Първото произведение, с което започваме литературата в осми клас, е посветено на Троянската война. Битките преди векове и хилядолетия са били нещо не толкова рядко. Всяко поколение момчета рано или късно се е сражавало с мечове, щитове, копия. За някои хора и днес войната в нейната гореща форма също е реалност. Ние обаче живеем в тази част на света, където хаосът на войната с бомби и куршуми е забравен от десетилетия. И това е добре от една страна. А от друга прекалено много сме се отпуснали и сме като сварени. Разпадаме се. Нищо жилаво не ни е останало в душите. Continue reading →
Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш, нямаш шансове. То си живее там насред калчицата, уютно си му е в кирливата четинка, а ти само минаваш край него и ако му се вържеш на акъла да му отговаряш на провокациите, най-много да се изцапаш. Continue reading →
Да останем още малко заедно… Не се знае дали не са минути преди раздяла… Ти говори, а аз ще те слушам. Ще си представим, че си ми брат, че си моя плът… И искаш да ми разкажеш приказка. За довиждане… И тъй, започвай, слушам те… Искам хубав разказ, пълен с поуки и отговори. Какви ли? Ето какви… Continue reading →
Знам какво рискувам, винаги съм знаел, обаче сърце не ми дава да си мълча. Ще ме заклеймят, ще ме нарекат всякакъв, ще ме махнат от виртуалния си списък с имагинерни приятели, но пак ще го кажа. Станах бойковист, защото съм жив човек и усещам промените в света. В Родината ни се случва същото, което навсякъде по света. Регионална особеност е, че ни управлява (ше) човек, който се изразява вулгарно. Ако сме честни, у нас повече от половината народ така си говори.
Има ситуации, в които думите почти нямат стойност! Мълчи ми се, намирам смисъл и полза в онова, което умът произнася в своите скрити кътчета! И все пак, някои неща не могат да не се изрекат! Би било недопустимо! Преглъщах, преглъщах, но възмущението си остава в устата ми със седмици. Пиша чак сега, защото чаках да мине Богородичният пост. Простете… Continue reading →
Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това твърдение, все пак не идвам от миналото с машина на времето. Ясно ми е, че човек има вътрешна съпротива срещу такива подкопаващи устоите му изречения. Ето, аз например, никога за нищо не бях виновен. И на децата си съм им казвал – ако не сте вие, за какво да се боря, да ходя на работа, да се опитвам да живея порядъчно. Значи – те са виновните. Continue reading →
От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение? Continue reading →
През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. Continue reading →
Уважаеми колеги, братя и сестри, приятели и съседи,
Това, което преживяхме от март до днес, е изпит, изпитание, тест, който показа много неща, изплуваха на повърхността много спотаявани качества и е редно всеки да си направи равносметката, защото още нищо не е свършило и предстоят много по-тежки дни. Още сме само в почивката след първото полувреме, а този мач ще има поне десетина, докато изплуваме от другата страна в прекрасния нов свят. Continue reading →
Чакай, не си довършихме разговора… Да, знам, това е проблемът на тихото говорене. Първо не те слушат, защото понякога страхът блокира сетивата. После пък крясъците заглушават всичко. И смелостта… Загубата на памет превръща страха и смелостта в две страни на една монета. Не ме питай кой я хвърля. Още не сме стигнали до това място… Всеки хубав разговор има фабула… Но нашата доби някаква сюрреалистична посока… Continue reading →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)
През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. 
