Забравих го…
Преди месец няколко пъти минавах покрай него и си казвах: Като понаближи времето да не пропусна да му обърна внимание. Но изглежда, че ангажиментите взеха за заложник мислите ми и ги отведоха неизвестно къде. Чак сега се сещам, че трябва да преговарям за завръщането им. Или може би миналата година постът ми се случи по-добре от тазгодишния. Продължете да четете Незабрава
Езерото е голяма утеха. Понякога беседваме…
Застанах за момент на моста да го погледам и да си кажем нещичко… Или да помълчим… Пред мен минаха някакви хора. Облегнаха се на парапета. Единият спокойно и равнодушно се изплю във водата. Подхвърли през зъби някакви отегчени и нищо незначещи думи. После пак се изплю и бавно отмина с цялата компания. И знаете ли какво? От това езерото не стана по-малко красиво. Продължете да четете Докато Бог каже…
Кондак 1
Храбри войне на Царя на небесните сили Господа Иисуса, предивни преподобни отче Порфирие! Ти ни обичаш, изцеляваш и защитаваш от всякакви беди и скръбни обстоятелства, топло пред Господа ходатайстваш да ни дарува обожение. Като знаем за твоята помощ, ние благодарствено ти зовем: радвай се, отче Порфирие!
Продължете да четете Акатист на преподобния отец Порфирий Кавсокаливит, прозорливец и чудотворец
Има един „културен“ сайт, който много пъти ме е смущавал духовно през последните месеци. Бях си обещал повече да не се занимавам с него. Дори да не влизам и да не чета нищо там. Казвах си: нека всеки прави онова, което повелява съвестта му. А после да носи отговорност пред Бога… Но стана така, че „случайно“ го отворих отново. Не знам защо. Вероятно глупав навик от миналото, който ти натрапва желанието да си информиран… Този път изпитах различна емоция. Не духовен смут, а нещо като дълбока човешка погнуса. Толкова силна, че трудно мога да я опиша… Неволно пред очите ми започнаха да се появяват лицата на приятелите ми, които напуснаха България. И това, което казваха: „В тази страна има хора, които с думите си като с куршуми ме гонят от нея.“ Аз обаче не съм готов да бъда изпъден! Продължете да четете Ти по-богат си, ти най-богат си…
Струва ми се, че никога не е имало толкова звезди, както в днешно време… Единственият проблем е, че те излъчват някаква странна, сякаш луминесцентна светлина. Не светят, а по-скоро дразнят очите. И никак не топлят… Едно време и аз се възхищавах на някои от тях. „Виж този как хубаво го е казал, виж как хубаво го е нарисувал, изиграл…“ Сега будят у мен най-вече съжаление. Продължете да четете Задушница като отговор
И тъй, отмина истеричната радост, с която някои посрещаха Хелоуин. Дойде новият ден и донесе своята тиранична прозаичност. Какво да се прави?! След пиянството винаги идва махмурлукът… Всеки забърза по своята обичайна работа… Продължете да четете Несвикване
Има много сънища, от които си струва човек да се пробуди. И, разбира се, най-първа от тях трябва да бъде спомената смъртта. Изобщо не си струва да говорим за пробуждане (и за каквото и да е друго), преди да бъде решен въпросът със смъртта. Помните ли кога точно за пръв път разбрахте за нея? Човекът още с раждането си е осъден. Знае и свиква с това, че живее в едно временно напрягане, докато сънят на смъртта те налегне сякаш завинаги… Продължете да четете За сънищата и за Будителя
Много неща се казаха за приближаващия Хелоуин. Включително бяха цитирани и светии на Църквата. Въпреки това, „празничната“ треска, обзела някои „широко скроени“ хора, набира все по-голяма сила. С дни по-рано започва подготовката в училища и детски градини. Родители обикалят като луди магазините, за да намерят възможно най-плашещия и ужасен костюм за детето си. За продавачите на тикви настъпва моментът, познат като „ден година храни“. Продължете да четете Забавления за „широко скроени“
Житията на светиите не са митове, които празнуваме по традиция, а реални събития с реални хора. Те са пътепоказател за нашата съвест и отговор на важните въпроси, които си задаваме понякога. Такъв е и животът на св. Димитър.
Той е имал всичко, което бихме искали да имаме – и се е отказал от него.
Той има всичко, което би трябвало да искаме и никога да не се отказваме от него. Продължете да четете Великият управник
Вчера беше по-добре. Все още беше топло, сякаш лятото се сбогуваше. По телевизията казаха, че ще го направи – така и стана.
Имах една панихида сутринта към 10 на Малашевските гробища и едно Опело в 14 часа на Централните. Нито да се прибереш, нито да чакаш навън. Можех да отида до вкъщи да кажа здрасти на жена ми и пак да тръгна, обаче билетите станаха малко скъпи за това удоволствие. Иначе с радост бих се повозил на три-четири рейса до нас и обратно. Пък нямам карта, защото все не мога да я вкарам в дневната си програма. Искат хартиена снимка, едни бумаги да се попълват и подават, кой ще се занимава с такива неща. Реших да поседя малко на едните гробища, после малко на другите и така да мине времето… Продължете да четете Лято на изчезване…
