До приятел

Чакай, не си довършихме разговора... Да, знам, това е проблемът на тихото говорене. Първо

Истинският дом

Възнесение Господне   Преди време една жена ми каза: „Е, какво толкова се радваме на Възнесението?

За маските на сърцето и за духовните прилепи

Скъпи мои братя и сестри, достигнахме края на Великия пост. Преминахме този път полезно и душеспасително. Макар и през повечето време да се налагаше да стоим в храма на хигиенно разстояние, макар и да не можехме да се целунем и прегърнем, както е обичайно между християни, с душите си станахме по-близки един на друг и всички заедно на Христос. Макар и по-възрастните и немощните да останаха вкъщи, макар и да се наложи при някои ние да отидем, а други да преминат полицейски ленти, за да дойдат в църквата, продължаваме да сме едно в Господа и в Неговата любов. И не спираме да вървим напред, въпреки камъните от страх, с които ни замерват. И Сам Спасителят през цялото време ни укрепяваше чрез Своето Евангелие, говорейки ни открито, без да казва никаква притча. И ние разбирахме, че Той знае всичко (Иоан 16:30). Continue reading

Блато

Нямам автомобил, нито часовник. (Казвам го за тези, които след думата Църква винаги ехидно добавят нещо и за скъпи коли, и за маркови часовници.) Движа се с градския транспорт. Всеки ден ми се налага да прекося почти цяла София. В последните три седмици, докато стигна до храма, средно дневно по четирима непознати ме псуват, като ме видят. В метрото, в рейса, на спирките, по улицата или от домовете си, провиквайки се през балконите. Continue reading

“Ще се развъдят микроби!”

Преподобният Паисий Светогорец е обичан от всички православни християни по света. Сигурен съм, че в този момент на изпитание, мнозина биха искали да се притиснат до него и да потърсят съвет… Като всички светци, старецът е винаги актуален. Затова събрахме някои негови поучения, които са казани сякаш за днешния ден. Дано послужат за утеха и опазване на вярата от изкусители. Continue reading

Ръцете ти са къщичка за птици

От усмивките ти вдишвам радост,
смей се… и така ме излекувай.

Почивам на очите ти в зеленото,
гледай ме… за да не посивея.

Ръцете ти са къщичка за птици,
протягай ги… и ме прибирай.

Сърцето ти руши греховни ледници,
топли ме… и ми давай да живея.

 

 

Ума и дума

Братя и сестри, живи ли сте?

Същия въпрос задавам понякога и на несретника Джони, който живее в нашия квартал. Казват, че си имал някъде дом, обаче животът му преминава край пазара, до бордюрите, ляга върху разпънати кашони, завива се с един стар юрган, пие, спи, пуши, говори със себеподобни, отказал се е от всичко. И той ми отговаря: “Жив съм, Джони, ама за какво съм жив!”. Continue reading

Когато земята не гори под краката ти

Когато човек успее да утихне, както е прилично да става през Великия пост, когато се научи да не се отчайва, въпреки изпитанията, Бог започва да го утешава, дори чрез уж дребни детайли от живота…

Храмът, в който служа, се намира в парк. Достъпът до него е труден, защото паркът е забранен за преминаване. Напоследък (освен когато има богослужение) вътре сме само аз и клисарката. Тя чисти постоянно. Почти никой не идва да мърси, но мине не мине време и хваща парцала. За да е съвсем чисто за идващите… Които не идват… Continue reading

Да намерим сърцето

Беседа с Неофит – митрополит на Морфу, 28.01.2020 г.

 

Въпрос: Има ли надежда, след като няма реално покаяние? Достатъчна ли е една малка част от клира и народа, за да се повлияе на Божиите решения?

Митрополит Неофит: Непременно има надежда. Има много голяма надежда, защото съществува Христос, защото съществува Светият Дух, защото съществува Бог Отец, Света Троица. Господи, помилуй! Горко ни, след като знаем Кой ще е Победител. Победителят, казва Откровението, е Христос. Дойдох да победя и ще победя. Всичко останалото са перипетии в историята. Независимо дали са войни, трусове, мор, наводнения, чуми, болести. Това се премеждия. И премеждието отминава. Нима нашето поколение искаме да няма премеждия? Да няма изкушения? Ама ако нямаме премеждия и изкушения, няма да се изцелим, ще се разболеем. „Съблазни трябва да дойдат“ (Мат. 18:7), за да се явят кои са изпитани. Continue reading

Единствената война

Проповед след Великия покаен канон на св. Андрей Критски (сряда на Петата седмица от Великия пост)

Има богослужения, след които много трудно се говори. Едно от тях е Покайният канон на свети Андрей Критски. Какво повече можеш да кажеш?… И въпреки всичко, ще прекрача логиката на благоразумното мълчание, за да споделя, че това, което чухме и четохме досега, е история за война. През последните дни много се говори, че сме в условия на война. Ако някой не е разбрал, че канонът на св. Андрей е военна поема, то значи не е разбрал нищо. Има една едничка война и всички други войни не съществуват, те са само последствия от нея. Continue reading

Свети Иоан (Максимович): Нищо не е страшно за уповаващия се на Бога!

“Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс. 138:7-10)

Не успява вниманието ни да се спре на случващото се в една страна и скоро бива привлечено към по-страшни събития, неочаквано избухнали на друго място. Не успяваме да вникнем в тях и още по-нови събития отвеждат взора ни на трето място, заставяйки ни да забравим предишните, въпреки че те не са престанали. Continue reading

Сиромахът и неговата надежда

През последните дни почти осъзнахме, че причината за всяко бедствие е грехът. Повторихме го много пъти и се притеснявам, че има вероятност да профанизираме темата. Твърдим, че сме грешни. Промърморваме тихо два-три пъти или пишем във фейсбук: „Господи, помилуй“ и нещата се решават. Както се казва – чакаме Бог да действа. Той е наред. Ние нашето сме си го казали. Така няма да стане! Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)