На надгробната плоча на Яне Сандански пише: „Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство“. А за какво се борим ние сега – в свободна и независима България? Питали ли сте се? Ежедневието не оставя място за такива въпроси. Потапя ги в море от банални отговори. Направо ми става отвратително като си помисля за дежурните празнични речи на „политически отговорните лица“ и техните любими културтрегери. Почти съм изгубил надежда, че някой някога ще въведе глоба за изхабяване смисъла на думите… Continue reading
Аз, “полезната идиотка”…
Горчиво. И болезнено. Не мога да реша дали е по-горчиво или по-болезнено. Попаднах скоро на
На избрания воевода, причислен към лика на светиите – Евстатий Плакида, похвални песни да принесем. А ти, великомъчениче, влязъл през огъня на страданията в небесния покой, от огъня на страстите и от всякакви беди ни освободи, та с упование да ти зовем: Радвай се, великомъчениче Евстатие, молитвениче за нашите души. 
Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж, докато строял своята Велика лавра, настъпил голям глад. Един по един неговите работници, събратя, монаси, ученици започнали да си тръгват от строежа, докато накрая останал сам. И понеже наистина нямало какво да се яде, самият свети Атанасий оставил строежа и тръгнал към Карея. 
Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Както е известно, през 1393 г., под напора на турската агресия и погромите на Баязид I, във войската започнали да вземат и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже и по-малки. Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител „Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази обител се намира в планината Амомон, в Атика, до селището Неа Макри. Там се отдал ревностно на иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя.
„…Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик в Ризариос…
С благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит излезе от печат втората книга с есета и проповеди на свещеник Владимир Дойчев. Тя е озаглавена „Срещи със смъртта“ и съдържа 21 текста. Целта на тази книга е бъде започнат разговор за теми, които често са избягвани или игнорирани, но всъщност са най-важните. Не случайно сборникът излиза в светлите дни, в които празнуваме Възкресение Христово. Книгата се явява естествено продължение на излезлия преди година сборник с проповеди на отец Владимир – „Среща с Живота“, който заради големия интерес беше преиздаден три пъти.