С всяка следваща година 24 май се отдалечава от смисъла… Буквите, които празнуваме, вече образуват думи, които нямат предишното значение… Нито предишните цели. Нито предишното местонахождение… Всичко наоколо е бременно с интереси… Близнаци – земни интереси и преструвки… Интерес и преструвка. Момиче и момче. Поне в началото, после може да изберат друго… Иначе сме добре. Разкарваме нови дрехи дотам и обратно. Като Билбо Бегинс, хобитът, който е по-нисък от джудже.
На празник може ли без стихче…
“Душата с нови дрехи накичи,
ниският й ръст да не личи!”
Под костюмите в сърцата 24 май е спомен за абстрактни герои. Мислим, че светите братя са умрели. А ние сме живи. Живи, защото можем да грабим от живота. Но словото на уж живите е мъртво. Виждали ли сте мъртви думи? Падат и се чупят. Преводачки ги събират притеснено от земята и ги превръщат в политика и международни отношения. Но… Единствената цел са душите. Ако нямахме души, щяхме да излъжем всички световни лидери… Ех, как пък точно на нас се падна… Пък може и да не е вярно…
Писмеността беше заради душите. За да узнаем как да се спасят. За да чуем думи за вечен живот. “Искони бе Слово…” Вземете перото, с което е написано това. И напишете с него нещо на децата си. Нещо важно… Нещо скъпо… Бангаранга? Извинете, но… Това имаме, това предлагаме. Да види човек децата си как се тресат в транс на песента, пък дето се вика, да умре спокойно. И ний сме дали нещо на света…
Изстискваме последните капки лицемерие. Затова едва ли дежурните викачи ще се съберат, за да изкрещят пред паметника на светите Кирил и Методий: “Училището не е Църква”. Че се образоваме без Онзи, по Чийто образ сме! Че се просвещаваме без Светлината на света… Може догодина… Както сме тръгнали…
Ама, иначе сме вярващи, де! И много гостоприемни! Ако дойдете, такъв килим ще ви постелем. Чипровски… Разплетеш ли го, по нишката, по нишката, та чак до Рим ще стигнеш. Ех, като стигнеш…Чак слюнка ще потече от радост, че виждаш вечния град… Все едно голям дюнер ти подаряват!
А да идеш до Рим и да не видиш папата… Гледаш, гледаш и го видиш накрая. Като някой нов дядо Йоцо. Погледнеш го и сущи богослов ставаш! Струи високопоставена благодат от устата ти: “Това е традиция на единство на католическата и православната религия, защото Християнството е едно и то е съборно и единно…” Ей така да речеш. Дето се вика – насред Рим да се изрежеш! И никой не смее да те поправи, че не е съборно, а вселенско. Щото… Абе, държи се на тия неща, ама не всякога пред всекиго и за всичко.
Пък св. Кирил не мисли като нас. Кои “нас”? Не питайте, нали имате вестници. Та, св. Кирил в “Написание о правей вере”, малко преди смъртта си, изобличава папската ерес, като пише: “Вярвам… и в един Свети Дух, Който изхожда само от Отца.” Хм… Сега, в чест на празника, вземете една парламентарна химикалка… Там има безплатни, нали? От тези, дето лесно се трият, с гумичка на капачката. И напишете с нея “филиокве”. После го изтрийте. Страшен номер ще е! Ако някой пита защо, кажете: “Отгоре наредиха!” В България никой не пита повече след това изречение. Имало – няма го. Единство, творчество, красота. И без туй старата песен “София гнездо на птици стана…” придоби нов смисъл. Ние в жк Дружба често си я пеем, защото сме близо до летището…
Обаче св. Кирил продължава: “Така изповядвам аз своята вяра, заедно с Методий, моя роден брат и най-близък помощник в Божията служба. В тази вяра се състои спасението и нея ние завещаваме на своите ученици, та вярвайки така, те да се спасят и в Страшния ден на Съда пак да ни я предадат (запазвайки я дотогава) истинна, неизменна и съвършена и да застанат отдясно на Господа Иисуса Христа, нашия Истинен Бог, Комуто подобава слава през всички векове. Амин.”
Ето тези думи на св. Кирил ще развалят празника на св. Кирил! Щото са гаф след гаф.
Първо: този първоучител казва, че има Бог! И ще иска да Го покани в училище. А вече казахме, че то не е Църква.
Второто: той самият ще се окаже жив. А така ще излезе, че по-скоро ние ще се окажем мъртви.
Трето: съществува истинска вяра и тя в никакъв случай не е папската.
Четвърто: като дойде светият отец в България, може някой да му изкрещи: “Папа, ти си еретик!”, както направи онзи стар гръцки свещеник преди години. Това е недопустимо.
Пето: ние самите ще трябва да пазим Православната вяра.
Шесто: ще държим изпит пред св. Кирил накрая.
Седмо: ще има Страшен Съд! Което означава, че верно имаме души.
Всичко това създава тотална бъркотия в съзнанията ни и в очите на международните ни партньори! Затова…
Тези хора – св. Кирил и брат му Методий, и техните слова – трябва да бъдат забранени. Официално. Още сега – на 24 май. С реч. С буквите, които те са написали! Защото…
Всичко е заради душите!