Да намерим сърцето

Беседа с Неофит – митрополит на Морфу, 28.01.2020 г.   Въпрос: Има ли надежда, след като

Единствената война

Проповед след Великия покаен канон на св. Андрей Критски (сряда на Петата седмица от

На какво ни учи пандемията

Из беседа на Лимасолския митрополит Атанасий   Църквата има свой метод за преодоляване на изпитанията Ще правим

Дневник

Приятели ме помолиха да събера на едно място размислите си от последните дни, които

Вина и покаяние

Като дете често ме пращаха при баба на края на градчето, където имаше голяма

Да боядисаш в бяло

Прощална неделя   Имало е всякакви времена – окъпани в кръв и надменност, потопени в сълзи,

На връзка

Учител съм по литература, сигурно затова изпитвам респект към всички видове изразни средства – метафори, сравнения и така нататък – страхувам се малко от тях и внимавам при използването им. Някои хора си ги ползват много успешно по подразбиране, имат вроден талант. Други прекаляват с тях, явно пресолват или преслаждат изказа, чак байгън става, натръшва, киселини, високо кръвно, захар и прочие, та чета по две изречения и спирам. Трябва да се чете здравословно. Continue reading

Розови и сладки

Преди много години даваха по телевизията хубав филм с Алберто Сорди. Казваше се „Гулиелмо големите зъби“ (“Гулиелмо Зъбльото”). Харесвам старите филми. Нищо че са черно-бели, имат повече цвят от сегашните. И изобщо, предпочитам старите неща. Не можах да свикна нито с новото кино, нито с новото изкуство, нито с новата литература. Повечето от тях са празни и претенциозни. Може би е така заради бялата ми коса. Или защото съм в културен шок. Или, както би казал Дарвин – не съм адаптивен и затова няма да оцелея дълго. Впрочем, от дете мразя оцеляващите на всяка цена. Както и да е, това беше кратко встъпление. Continue reading

Уютът на мъглата

Най-лошите неща стават незабелязано. Докато слушаш по новините да се вайкат за едно или друго, истинските злини пропълзяват по околовръстното и оттам слизат към центъра, за да се увият в някой подлез и да снесат в него яйцата си. Като в откачен филм на ужасите, който обаче не го дават по телевизиите. За истински смущаващото никога не се споменава и дума по медиите. Сега всички говорят за отровната мъгла, която от месеци се е настанила в София и ни задушава. Някои се качват на Витоша, за да снимат смога, който уж се образувал от горенето на гуми. Знаете ли онзи стар виц за това, че имало един черен град, в който имало черен квартал с още по-черна улица, а на нея – черен, черен двор, където се чул глас: „Бай Цеко, стига горя тия гуми!“ Вярвате ли, че градът наистина може да е черен от това? Continue reading

С осем души в час

Обикновено новината за скорошната и неизбежна смърт на някой наш близък ни потриса. Колкото и да избягваш мисълта за това, изведнъж някой лекар застава пред теб и ти съобщава вестта, че трябва да очакваш най-лошото. Вече не можеш да се сдържаш и избухваш в ридания. И си казваш: „Не може да е истина. Не мога да го (я) загубя”. И от страх сърцето ти бие учестено. Continue reading

За да не загубя пътя

Понякога си мисля, че си Ангел под прикритие,
изпратен ми по милост, за да не загубя пътя,
покриваш ме със сълзи, с усмивка ме събуждаш.

От малък боледувам от човешката себичност,
защо ми трябва да съм толкова чувствителен?
А ти ми отговаряш – за да можеш да обичаш!

По улиците не вървя изправен,
завива ми се свят и ме презира,
а ти ме хващаш за ръка и ме лекуваш.

През зимата излизам необлечен,
настивам от въздишки и проклятия,
целувките ти чупят лед и носят пролет.

Присмиват се: “Не си й купил даже пръстен!”,
не символ търсех, а самата вечност,
сега те гледам… и знам, че тя ни чака…

 

12 януари 2020 г.

12 години заедно под покрова на Бога. Честит празник, любов моя!

За нашето обновяване

Неделя след Богоявление (Мат. 4:12-17)

Мисля, че една от най-характерните черти на днешния свят е нежеланието за промяна. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно. Можете да кажете, че светът сега е глобално село и т.н. Но ето какво имам предвид.

Храмовете, в които служа, се намират в парк около едно езеро. Веднъж млад мой познат беше седнал на една пейка. Задълженията ми обикновено са динамични и често ми се налага да тичам от едната до другата църква по няколко пъти на ден. Така и в онзи момент – ту в единия храм, ту в другия и все се натъквах на него – приведен, вперил поглед в телефона си и правещ нещо с него. Накрая ми останаха 5 свободни минути. Приседнах на пейката и се пошегувах: „Странно ми е колко време можеш да издържиш така, седящ в една и съща поза и пипащ по копчетата на телефона?“ Той бавно вдигна поглед и учудено каза: „Отче, в днешно време телефоните нямат копчета, много си назад с материала.“ Веднага осъзнах, че е прав и че аз работя с представи за техниката, които са останали в миналото. Continue reading

На Милена

Сърцето ти е моят дом,
прибирам се премръзнал,
а в тебе грее слънце…

Сърцето ти е моят дом,
дрехите ми са мокри от сълзи,
переш ги и ми ги връщаш сухи…

Сърцето ти е моят дом,
обувките си свалям пред вратата,
а ти се смееш, че не мога да изцапам…

Сърцето ти е моят дом,
оплаквам ти се от световната безчувственост,
а ти ме галиш и обещаваш, че ще я набиеш…

Сърцето ти е моят дом,
бездарно крия, че съм гладен за утеха,
с очи ме храниш, като даваш да те гледам…

Сърцето ти е моят дом,
разпитвам колко още битки ми остават,
а ти постилаш обич и ме слагаш да си легна…

Сърцето ти е моят дом.
Не само дом, а антре към вечност,
докосвам те… и знам, че Раят съществува!

Пожелай си с мен

Хубаво е, че има Бъдни вечер. Минутите преди Срещата. Изпълнени с очакване… Може би с нетърпение… Иска ти се да минат по-бързо…

В този (макар и) кратък период можеш да преживееш много неща. Да си сериозен и да размислиш как да се представиш добре. Да се вдетениш и да разчиташ на Бащината милост на идващия Младенец. Да си пожелаеш нещо… Какво пък, един светец добре отбелязва, че Царят е благоразположен на рождения Си ден. А вие какво бихте си поискали? Внимавайте да не се изложим… Continue reading

Ракът на греха и дъгата след дъжд

Кратък спомен за поученията на отец Ефрем Аризонски. Дано Бог му даде дръзновение и от небето да продължи да ни води към спасение. 

“Бъди внимателен с театъра, който се нарича свят. Защото дрипльовците и еснафите на неговата сцена се обличат в дрехи на царе и владици. Някои изглеждат дотолкова истински, че излъгват въображението на зрителите. Но, когато представлението свърши, маските падат и тогава всички се показват такива, каквито са всъщност!  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)