Някога българите…

Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от

Блажно… Важно…

“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?” Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на

Primum non nocere

Преди всичко не вреди. Това е основен принцип в медицината, заявен още в древността.

Как замлъкнах

Запазени са думите на светците за хората-мухи и хората-пчели. Онези, които виждат само лошото

От душа до душа

В крайна сметка, всичко е затова - да видим другия, да го почувстваме, да

Без заглавие

Не съм учил богословие, за съжаление. Учил съм филология, обич към Словото. Което пак

И ние мълчим…

Те не се срамуват. И това далеч не е най-лошото. Въпросът е, че не

Грехове с чадърче

И все пак, има нещо тъжно в дни като днешния. Ще поскърбим, ще се порадваме, ще попържим… Признайте – досега делниците бяха интересни. Демокрация, мафия, нашите, техните, тия ми ти, ония ми ти… Хубава чалга, лоша чалга… Ковем бъдеще, броим депутати, пресмятаме изменници. Думкаме барабани, развяваме знамена, пишем яростни умнотии… Имаше смисъл, надежда, съспенс… А ето, тази вечер всичко това се сри (както би казал един класик)… Не, не защото падна правителството. Сри се поводът за емоции и делникът се завръща със своите банални, подтискащи, безнадеждни въпроси. Не, върнете се отново в парламента, позволете ни да спасим света… Continue reading

Като пяна

Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е човек, който е бил част от дадена общност. Споделял е проблемите й. Обичал я е, поне привидно. А после се е отказал от нея, заради някаква лична изгода. В нашия случай става дума само за ползватели. Няма място за сантименти и остарели термини като “любов” и “Отечество”. Изгодата е баща, майка и изгора. А всеки знае, че тя изисква гъвкавост към използваните обекти. Continue reading

Нарисувай ми унижение

Нали помните как Малкият принц се приближил до летеца и казал: “Моля… Нарисувай ми овца!” Нещо подобно се случи и с мен. Старият гробищен аристократ Ушакис ме издебна при едно посещение на Малашевския парк и подхвърли:

– Моля… нарисувай ми унижение?

Опитах да отговоря дружелюбно:

– Не рисувам добре… А и за какво ти е точно пък такава рисунка?

Поклати глава:

– Виж, аз съм бездомно псе и знам какво е да те съткат, гонят, псуват, пренебрегват, газят, ритат… Да хвърлят камъни по теб… И все пак… Искам да видя човешкото унижение и да го сравня с кучешкото… Наречи го научен интерес… Академичен експеримент… Continue reading

Тънка червена линия

Отец Серафим Роуз е един от най-влиятелните и мъдри наши съвременници и православни праведници. Достатъчно е да го чете човек, за да се ориентира в обстановката. И като Божие свидетелство той е дошъл на света точно в тази всеядна и жестока Америка. Но именно поради своята смирена и непоколебима, твърда позиция в защита на чистата вяра него не го обичат либералните ни демократични умове. Continue reading

Да прецакаш мечта

Гледах интервю с един от малкото съвременни български актьори, които харесвам. Вероятно стар, но хубав разговор. Ироничен, тъжен, сериозен, дълбок… Рядко дават такива неща по телевизията. Още по-рядко това се случва по инициатива на водещия… Най-рядко пък известен човек говори с любов за народа си… Сега е модерно известните да се дистанцират от своите, като от прокажени… Всъщност, не… Като от болни от грип 19. “Много те обичам, но задължително стой далеч от мен, докато не се излекуваш от селската си кашлица!” Така звучи днешният VIP-патриотизъм… Случаят не беше такъв и това ми се понрави. Дори актьорът сподели, че мисли българите за чувствителни и състрадателни. Вярно ли е?     Continue reading

Управлението на сопчетата

СОП – специални образователни потребности. Децата, които са със СОП, ги наричат разговорно на село “сопчета”. Не е обидна дума, идва от съкращението просто, така че децата с такива потребности да не ми се сърдят, задето ще ги сравнявам с български политици от последно поколение. Макар че може и да е обидно. Аз не бих искал да ме сравняват някога с недоразуменията от ПППП. Continue reading

Моите деца

Те живеят с мен – в училище или у дома. И им влияя. И на собствените ми, и в даскалото. Смятам, че не съм имал по-отговорна задача в живота си от тази. Смело поех ангажимента да съм учител и смело заявявам, че ако Системата не ме изхвърли поради несъответствия в характерите, ще продължа да го правя. Няма да се откажа до края. Continue reading

Едноклетъчни

Зелената еуглена и чехълчето си приличат по форма. Амебата е малко по-различна. Еуглената за разлика от чехълчето има само едно камшиче за придвижване, а при чехълчето това се осъществява чрез реснички. И колкото и да са прости тези едноклетъчни организми, все пак те разполагат с доста подробности, както може да се види и на приложеното горе изображение. Continue reading

Оплаквачки

Веднъж моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ми сподели:

– Знаеш ли, след толкова години, прекарани тук, между парцелите, все още има едно нещо, което ме разтърсва…

– Охо, мислех, че си видял и свикнал с всичко! – учудих се. 

– Да, видял съм… Но ти не ме разбра… Разтърсва ме и не мога да свикна, защото ме отвращава…

– Кое? – опитах да съм съпричастен.  Continue reading

Бигири-бигири?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:

– Бау! 

Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава: 

– Ба-ба-ба-бааау! 

Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:

– Бигири-бигири?

Беше въпрос, на който отговорих категорично: 

– Бигири-бом-бигири! 

Изведнъж приятелят ми посърна: 

– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя! 

– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение!  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)