“…Мисля, че най-големият проблем в наши дни – това е самотата. Сега почти всички хора са самотни, не могат да останат в тишина за по-дълго време, не могат да бъдат и сами, защото са празни отвътре и уплашени. Младите вземат наркотици и алкохол, за да не мислят, да се отпуснат, да се скрият от проблемите. Те си слагат в ушите слушалки, в които гърми музика, „бягат” в компютърни игри, филми, видеоклипове и други подобни. Те имат „интимни отношения”, а не любов. Те имат пари, различни играчки-развлечения, те са работохолици – всичко това, за да не останат насаме със себе си. Самотата е най-огромната язва на съвременното общество. И всичко това, защото хората са далеч от Бога, нямат връзка с Него, нямат връзка помежду си и съответно не знаят какво да правят.” Продължете да четете Не съм животно… →

Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?

Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията. 

Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето? Продължете да четете За кого лаят кучетата? →

„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“

Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.

Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Продължете да четете Законът на Оммммм… →

Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…

Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Продължете да четете „…Намъ …намъ“ →

Днес беше Задушница. Ден за душите! Ден за омраза! За омраза в душите! Какво друго имаме? Криза е! Нали помните как св. Николай Велимирович обяснява, че криза всъщност означава съд.

Утрешният ден е определен да ни припомни идването на Страшния съд. И това, че той ще е безмилостен към непроявилите милост…  Продължете да четете Просто ежедневна омраза →

Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно.  Продължете да четете Живот на педал →

Мъдър е народът ни. И затова е казал: “Всяко зло за добро.” Ето пример. При цялата удобна сервилност на медиите, те все пак понякога раждат поезия. Наистина, може да е неволно, може да е “случайно” стечение на тоталната липса на талант, но… Срещу точните думи няма какво да кажеш.

Гледам, че някои пускат снимки от празни супермаркети. Не се хабете. Каквото и да сте видели, накрая ще се е случило това, което са излъчили по телевизията. Не помните ли “Предречено от Пагане”? Как императорът казваше, че победата на Аспарух няма значение, защото в историческите книги ще пише, че е загубил. А какво избра Велизарий? Съгласи ли се да стане разпространител на това? “Ама, ще кажете, той не е бил на държавна заплата, не е зависел от рекламите!” Мо́ре…  Продължете да четете Удобни вериги →

Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.

Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.

Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.

Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес.. Продължете да четете Любов с намаление →

Този, който поне е опитвал да води духовен живот, ще знае. Понякога врагът започва да изкушава човека с „леви“ помисли. Т.е., разпалва страстите му, опитва се да го вкара в блудодеяние и оправдава това с някаква мнима любов. Или го тика към разюздан живот, представяйки го за истинска свобода. Показва опиянението като вътрешен екстаз… И още много… Разбирате… Продължете да четете Царският път →