Имам един добър приятел – протойерей Николай. Ето, само си помислих за него и ми стана хубаво на душата. Въпреки че не сме се виждали много години, всеки ден се моля за него като за близък, а отдавнашната ни среща помня и до днес.
Беше късна есен. Животът ми вървеше на зле, бях зарязал университета, изоставил момичето си, нямах работа, не знаех какво да правя. Отбих се в близкия храм, просто защото вече нямаше къде да отида. С отец Николай се запознахме на изповед. Приближих се до попадналия пред очите ми духовник и му разказах за безпътицата си. Продължете да четете Магарето, на което пристига Христос→
Преподобният Паисий Светогорец разказва: “…Веднъж дойдоха при мен двама католици… Единият ми казва:
– Хайде да кажем заедно “Отче наш”.
– За да го кажем заедно, трябва да имаме съгласие относно догматите. Обаче между вас и нас има голяма пропаст.
След това ми казва:
– Да не би само православните да са близо до Бога? Нима само те ще се спасят? Бог е близо до всички хора.
– Да, обаче ти можеш ли да ми кажеш колко хора са близо до Бога? Имаме разлики с вас. Макар и по природа да сме деца на единия Бог, някои от тях живеят в дома, а други обикалят отвън. Продължете да четете Злато и бакър→
„…Веднъж паството поискало от св. Гавриил Ургебадзе да прочете молебен за възраждане и умножаване на грузинския народ. Преподобният отслужил молебен към Пресвета Богородица, след което имал страшно откровение. Сам той разказва: Продължете да четете На никого не пожелавам…→
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)