Кондак 1
Храбри войне на Царя на небесните сили Господа Иисуса, предивни преподобни отче Порфирие! Ти ни обичаш, изцеляваш и защитаваш от всякакви беди и скръбни обстоятелства, топло пред Господа ходатайстваш да ни дарува обожение. Като знаем за твоята помощ, ние благодарствено ти зовем: радвай се, отче Порфирие! Continue reading →
– Така, такаааа… Да видим какво имаме тука днес. – Главния се почеса, където не го сърби, понеже така правят герои като него в разкази като този. – Другари, в тези разкази аз, Главния, ви спускам опорните точки, нали се сещате?! После да не прочета тук и там, че аз такова и онакова. Да си знаем позициите, казвам. Да не се надскачаме. Continue reading →
Има един „културен“ сайт, който много пъти ме е смущавал духовно през последните месеци. Бях си обещал повече да не се занимавам с него. Дори да не влизам и да не чета нищо там. Казвах си: нека всеки прави онова, което повелява съвестта му. А после да носи отговорност пред Бога… Но стана така, че „случайно“ го отворих отново. Не знам защо. Вероятно глупав навик от миналото, който ти натрапва желанието да си информиран… Този път изпитах различна емоция. Не духовен смут, а нещо като дълбока човешка погнуса. Толкова силна, че трудно мога да я опиша… Неволно пред очите ми започнаха да се появяват лицата на приятелите ми, които напуснаха България. И това, което казваха: „В тази страна има хора, които с думите си като с куршуми ме гонят от нея.“ Аз обаче не съм готов да бъда изпъден! Continue reading →
Струва ми се, че никога не е имало толкова звезди, както в днешно време… Единственият проблем е, че те излъчват някаква странна, сякаш луминесцентна светлина. Не светят, а по-скоро дразнят очите. И никак не топлят… Едно време и аз се възхищавах на някои от тях. „Виж този как хубаво го е казал, виж как хубаво го е нарисувал, изиграл…“ Сега будят у мен най-вече съжаление. Continue reading →
И тъй, отмина истеричната радост, с която някои посрещаха Хелоуин. Дойде новият ден и донесе своята тиранична прозаичност. Какво да се прави?! След пиянството винаги идва махмурлукът… Всеки забърза по своята обичайна работа… Continue reading →
Има много сънища, от които си струва човек да се пробуди. И, разбира се, най-първа от тях трябва да бъде спомената смъртта. Изобщо не си струва да говорим за пробуждане (и за каквото и да е друго), преди да бъде решен въпросът със смъртта. Помните ли кога точно за пръв път разбрахте за нея? Човекът още с раждането си е осъден. Знае и свиква с това, че живее в едно временно напрягане, докато сънят на смъртта те налегне сякаш завинаги… Continue reading →
Много неща се казаха за приближаващия Хелоуин. Включително бяха цитирани и светии на Църквата. Въпреки това, „празничната“ треска, обзела някои „широко скроени“ хора, набира все по-голяма сила. С дни по-рано започва подготовката в училища и детски градини. Родители обикалят като луди магазините, за да намерят възможно най-плашещия и ужасен костюм за детето си. За продавачите на тикви настъпва моментът, познат като „ден година храни“. Continue reading →
Житията на светиите не са митове, които празнуваме по традиция, а реални събития с реални хора. Те са пътепоказател за нашата съвест и отговор на важните въпроси, които си задаваме понякога. Такъв е и животът на св. Димитър.
Той е имал всичко, което бихме искали да имаме – и се е отказал от него.
Той има всичко, което би трябвало да искаме и никога да не се отказваме от него. Continue reading →