Очевидните някога неща вече приличат на миражи… Което е било – няма да бъде… Човекът (не само в България) се разпада и само външно прилича на себе си… Но е друг… Не друг човек, не и друго създание, а сянка, която подобно на развързано куче, е побягнала от стопанина си. Помислила е разхайтеността си за свобода и толкова дълго е тичала, че никаква обява “търси се” не може да я върне обратно. А и не знам дали все още съществуват подвижници, които биха плакали за нея… Губим се, но не е страшно, защото не си липсваме… Даже е cool! Continue reading
С осем души в час
Обикновено новината за скорошната и неизбежна смърт на наш близък ни потриса. Колкото и
Не съм по филмите и спектаклите… По джаза пък съвсем… Затова си спомням много смътно “Ах, този джаз”. Простете, ако греша нещо, но мисля, че в него Рой Шайдър играеше умиращ театрален режисьор, който направи от смъртта си шоу и накрая пееше: “Чао, чао, живот! Чао, чао, щастие! Здравей, самота! Мисля, че умирам!” Та, той почти през цялото време си говореше със Смъртта. И съм запомнил как крещеше: “Вярност, вярност, защо постоянно повтарят тая дума, все едно, че е най-важното нещо на света?!” А? Така ли беше? Хубав ли беше филмът?
Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината?
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Поговорихме за разни актуалности. Пооплаках му се, докато той вяло се чешеше зад ухото. Помълчахме после… Накрая подхвърли:
“Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами!” – това е написано на саксията с почерка на трагичния Пеньо Пенев. А отзад въздига снага “Планета Пайнер”. Оттам излизат дамите, които гуляят из сърцата на съвременните българи.
