва човекът от стоката! Ама, скотовете случили на пастири, хората – не! Така ли е? 

Плаче дядото, вика с глас… Защото си обича стадото, мило му е… Човешкото стадо на кого е мило? Кой го обича? 

Разбира се, има кой! Чума без сълзи няма! Види ли я окото, заплаква. А ако не я вижда, не е крив погледът, но сърцето е от камък. Небето е пълно с плачещи пред Господа за нас. И затова Той не ни оставя в ръцете на поднебесните “лаборанти”. 

Но… ако няма да плачем, за какво сме? Христос ще ме сложи накрая до дядо Рибан, пастир до пастир и ще каже: “Хайде, отсъди ти!” Плачещият Пастиреначалник ще ме сложи до плачещия овчар… И не само мен… Не само…