Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя, но човек никога не е готов за подобно нещо… Да, един куршум променя всичко… Не се сбогувахме… Колко ли бих те прегръщал? Скъпи мой приятелю!

Когато се прибрах от погребението, си пуснах телевизора. Не исках да гледам, просто инстинкт на бягството от мислите. Даваха онази песен на Мими Иванова: “Вече свърши хубавото време”… Беше само психологически срив. Хубавото време предстои… Продължете да четете Зная един човек в Христа…  →

Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало вчера, години преди, че нищо не е започнало сега… Има спомени! Вие имате ли спомени? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната тъкмо е била започнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, ако не сега? Някой не може да пости, защото здравето и силите не му позволяват? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – легнал! Само се молете, а не гледайте забавни глупости по телевизията! Сега не бива дори да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред невинната кръв, която се лее на един хвърлей място оттук! Молете се!” Продължете да четете Клоун с църковна принадлежност →

Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете, разбирам, че тя е неминуема. И трябва да се претърпи цялата й временна натрапчивост. И не бих й обръщал внимание, ако случайно не бях попаднал на нещо, което ме възмути. Из интернет обикаля някакъв монолог, наречен “Българско селфи”. То представя българина като мисловна гротеска. А с това не мога да се съглася никога. Продължете да четете Ако не сте плакали… →

Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега е такова… Изискващо… Трябва да се съобразиш… Няма как, времето е сирена! А кой помни къде са въжетата на духовните копнежи и здравата мачта на завети от минали поколения?

Ние всички сме склонни на саможертва… Но не точно за това, не в този заплетен контекст. Трябва да се оцелява! Първо да се оцелява. А някога, по-нататък ще блеснем с ярки дела. И ще живеем, ще живеем…  Продължете да четете И ще живеем… →

Този път моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ме посрещна странно. Изтича до мен и започна нахално да души чантата ми. Едновременно с това си мрънкаше под носа:

– Я?! Какво има тук? Какво, де? Я, дай да видя!

Дръпнах се нервно:

– Остави ме! – подвикнах. – Не ми е до твоите игри. Тъжен съм и съм уплашен! Продължете да четете Чиба! →

Колко обременяващо е ежедневието. Почти не ти остава време, което да посветиш на себе си. Прибираш се вечер от работа и те награбват нови задължения. Трябва да се сготви вечерята, после да се измият чиниите, да се проверят домашните на децата, да се пусне пералня и какво ли още не… Добре че съвременният човек е впрегнал и техниката в своя полза. Направо да се чудиш как са я карали хората преди 100 години без миялни машини, пасатори, прахосмукачки, перални. Сякаш са били роби на делника. А сега е друго – можеш едновременно да гладиш, да говориш с приятели по телефона и да хвърляш едно око към телевизора. Това се казва прогрес… Продължете да четете Псе на Господа →

Да, знам! И на мен самоуверените гримаси по лицето на „християнската ни любов“ и фанатичната увереност в собствената невинност понякога ми идват много. Приисква ти се да спреш да гледаш към хладнокръвието на онези, които трябва да пламтят. Да изключиш телефона, да хвърлиш компютъра и да избягаш на някакво място, където няма ожесточени дебати за международна или вътрешна политика. Където смирението е разбирано лично, а не е само литературна възхита, разсейваща скуката на някой интелектуалец, презиращ телевизионните риалити формати. Продължете да четете А онази любов, която… →