Сега свири!

Един гъдулар свири под ноемврийския леден дъжд. Пуснете му два лева в мократа кутия.

Цифрова самоличност

Аналоговата технология пресъздаваше света по-вярно. Аналоговият фотоапарат е по-точен от цифровия, защото при претворяването

Огнище? Или пожар?

Хубаво казва Радичков, че хората си личат по огъня. Добрите оставят след себе си

Новите лозунги

Страшно е. По-страшно от 1980, когато лозунгите бяха навсякъде. Тогава нещата бяха идеологически, ужким.

Ако не сте плакали…

Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете,

Права?

Правата на човека - такъв е изразът. Правата ги свързаха със задълженията, за да

Еднозначност

Паметникът на съветската армия, както и всички подобни паметници в Европа, имат една единствена

Хора с копчета

Шиши е по всички екранчета. Най-любима дума напоследък му е хората - той работи

Колкото – толкова

В един смешен филм на Кустурица има една кинематографична (литературна) фалшификация - че българите

И ще живеем…

Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега

Блажно… Важно…

“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?”

Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на шунка десетки пъти… Задавали са ми го млади и стари, спортно и елегантно облечени, с усмивка на уста или със свирепо свити устни… Задавали са ми го в автобуси, трамваи, тролеи, в метрото, в подлези, по улиците… Веднъж една кола намали рязко, докато се движеше по булевард България, за да може шофьорът да ми подвикне през отворения прозорец: “Ей, Нафарфорий, блажиш ли, да ти…” Какво нещо е животът?! Измислиш си някоя глупост, за да направиш смешен клип или скеч… Той мине и замине, но думите остават в главите на хората, за да ги стимулират към грях! Continue reading

НЕ Е ПЪК ТУМНАЛО ТОЧНО СЕГА…

“…Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Лука 13:34)

“…И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” (Лука 19:41-42) Continue reading

Формата на болката

По един начин боли тялото. По друг душата. Болката е дар от Горе. Всяка една. През април, май и юни миналата година ме боля тялото. Изкривих се. Ходех на една страна и не можех да живея нормално. Откриха ми дискова херния. Душата крива и тялото криво. Continue reading

Как замлъкнах

Запазени са думите на светците за хората-мухи и хората-пчели. Онези, които виждат само лошото у другите и търсят само лошото около себе си, са оприличени на мухите. Другите, които виждат лошото В себе си, а не го забелязват у другите и не осъждат  ближния, разбира се, са пчелите. Continue reading

Акатист на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец (4 януари)

Кондак 1

На пречудния Божи избраник Никифор днес възпяваме похвални песни и принасяме всеумилни молитви. А ти, отче досточудни, от всякакви болести и скърби избави нас, които в умиление всеусърдно зовем:
Радвай се, преподобни Никифоре, избавящ ни с молитвите си от страсти и недъзи.

Continue reading

От душа до душа

В крайна сметка, всичко е затова – да видим другия, да го почувстваме, да го прегърнем – от душа до душа. Да бъдем съпричастни с него, със страховете и надеждите му, с обикновения му делник, с празника му… Да попътуваме заедно по очуканите друмища на овехтелия свят… Ако не можем това, то поне да не му се надсмиваме, да не го ругаем, да не очакваме да ни е прислужник, да не чупим крилата му… Изпочупили сме един на друг крилата си… И знаете ли защо?! Просто можем да си го позволим…  Continue reading

Без заглавие

Не съм учил богословие, за съжаление. Учил съм филология, обич към Словото. Което пак не е малко. Разбират се много неща в процеса на ученето. И най-важните естествено не ги съобщават в прав текст, а трябва да се досетиш за тях. Continue reading

И ние мълчим…

Те не се срамуват. И това далеч не е най-лошото. Въпросът е, че не се срамуваме и ние.

Християнинът не може да е равнодушен. Може да е всякакъв друг, но не и равнодушен. Ако е забравил копнежите на любовта си, вече е победен. Дори нещо повече от победен. Защото врагът не иска просто нашата капитулация. Опитва се да ни доведе до жалко състояние. До вид на гротеска. И после да ни покаже на Спасителя – доброволно унизени, гледащи през Разпятието като в нищото. Continue reading

Снимката, която изтрих

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл.  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)