“Па шта си ти?”

Па шта си ти? - такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец. Па шта си

Времепроводчици

Преди да станеш свещеник е нужен нещо като преходен период. Не може тази вечер

Като пяна

Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е

Тънка червена линия

Отец Серафим Роуз е един от най-влиятелните и мъдри наши съвременници и православни праведници.

Да прецакаш мечта

Гледах интервю с един от малкото съвременни български актьори, които харесвам. Вероятно стар, но

Моите деца

Те живеят с мен – в училище или у дома. И им влияя. И

Едноклетъчни

Зелената еуглена и чехълчето си приличат по форма. Амебата е малко по-различна. Еуглената за

Оплаквачки

Веднъж моят приятел - старият гробищен аристократ Ушакис - ми сподели: - Знаеш ли, след

Бигири-бигири?

Видяхме се и днес с моя приятел - стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме

Супер Велик пост

По време на Великопостното богослужение многократно се казва една молитва на св. Ефрем Сирин. И докато свещеникът я произнася се правят три земни поклона…

Но първо да си спомним какво беше Велик пост. Пост: “Няма болест.” Пост: “Стойте си вкъщи!” Пост: “Вахiните спасяват живот, спаси и ти или умри!” Пост: “Оставка!” Пост-снимка: юмруче! Пост-снимка: ковчези и жито на жълтите павета, вуду пипъл, меджик пипъл! Пост: “Ай лов ю Джон Траволта!” Пост и война! Пост и справедлива омраза! Пост и “Да ги свършваме – или ние тях, или те нас!” Всички пишем Велики постове в социалните мрежи! Те са нашите Велики пости, в тях се учим да обезсмисляме думите и времето, в което се изговарят. Continue reading

Молитва за “оправдание” на народа ни

Много от това, което ни се случва напоследък (умишлено избегнах израза: което вършим и говорим), ми се вижда толкова обезкуражаващо, че изпитах известно недоумение в молитвите си. Прииска ми се да намеря някакъв “аргумент” пред Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, заради който те да ни помилват. Имам предвид, освен милосърдието и любовта им към нас – тези две най-важни причини все още да сме тук… Да, вероятно е детинско, но ми се искаше да намеря нещо, заради което да кажа: Нека ни има нас, българите, защото… Нас, похарчилите всичкия духовен капитал на предците си за костюми, с които да изглеждаме добре по телевизията… Нека не се погуби тази древна страна, защото… Какво? Кое е непоруганото, непрофанизираното? Да, тук има Църква и малко останала чиста вяра… Но, съгласете се, Църквата може да съществува и без нас… Continue reading

Една плачеща птица

Подвижникът Хаджифлуренцос и нашето време

Автор: Неофит, митрополит на Морфу

По Божия милост живеем в началото на 2018 г. и всички ставаме свидетели на световни исторически събития, геополитически катаклизми, икономически кризи, социални промени, природни бедствия и най-вече на пълзяща демонична субкултура, която претендира за тялото и душата на човека чрез служение на плътта, идолопоклонство, хедонизъм, магьосничество, насилие, метафизични теории и религии, които новият световен ред разгръща по всички краища на земята. Continue reading

Жив щит

Първо исках да пиша за колониите и колонизаторите. Да попитам защо Институтът за български език не работи в защита на езика ни български и каква е причината в руските новини говорителите официално да ползват думи като “инклюзия” (вм. включване), “волонтер” (вм. доброволец), “лидирует” (вм. ръководи, води), “трейлер” (вм. влекач), “спикер” (вм. говорител) и много други. Continue reading

Миротворното покаяние

През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Continue reading

Развързани мостове

(Неделя Сиропустна)

Прошката е дете, което светът е зарязал на железопътна гара. Ей така, казал е, че отива за сандвич и нещо за пиене и не се е върнал. Тя още го чака. А той показва снимката й и пише бездарни стихове за нея… После отива на бар с равнодушието и пият заедно, за да я забравят. Поръчват алкохол за всички маси и казват, че имат повод да почерпят, та никой да не разбере, че са вселенски тъжни и дори не могат да заплачат.  Continue reading

Недопрегръдки

Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:

– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…

Приближих:

– Е, кажи какво…

– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив. 

– Сериозно? – иронизирах го. 

Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи:  Continue reading

Непослушните деца

Успение на св. Константин-Кирил Философ 14 февруари

Има една тъжна история, която често се случва в живота. Представете си как човек очаква раждането на свое дете. Представете си как сърцето му е изпълнено с надежди и вълнения. Представете си как се моли Бог да го удостои да бъде добър родител и мислено обещава да даде най-доброто от себе си. Представете си какви чувства бушуват в сърцето му, когато това дете най-после се появи на бял свят, когато поеме първа глътка въздух, когато изплаче. Може ли да се опише усещането от първия му поглед към теб. Представете си… Идват първата усмивка, първата думичка „мамо“ или „тате“, първите стъпки, безсънните нощи, когато детето е болно, първият учебен ден, първата шестица и първата двойка… Continue reading

Илюзията “права на човека”

В иначе неприятния за мен филм от богобореца Звягинцев “Левиатан” (ако ме попитате по какво си създавам мнението, ще ви обясня друг път) има една забележителна и незабравима сцена. Една вечер пред къщата на “малкия човек” пристига самият кмет на града, пиян на талпа. Ще го убеждава да отстъпи за дома си, за земята. Continue reading

За срещата с Живота

Сретение Господне – 2 февруари

Безспорно, от всички социални групи у нас най-трудно живеят възрастните хора. Много тежко е да си възрастен в днешно време в България. Не е като в Америка или Западна Европа. Казват, че когато в Америка хората остареят си купуват къщи във Флорида и изкарват старините си като все едно на Черно море, само че на океана. Пък в Западна Европа, понеже имат пари и пенсиите им са големи, ходят по екскурзии, обикалят по музеи, гледат разни старинни паметници и се наслаждават на собствената си старост. У нас не е така. Един достоен живот понякога може да бъде увенчан с една голяма безнадеждност. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)