Уважаеми зрители, вие сте с прогнозата на мамника. Утре ще има още време. Вдругиден
Не ме вълнува как ще приемете следващите думи. Пиша ги, за да формулирам и
Минути преди края… Стоях с един от опечалените пред прясно изкопания гроб. Чакахме да
Имало е всякакви времена – окъпани в кръв и надменност, потопени в сълзи, притиснати
17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод
Добре, де… Знам, че така не се говори. Че не се казват проповеди като
Направил съм много панихиди в живота си... Наистина много... В повечето хора те създават
Първите жилища с топла връзка към мола - пише на един билборд в големия
На 2 ноември се чества паметта на преп. Гавриил Ургебадзе - плакал през целия
Срещал съм около ковчезите какви ли не хора – праведници, молитвеници, атеисти, непукисти… Ние
Ние живеем в бъдещето. В свят без огради и ограничения. Църковният двор е в
Акатист на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия (14 януари) Кондак 1 Избрана служителко на словото
„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“
Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.
Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Continue reading
Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Continue reading
Много хора ми честитиха днешния празник. Благодаря, братя и сестри! Честит да е и на вас! Прииска ми се да напиша нещо хубаво за отговор, но… Трудно ми е…
Казах си: ще изчакам, нека мине малко време! Може пък да ми хрумне нещо… Порових се из интернет, видях интервюта, изявления на разни обичайни хора в сайтовете на медиите… Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой скъп управленски килим. Continue reading
Днес беше Задушница. Ден за душите! Ден за омраза! За омраза в душите! Какво друго имаме? Криза е! Нали помните как св. Николай Велимирович обяснява, че криза всъщност означава съд.
Утрешният ден е определен да ни припомни идването на Страшния съд. И това, че той ще е безмилостен към непроявилите милост… Continue reading
Правилните ме стряскат и плашат. Понякога ми идва да отида при някой правилен и да му кажа „Ти луд ли си бе, че по време на Литургията си отворил молитвеник в храма и устните ти мърдат?“, не знаеш ли, че свещеникът в момента се моли, не знаеш ли, че трябва да се молим с него, не знаеш ли, че сме тук заради общата молитва, защото „където са двама и трима в Мое Име“, не знаеш ли, че докато изрича свещеническата молитва по време на „Тебе поем“, никой и за нищо на този свят не може да го прекъсва?? Continue reading
– Нещо много мирише! – извика мъжът ми. – И странното е, че оня ден, като ходих на пазар, пак така миришеше в хипермаркета…
Поех дълбоко въздух, че съм с грип в момента и носът ми не е в най-чувствителната си форма, но ужасната смрад на запръжка от работнически стол през 80-те сякаш ме хвана за гърлото. Спогледахме се и почти едновременно възкликнахме:
– Ауууу, на болшевизъм мирише.
Мъжът ми веднага взе да мрънка:
– Бях я забравил тая воня. Отвратителна е. Откъде идва?
Не беше трудно да се установи източникът, който си е “изпуснал душата” – през компютъра миришеше.
От къде точно ли? От “уханието” на земята, която се опитва да се върти наобратно в интернет. По-точно от потта на хората, които я бутат назад във времето към най-добрите традиции на миналото – доносничеството и клеветата. Нито една тирания, извършвана в човешката история, не е възможна без доносничество. И без благодетели, които определят каква е истината, подплатявайки я с грантове или продукти от магазина. И всичко, разбира се, с най-добри намерения. Има комисия по досиетата. Но моралният въпрос, който стои зад папките, не беше обсъден нормално. Подбуждането към нашепничество си живее в душите ни и чака възможност да се изяви. Такава възможност вече има. Тези, които изпитват носталгия към социализма, могат да си отдъхнат. Вашето време се връща. Continue reading
Фокусът всъщност е изместен, не гледате в нужната посока, драги зрители. Фокусниците обичат да създават илюзии и да изместват фокуса на общественото мнение. Сега ни заглавичкаха с бойкот на веригите, които се оказа, че хората си обичат. Continue reading
Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно. Continue reading
Мъдър е народът ни. И затова е казал: “Всяко зло за добро.” Ето пример. При цялата удобна сервилност на медиите, те все пак понякога раждат поезия. Наистина, може да е неволно, може да е “случайно” стечение на тоталната липса на талант, но… Срещу точните думи няма какво да кажеш.
Гледам, че някои пускат снимки от празни супермаркети. Не се хабете. Каквото и да сте видели, накрая ще се е случило това, което са излъчили по телевизията. Не помните ли “Предречено от Пагане”? Как императорът казваше, че победата на Аспарух няма значение, защото в историческите книги ще пише, че е загубил. А какво избра Велизарий? Съгласи ли се да стане разпространител на това? “Ама, ще кажете, той не е бил на държавна заплата, не е зависел от рекламите!” Мо́ре… Continue reading
Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.
Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.
Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.
Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес.. Continue reading
