Сигурно се питате как ще спят довечера депутатите, които избраха правителството? Няма ли да ги гризе съвестта? Категорично ви казвам: ще спят сладко и спокойно като бебета! Като пеленачета, които нямат никакви грижи, освен дали са гладни или им се пишка. Може през последните дни да са имали някакви смущения в съня, защото никога не се знае знае ли се. Току-виж морето не се закваси и нещо с кворума се обърка, а после да им дърпат ушите. Но точно днес тези проблеми отпаднаха. И не бива да се разчита на съвестта. Тя има действие върху човека само до определен момент. После деградацията я превръща в нещо като чистачката в парламента. Нито знаеш името й, нито те интересува. Не я уважаваш, нито я презираш. Просто не я забелязваш. Свикнал си да живееш в нравствена свинщина и дори никой да не чисти, пак ти е уютно и спокойно. Продължете да четете България – тази нова “Сицилиева долина” →

Признавам, че досега не я разбирах много тая песен на адашката Милена и “Ревю”. Чак в последните дни ми просветна… Помните ли я? 

“…Аз съм черна пенлива история,

приличам на чаша студена вода.

Имам реклама, имам поклонници,

в сърцето си нося гъста мъгла.

Йоп-оп-оп-оп, ала-бала,

йоп-оп-оп-оп, ала-бала…”

Тия думи от края на 80-те към днешна дата звучат направо пророчески. Последният човек съм, който трябва да обясни какво е “ала-бала”. А и едва ли е нужно. Но, за другото си струва да поговорим… Продължете да четете “Черна пенлива история” →

Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е човек, който е бил част от дадена общност. Споделял е проблемите й. Обичал я е, поне привидно. А после се е отказал от нея, заради някаква лична изгода. В нашия случай става дума само за ползватели. Няма място за сантименти и остарели термини като “любов” и “Отечество”. Изгодата е баща, майка и изгора. А всеки знае, че тя изисква гъвкавост към използваните обекти. Продължете да четете Като пяна →

В тази държава постоянно някой на някого се кара. Управляващите се карат на опозицията. Опозицията се кара на управляващите. Когато някой политик изпадне зад борда започва да ни се сърди, че не сме разбрали неговата мисия, и че не го заслужаваме. Началниците по цялата йерархическа стълбица се карат на подчинените си. Карат ни се в магазина. Разправяме се с някой джигит докато шофираме. Някой непрекъснато се блъска и крещи, за да си осигури по-добро място в претъпкания градски транспорт. Накрая изнервени се скарваме вкъщи. А на тези, на които това не им стига, остава прекрасната възможност за анонимни заяждания в интернет… Продължете да четете Възкресение – въпреки нас и за нас →

Българската Православна Църква свърши добра работа с мнението си за Истанбулската конвенция. Ако не беше така – нямаше да има толкова благодарни хора за написаното в нейното обръщение и становище. Нямаше да се появи и дежурната вълна от богохулници, които винаги в такива случаи вадят изпод чина обичайните медийни дъвки и без да ги изтръскат от полепналата с времето мръсотия, ги налапват и започват да правят пиар-балончета. Няма да скрия, че този комсомолски плам у съвременните журналисти, пиари и т.н. дълбоко ме отвращава. Защото това не са изпечени стари комунистически апаратчици, а говорят като тях. И също като тях се мислят за прогресивни и оригинални. Продължете да четете Бъди като СВЕТИ Борис! →

Най-после! Откога я чакам! Като чух, че така наречената Истанбулска конвенция идва, за да стане факт и в България, не можах да си намеря място от вълнение. Толкова дълго ревах от щастие, че мъжът ми помисли, че изпадам в истеричен пристъп и аха да ми удари шамар, за да ме върне в реалността… Но не го направи той. Отрезви ме споменът за един отвратителен виц. Продължете да четете С едното око… →

Преди няколко години на Никулден разбрах защо все нямам пари. Обясниха ми го по различни телевизии – защото не си слагам люспа от шаран в портфейла. Шокиращо, нали? И аз не бях очаквала, че причината е толкова елементарна.

Нали знаете, че почти всички медии на големи църковни празници никак не обичат да говорят за светците. Казват в първото изречение: „Днес се чества еди-кой си…” и следва канонада от различни безумия. Никулденските „народни” поверия обаче ми се сториха повече от показателни. Продължете да четете Няколко люспи надежда →

Гледате ли „Семейни войни“? Имам чувството, че напоследък са се пренесли в реалността. Животът имитира телевизията. Попитахме 100 човека, самообявили се за интелектуалци: „Какво да прави Светият Синод с МПЦ?“ Шегувам се. Никой не ги е питал, но те се чувстват длъжни да се изказват винаги, за всичко и то като последна инстанция. Даже свеждат точни послушания какво да се вземе като решение, а митрополитите само трябва да вдигнат ръка. Въпреки многото приказки обаче, за мен въпросите си останаха повече от отговорите. (Сигурно защото съм блондинка.) Темата ми се вижда много сложна. Затова ви моля да внимавате в текста ми, тъй като и вие като мен лесно можете да се загубите в лабиринта от родствени връзки…  Продължете да четете Семейни войни – презареждане →

„Свърши вече хубавото време“, както се пееше в една стара песен. За всеки уважаващ себе си зилот зимата е най-благодатният сезон. Особено ако е люта и студена като отминалата. Хората мрачни, свити, сгушени в дебели палта и якета. Не говорят един с друг. Гледат си само в краката, защото ледът ги привлича като магнит. Бързат да се приберат вкъщи непотрошени. Как да не се зарадваш? Но ето (както всичко приятно на този свят) и това отмина. И дойде отвратителната пролет с нейните топли лъчи и усмихнати лица. Зилотите мразим ухилени хора. Не обичаме никакви разкисвания. Трябва да си на студено, за да мислиш бодро. Добре че наближават избори, та все още може да се види някоя приятно свирепа физиономия. Пък и е пост. Кога да се озъбиш, ако не сега? Продължете да четете Махленизиране IV. На кого ни оставяш? →