8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12)

Има нещо характерно за съвременния човек – той все повече се отдалечава от другия. Все повече губи истинско разбиране за другия. Не говоря само за съпричастността към проблемите на ближния. За това, че той може да е болен, беден или уморен… Нито за съпричастността към радостите му. А за неспособността на съвременния човек да води диалог с другия. С кой друг ли? С който и да е друг. Затова и нашето време е толкова самотно. Времето на самотниците. Макар и да живеем в „глобално село“, макар и да имаме facebook и skype, макар и да живеем в милионни градове… Въпреки всичко сме толкова сами… Продължете да четете Очистената душа →

В света, в който живеем, почти не е останало място за смъртта. Вижте за какви работи си говорим – най-напред и най-много за забавления. Но още и за телефони, за коли, за бизнес планове, за най-различни светски перспективи, за пари, за власт, за успехи… Но никога за смъртта. Сякаш че живеем в едно време, в което смъртта не съществува. Сякаш че днес хората не умират… Продължете да четете Задушница →

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само седящите места. Почти всички от млади мъже. Повечето от тях в такава поза, сякаш ги духа силен насрещен вятър и трябва да са с широко разтворени крака, за да устоят на течението. Срещу мен се протягаше на седалката високо момче, очевидно спортист. Поне така се разбираше от разговора му по телефона. Не, не съм го подслушвал. Стоях си прав до една дръжка и се опитвах да чета акатист. Не много успешно, защото младежът така крещеше в слушалката, че целият вагон беше съпричастен с проблемите му. А те не бяха малки. Участвал в мач и там изгонили нечестно негов съотборник. Неспортсменски го накарали да напусне. Вероятно в най-важния момент. Може ли такова нещо?! И т.н. Продължете да четете Спагетени хора →

Преп. Пахомий Велики – 15 май

Има един епизод от житието на св. Пахомий Велики, който много ме вълнува. „Когато преподобният навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел война. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Еснa (в Египет). Тук били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора се грижат за тях, без изобщо да ги познават – му отговорили, че те са християни и постъпват така заради своя Бог. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий. Продължете да четете Да нарисуваш огледало →

Вход Господен и преподобна Мария Египетска

Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 23:7,9). И ето, Църквата през тези дни ни представя Царя на славата, стоящ пред портите на Иерусалим. И ето, Църквата ни представя този Цар на славата, стоящ пред портите на нашите сърца и казва: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата.“ И заедно с псалмопевеца пита: „Кой е тоя Цар на Славата?“ (Пс. 23:8,10) Това е същият Този, Който сътвори човека от земната пръст. И когато човекът съгреши, започна да го търси и каза: „Адаме, где си?“ (Бит. 3:9) И като видя, че Адам по собствена воля се отказа от благата на пресладкия Рай, Този Цар слезе на земята, за да го търси. Извърши дивни чудеса – възкреси мъртви, излекува болни, очисти бесновати. И когато не намери Адам тук, не се погнуси да слезе дори до ада, да разруши преградите и оковите на смъртта, за да може да измъкне затворения там човек. Защото много го беше обикнал…  Продължете да четете Портите на сърцето →

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Продължете да четете Да чуеш цветовете на черешите →

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Продължете да четете За нашата жажда →

Св. Три светители – 30 януари 

Ако живеехме само преди един век, бих започнал този текст така: Кой не би заплакал, братя, за оскъдняването на благочестието в наше време? Само че днес такива въпроси не вълнуват почти никого. Отговорът му се е загубил някъде по пътя към „светлото бъдеще“. А и кой плаче днес за греховете си?… Затова ще започна по друг начин: елементарната липса на човешка нормалност, която много често се среща в нашата „православност“, е стряскаща. Но понеже ние не се плашим, ситуацията става още по-страшна. Продължете да четете Да видиш Рая с телескоп →

Неделя на Митаря и Фарисея – Лука 18:10-14

Какво стана с фарисея ли? Онзи, дето се хвалеше колко е благочестив и благодареше, че не е като митаря? Ами нищо – жив и здрав си е! Шества си през историята и като в някакъв нискобюджетен фантастичен филм се преселва в различен гостоприемник – от човек в човек. Мутира с времето като щам на грип и става все по-резистентен към духовни антибиотици. Въпреки новозаветната епоха, той все така, както и преди, не разбира как се придобива благодатта. И дори няма намерение да я търси. Защото си мисли, че е неин носител по презумпция. Продължете да четете За фарисейския щам и за съвършенството на сълзите →

11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци – Лука 14:16-24

Сигурно и вие знаете тази реплика „кефът няма цена“. Чух я за пръв път от един погребален агент. Тъкмо излизах от храма на Централни гробища след Опело. Две яки момчета качиха ковчега в катафалката и тя си замина. Не знам в каква посока… Към крематориума или към Царството Небесно… Така свършва всичко. Продължете да четете Кефът няма цена →