Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината?  Продължете да четете До дъно →

Запомнил съм едно ходене на Централни гробища. Беше тази пролет. Имах панихида на новите парцели. Валеше… Валеше като из ведро. Накъдето и да погледнеш се виждаше само кал. Никакви живи хора, освен мен, трима опечалени и един философски обикалящ гробар, който, поради ниския си ръст, изглеждаше потънал в огромните си гумени ботуши… На връщане снимах видео. Рецитирах “Тихият пролетен дъжд” на Лилиев. Там, насред джвакащото антре на оня свят, което, на моменти, избягват да посещават и погребалните процесии. Продължете да четете А душата умира неусетно… →

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл.  Продължете да четете Снимката, която изтрих →

Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:

– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…

Приближих:

– Е, кажи какво…

– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив. 

– Сериозно? – иронизирах го. 

Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи:  Продължете да четете Недопрегръдки →

Изпращам последните слънчеви лъчи на годината на гробищата… Ще кажете: „Не е ли тъжно?“ Човек не бива да роптае, когато е със свои, особено в последния им път…

Бях тук и на Никулден. В една голяма опашка от смърт. Виждали ли сте опашка от смърт? Ковчези върху колички, чакащи своя ред. Закъсняващи по график… Студен вятър от мъка, яд, гняв, отчаяние и… вяра… И едно от най-страшните неща, които съм виждал… Щрих от картината… Изхвърлени до стената изпочупени инструменти за копаене. Ръждясали кирки и лопати, заменени с нови… Валеше… Добре че валеше… Така не се вижда какво мокри лицето ти. Продължете да четете Ненамерената Нова година →

През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. Продължете да четете Незабележимият протест →

Имам една дарба. Умея да провалям златни възможности. Да, знам, не е кой знае какво… Колко пъти ми казваха: „Не трябва да правиш нищо. Попаднал си на такова място във водовъртежа на живота, че той сам ще те изхвърли нагоре. Без прояви на идеализъм, без изблици на ненужна чест, без опити да оправиш света. Просто не прави нищо, не е сложно!“ После обърквам всичко. И не без да искам. Съвсем преднамерено.  Продължете да четете Тъжният парцел →