Пиши, мислех си, пиши, докато още всичко е пред очите ти.
Ако всеки ден вали…
Есента може да бъде вдъхновяващ сезон! Когато пожълтеят претенциите ти… Когато самооценките ти падат на земята… И
Иначе
Да спрем коня
Нали това правят конспираторите – спират конете. Това не е някаква метафора, просто така ми дойде на простия акъл – че са ни качили на въртележката, на оная детската, с кончета, вихрогончета, еднорози и пегаси, яздим ги, въртят ни и се хилим безпросветно и глупашки. Continue reading
Проповедта и поклонението пред Кръста
Когато става дума за правилно преподаване на Божието слово, проповедникът често се вижда притиснат от една дилема. От една страна (ако подходи честно) в сърцето му кристализира усещането за собствената немощ, а от друга е задължението на всеки християнин да бъде благовестник. Накрая в съзнанието изплуват думите на св. Григорий Богослов: „Ако имаш да кажеш нещо повече от мълчанието, кажи го.” Тези думи са много актуални за времето на поста, за времето, в което се готвим да покажем поклонението си пред Честния и Животворящ Кръст, на Който нашият Господ се разпъна за спасението на света. Continue reading
Откровението е въпрос персонален
От малък пиша. Винаги съм си знаел, че писането ми е призванието. Да подредиш думичките една след друга така, че оня, дето чете, да му е интересно, си е занимание предизвикателно и дръзко. Обичам силните фрази, онези, които са премерени и удрят в точното място с необходимата сила. Харесва ми да размествам словореда. С разместен словоред (инверсия) беше и заглавието на Рей Бредбъри “Смъртта е занимание самотно”, което наблюдавах в библиотеката у дома през цялото си детство. И се чудех какво ли означават тия думи. Continue reading
“Среща с Живота” от отец Владимир Дойчев
За поръчка на книгата може да използвате някой от следните начини:
По телефона: 0884 029 264
По мейла: knigi@outsideri.org
Доставката е по куриерска фирма до техен офис. Цената на книгата е 14 лв, доставката не оскъпява поръчката.
За поръчки от чужбина моля пишете на мейла, за да уточним.
“Колко приятно е братя да живеят наедно”
Запознах се с отец Владимир през лятото на 2015. Не знаех какво и кого да очаквам, на възрастни години хората вече трудно се сприятеляват и нямах никакви предварителни разсъдъци, просто така се получи, че от дума на дума с Милена разбрах, че ще бъдат по морето, а аз нали там бачкам и се срещнахме в Царево. Continue reading
Вино, секс и никакво… просвещение
Като наближи 14 февруари всички медии започват да ни облъчват с един и същи въпрос: „А вие какво ще празнувате – Трифон Зарезан или свети Валентин”? Вече години тая дилема измъчва българското общество накъде да се насочи – към родния празник на пиянството или вече като евроинтегрирани да изберем любовчийството? Continue reading
Сенки на себе си
Понякога мачът завършва и със загуба. Виждал съм го. От един познат чух, че в еврейски език (не знам дали иврит, или идиш, или нещо друго) имало специална дума за лишена от съдържание душа, само черупка, опаковка, кух орех. Днес така ще говоря – един познат, едни познати. За да не навлизам в конкретика, от която после има нежелани ефекти. Continue reading
За свети Серафим и за милостта
Има една случка от юношеството на свети Серафим Соболев, която винаги ме е трогвала. По това време той все още се казвал Николай и учел в Семинарията. „Веднъж всички момчета от класа се събрали, за да изобличат своя съученик, крадеца М. – разказва архимандрит Пантелеймон Старицкий. – Председателят на събранието започнал от катедрата обвинителната реч. М., разбирайки накъде върви работата, веднага станал от мястото си и като минал през класа, седнал до Николай Соболев и навел глава. Николай започнал тихо да го утешава: „Нищо, нищо! Не се бой!“ Continue reading
Малките апостоли
15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея (Лука 19:1-10)
Когато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:
– Случайно да имате светена вода?
Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.
– Разбира се, че има – отвърнах.
– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка“ има светена вода. Ей сега ще се върна.
И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:
– Бихте ли ми я напълнили? Continue reading