Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?

Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията. 

Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето?

Но като цяло е тихо. Защото ясно чуваме собствените си гласове. И драскането на химикалката, с която светът оставя автографа си върху лицата ни. Точно до сърцето. 

Сърцата също са старомодни. Твърде скъпи са. Почти никой не може да си ги позволи. Виж, умовете са евтини. Продават се… “Ша купууаш ли мойто ум? Ефинджос ти гу дауам. Ако дауаш грант, ша ти дауам още и съвестта без пари. Да ма включваш у списъко с чакащите и мени.”

Случва се да изтъпаниш себе си пред хората, а отвътре да си празен. Да си глух. Глуха душа. Сляпа душа. Каквото й кажат – това разбира. Няма собствени сетива…

Приказката, която светът разказва, е лъжлива. Тя е демонична. Коварна. Нечовешка и противочовешка. Мракът, който пада, не е заради въртенето на земята. А заради липсата на светлина вътре. Вечерта, която се е спуснала, заплашва да продължи много по-дълго, отколкото през зимата. Никакви майстори нищо не градят… И бъдещето им е сатанинско. Те просто режат кръстове. И връзват и коват християни на тях. После ги прострелват в тила. Отсичат главите им, защото не са свалили разпятието от врата си. Ловци на християнски живот. И кучетата, познали враговете си, също са християни и други човеци, принуждавани от нечовеци да пълзят и лаят, защото не заслужават да вървят изправени. Защото смятат вярата им за “кучешка”. Нашата вяра. 

Хилядите деца плачат, защото умират. Люлката, която ги утешава, е смъртта. “Справедливци” им я изпращат от небето под формата на бомби. Никой не скърби, освен Христос, чиято Голгота е съвсем наблизо. И може би Той мисли, че не са си сами виновни. Че не са терористи. Че е по-добре да са живи, отколкото на това място да има курорт, където над детските кости голи чичковци ще полагат морни телеса, за да забравят Рая.

Ужасно ли е? Има и по-ужасно. Да си християнин, който не може да усети това. Да си християнин, който преживява всичко чрез политика и опорни точки, но не и чрез любовта към събратята. Да виждаш разпънат на кръст и да припознаваш в него политически враг. Да казваш “сами са си виновни, че са подкрепяли диктатора.” А после да отидеш на митинг против мира. И накрая в неделя да си туриш скъпоценната фланелка с лицето си и с подписа на света и да се причастиш с Тялото и Кръвта на същия този Господ, Който се разпъна и заради Когото разпъват. Не. Това не е вечер в душата. Това е отворена преизподня. И тя може да е вътре в човека, а не само Царството Небесно да е там.

Светът има свои собствени окови. Спомням си как преди време един литературен гуру съветваше свой по-млад колега: “Заеми правилната позиция, ако искаш да имаш перспектива. Всички писатели трябва да мислят така. Иначе просто отпадаш зад борда.” Очевидно е смятал, че когато стане прекалено тъмно за всички, никой никого няма да обвинява. А може да се издигнеш дори до кандидат-президент…

Но кръстът е обвинение към чувстващите само по нареждане. Разпънатите на него – безмълвни обвинители. Извадете си поука от истинската приказка. От тая, която я замитат под килима. Не я показват по телевизията всяка вечер, докато ослепеем съвсем. А похвалените писатели не пишат за нея. 

И не питайте за кого лаят кучетата. Те лаят за вас! 

П.П. Тук текстът ми трябваше да свърши. Но ще ви кажа и друго. Ако все още сте живи, сложете кръста на гърдите си. Над дрехите, не го крийте! Не се срамувайте да се осенявате с неговото знамение пред хората, когато минавате покрай храм. Сложете го на профилните си снимки в социалните мрежи. Така, както други развяват знамена на чужди държави. Защото за християнина кръстът е знамето на небесната му родина, където няма нито иудеин, нито елин. Но най-вече живейте според това, което кръстът казва на съвестта ви (докато не е закърняла). Молете се в сърцата си за страдащите братя, че и мъчениците да се молят за вас. И не слушайте света. Нито тези, върху чиито тениски се е разписал. И не вкусвайте от техния ад. Колкото и да ви заплашват, че ще изпаднете зад борда.