Време за изпити

Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 3 август 2020 г. след

Свещена война

Първото произведение, с което започваме литературата в осми клас, е посветено на Троянската война.

Инфекция

Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш,

Понякога

Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това

И Христос има планове

Беседа на Неофит – митрополит на Морфу, 4 май 2020 г.

Това изкушение, което сега имаме с т. нар. коронавирус, каквото и да представлява той, е изпитание за християните, първо за нас, расоносците – патриарси, архиереи, свещеници, дякони, певци, монаси, и след това и за вас – вярващите, които продължавате, въпреки цялата пропаганда, да идвате на тези толкова хубави Вечерни (текстът е проповед от 4 май – в навечерието на празника на света великомъченица Ирина и на свети Ефрем Нови Чудотворец), които имат вкуса на Възкресението, които имат радостта на Възкресението, славата на вечния живот. Това, което изживяхме тази вечер, е част от едно предвкусване на вечния живот. Ако дойдете и утре на св. Литургия, ще вкусите повече от вечния живот. Ако се причастите, ще вкусите още повече – ако се причастите смирено и с чувство за греховност, а не с оправдание, че това е ваше право. А понеже Ти, Христе, искаш да се съединиш с мене, и аз, окаяният, се осмелявам и идвам да се причастя със самото Тяло и самата Кръв, които победиха смъртта, греха и дявола. И тогава идва велика благодат – и в тялото, и в сърцето. И ако някой има зараза (μολυσμος е старогръцка дума, означаваща и сквернота, от глагола μολυνω – заразявам, μολυνση е зараза, инфекция на новогръцки – бел. преводач), телесна или духовна – тя изчезва. Но ако пристъпваме към св. Причастие небрежни, неподготвени, несмирени, неопростени, така, по обичай, защото празнува селото ми, ще отида да се причастя! – тогава нито душата ни ще празнува, нито тялото ни. И вместо да се активира благодатта на Светия Дух, която е в сърцето ни от момента, в който сме били миропомазани и запечатани с печата на дара на Светия Дух, ще се активира нашият грях. Ще отидеш да се причастиш и вместо за опрощение на греховете, ще се активира грехът и даже ще се разболееш. Както питат някои: Ама няма ли да се разболея? И християните се правят на апологети на Христос. Отговорът на въпроса дали ще се разболееш (но не заразен от св. Причастие – бел. преводач) е: зависи как се причастяваш, с каква подготовка се причастяваш, защото, както казва св. ап. Павел в апостолското четиво на Литургията на Велики Четвъртък: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (I Кор. 11:30). Защото се причастяват недостойно, небрежно, а ние напразно се трудим и обясняваме, като говорим и по телевизията, за да кажем как стоят нещата със св. Причастие. Continue reading

Измеренията на провала

Аферата “Стейхоум” започна с Код “Страх”. Задействаха се мобилните оператори, софтуерните гиганти и правителствата. Въпрос на малко организация. Освен технологичната част съществува и идеологическа. Тя е екофашистка. Велосипедистите и хората, разхождащи кучета, имаха повече свобода от другите по време на експеримента. Първите не произвеждат вредни газове с автомобилите си, другите се грижат за различен биологичен вид. Негово величество Човекът се оказа досаден микроб, тънък слой плесен по повърхността на планетата, ненужен вирус. Не е ковид вирусът, а е човекът, който трябва да бъде изличен. Първо затворен под домашен арест. После изплашен до смърт. Екофашистите мечтаят да излекуват планетата от него. Няма нужда от конспиративно мислене. Continue reading

Битката със себе си

Св. великомъченик Георги – 6 май

На някого може да му се стори, че животът на св. Георги е стара история за минал героизъм. Всъщност, както и всички светии, този велик мъченик е наш съвременник. Защото е приел в себе си Бога, Който е над времето и пространството. Защото Истината винаги е по-голяма от времето. Животът на св. Георги е и наша лична история, доколкото е изобличение на дребнодушието ни и липсата на духовна амбиция. Ако искаме да празнуваме истински паметта на светеца, трябва да погледнем този факт лице в лице. Continue reading

Широко затворени очи

“Кой ще отвали камъка?”, питали се те. Трите жени са слаби физически, но духовно те са първите, заслужили да видят отваления от ангела камък. И да разберат Голямата Истина и Единствена Победа в този земен живот. Continue reading

Животът на вярващия

Неофит, митрополит на Морфу

 

Векът, в който живеем, по общо признание, е непредвидим, несигурен и труден. Живеем в епоха на постоянни промени и интензивни процеси, които много пъти предизвикват в нас вцепенение, тревога, понякога и страх. Милиони хора на Запад чувстват, че са затворени в един глобализиран задушителен модел на живот, който ги третира като бройки, а не като личности и свободни същества. Continue reading

Някога…

Признавам, че ми е малко мъчно за миналото. Ще кажете, че беше вчера… А все едно е било преди 100 г. Един друг свят, в който всичко беше различно. Иска ми се да ви припомня за него, преди да са ви казали, че той никога не е съществувал.

Някога мъжете бяха просто мъже. Те вдъхваха топлина и усещане за дом. Не си позволяваха да треперят. Не и пред другите. Не и пред жените. Мъжете бяха стълбове, на които да се опреш дори до смърт. А ако си дете, можеше да се скриеш в шепите им и оттам да се плезиш на злия свят. Ако щете ми вярвайте, на тях дори не им и хрумваше да бъдат крадци или подлеци. Беше въпрос на вътрешен принцип. Continue reading

Лекарство срещу страх

Иззад множеството мисли за смъртта и болката, които тържествено маршируват от екраните и в главите ни през последните седмици, все повече надзърта едно лице с маска. Всъщност, маската вече не е на устата му, а нагличко виси под брадата. Това е лицето на страха. Той настоява да ни се представи като диригент и кукловод, като лекар и милосърдна сестра, като старец и богослов, като единствено възможен изход. Струва ми се, че му отделихме малко време и той използва това като наша слабост. Не го извадихме на слънце, защото разходките навън са забранени. А в тъмното, пред компютъра или телевизора, страхът е храбър като лъв. Дори и по коридора към тоалетната използва калцуни – хем за безопасност, хем да може тихо да се промъкне зад гърба ти. Страхът е професионален нашепник, чиято печалба е да бъде до теб и да те следи, да те контролира и да донася за теб… Continue reading

Извън обхват

Въздушна снимка от Странджа на Александър Иванов

Разказът ми е разнопосочен. Такова ми е настроението през последните седмици. А и така съм свикнал. Рядко ми се е случвало да започна с една тема и един мотив и да се придържам към тях като песен на пънк група или Кърт Кобейн. Винаги съм се чудел какво ли ще стане, ако режисьорът започне един филм като комедия, продължи като трагедия, после отиде в пародията, накрая стигне и до романтичната мелодрама. Нещо като Кустурица. Continue reading

Храмът е сърце

Видеото е със субтитри на английски, руски, гръцки, чешки, полски, сръбски, испански, македонски и български. Публикуваме и превод на съответните езици като текст под видеото.

Техническа обработка на субтитрите: Любомир Серафимов

Превод на чешки: доц. д-р Цветанка Аврамова и редакция на Ева Коваржова

Превод на полски и сръбски: доц. д-р Димка Савова

Превод на гръцки: д-р Даниела Вуюка

Превод на руски: Сергей, Татяна и Малина Добролюбови

Превод на английски: Александър Алексиев и редакция на Лейла Кадъм

Превод на испански: Красимир Фичев

Превод на македонски: свещеник Деян Апостоловски

 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Братя и сестри,

Каква сутрин! Птици не пеят още. Помните ли кой е отец Василий Росляков? Оптинският новомъченик, пострадал на Пасха! На Пасха спечелил наградата на Христовите изповедници. Той казва, че в света има една тайна – сутрин първи стават птиците, за да прославят по достойнство Бога. Но монасите знаят тази тайна и затова стават преди птиците, за да могат да прославят те първи Бога. Continue reading

Светият старец Паисий

Беседа с Неофит, митрополит на Морфу

 

Старецът Паисий – свят човек, с който Бог по Неговия Промисъл ме удостои да се запозная, докато бях студент, а след това като дякон в Кипър от време на време ходих в Света Гора. Не крия, че големият магнит бе личността на преподобния Паисий, и то за изключително много хора.

Запознах се с него през 1982 г., когато бях студент по право. Той бе човек, който очакваше да чуе болката на другия, за да се помоли със сърдечна молитва. Един подвижник за света. Човек откриваше сърцето си пред него и той му откриваше ума. Настояваше да не ставам монах на Света Гора. В Кипър да отидеш – ми каза. Да направите духовни бази, и тези бази ще прогонят базите. Когато му казах: Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)