На 2 ноември се чества паметта на преп. Гавриил Ургебадзе – плакал през целия си живот с покъртителен плач! Неговата радост ви желая! Не просташката истерия на този свят, не кикота на забавленията, не тресящата се приповдигнатост на танците, не самоувереността на модата, не надменния взор на властта, не разхилената маска, зад която се крият провалите, не ироничното подхилкване на умниците, които никога не са разбирали истински важното, не предсмъртната нега на остарелите в похот, не… Желая ви радостта, която идва, след като Христос попие сълзите ви! Колко трябва да се плаче за това? Не зная! Колкото трябва! Да, трябва много да се плаче, струва си! Продължете да четете Тъгата му ви желая!
Кондак 1
Има едно разпространено мнение, че не бива да обръщаме внимание на богохулствата, които ни обграждат – били те кощунства по телевизията, проповеди на лъжеучители или друго. Едва ли не така сме им правели реклама. Вместо това, като християни, трябвало да притежаваме нещо като духовна елитарност – да оставим нечистия поток сам да изтече, където му е мястото. А ние да си даваме вид, че не го забелязваме. Да не си правим излишен труд и да не разваляме добрия си обществен имидж за нищо. Вярно ли е това? 
Минута мълчание за тези, които положиха костите си в основите на нашата свобода. Изляха кръвта си в стените й. Пренебрегнаха земния си живот, за да има независима българска държава… Платиха съществуването й дори с лихва – сълзите на своите близки. „Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене… Ако умра, то знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те…“
С всяка следваща година 24 май се отдалечава от смисъла си на празник за душите ни и се превръща в натруфена Задушница. Спомен за нещо, някого, някои… От които са останали само букви… Знаци, чрез които да изразяваме своята временност. А тя пък намира най-добро убежище в преводи на други езици…