Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (4 част)

 

***

Трима човека помолиха стареца Паисий да им каже нещо. Той поиска да научи тяхната професия. Бяха техници от ОТЕ (гръцката телекомуникационна компания). Веднага им даде един пример от тяхната професия.

– Я ми кажете, ако кабелите са ръждясали, вършат ли работа?

– Не, правят късо съединение, имат много чужди тела (паразити).

– Така и човекът, ако не поддържа себе си чист, се изпълва с много паразити от греха.

***

Винаги прославяйте Бога. Да не роптаем, ропотът носи ропот. Имаше един човек в селото, с 5 деца. Горкият притежаваше само една нива. Постоянно казваше „слава Богу“. Веднъж нещата се объркаха и той закъсня да прибере житото. Междувременно вятърът разпръсна класовете. Когато ги събираше, го питаха: „Как върви?“ „Слава Богу, 12 оки от един сноп!“

Засмя се. След това да видите как Бог устрои нещата. Получи наследство от някакъв роднина, за когото нe знаеше, че съществува и устрои децата си, изучи ги, ожени ги.

Имаше и един турчин в селото с много стада, поливни ниви, но все роптаеше, всеки път, когато го видиш, бе мрачен.

– Как върви? – го питаха.

– Как да върви? Едното е виновно, другото е виновно, кравите не раждат.

И да видите как нещата вървяха наопаки.

– Защо става това, геронда?

– С ропота човек прави място за дявола, докато със славословието го пропъжда. Затова човек трябва да славослови Бога. Велико нещо е.

***

Винаги да казваме ако ще Господ, за да не си изпатим от това, от което си изпатил ходжата. Той казал на жена си:

– Утре ще отида на лозето – то се намирало далеч.

– Ако ще Господ, ходжа мой! – казала жена му.

– Бре, ще, не ще, аз ще отида!

Тръгнал по някакъв лош път, заваляло дъжд. Намокрил се до кости. Къде да ходи така? Върнал се обратно. Почукал на вратата:

– Кой е? – попитала жена му.

– Ако ще Господ, аз съм, ходжата!

***

Със смъртта умира грехът. Затова Бог казал на човека: ще умреш. В противен случай грехът щеше да бъде безсмъртен.

И ада Бог от любов го допуснал. Да отиде грешникът при себеподобните да се утешава. Защото тях и в Рая да ги поставеше, отново биха страдали.

Представи си някой, който не обича Христос, да присъства на една безкрайна св. Литургия! Би се отегчавал, би скучал, би негодувал.

***

В скита „Света Анна“ живееше папа Мина. Свят човек! Никога не ядеше елей! Вършеше голяма аскеза…

Веднъж, когато имаше празник неговата килия, при него отиде един рибар и му каза:

– Папа Мина, прясна риба за празника!

– Добре, – му отговори – вчера бе неделя, кога я налови?

– Да, в неделя я налових.

– Бре, тази риба е отлъчена! Искаш ли да видиш, че е отлъчена?

Взе една риба и я хвърли на една котка. Котката погнусена обърна глава и избяга!

***

– Геронда, това непостоянство, което имат днес хората, на какво се дължи и как се преодолява?

– Какво непостоянство?

– Да сменят бързо дрехи, идеи, възгледи, решения. Днес, казват, ще направя това, утре променят мнението си. Дори и вътрешното им състояние се променя бързо и лесно.

– Днес хората са замаяни и не проследяват себе си да видят последиците, забравят лесно. Ето, при тези, които искат да стават монаси, които обикалят отново и отново по същите места, им казвам: „Разходете се из Света Гора и отбележете плюсовете и минусите и да не хвърлите отбелязаното. Да го имате и сетне, когато станете монаси. Защото какво прави дяволът? Когато се появи някакво затруднение, им припомня добрите страни и не помнят трудностите… за да ги убеди да си тръгнат.

– А когато някой помни, знае, че прави грешка и я повтаря?

– Тогава да помни какво му е коствала тази грешка! Така поставя една „спирачка“.

– Геронда, ако някой от нерадение и вялост изпадне в състояние, където се отегчава, няма желание за духовните неща… чувства и дори и коравосърдечие в себе си, как трябва да постъпи?

– Ето, например: на мен по някой път ми тежи да си приготвя ядене или ми е горчиво и не искам да го ям. Да, но това ме изтощава! Спри, казвам, какво ще стане тук, докъде ще стигне? Ставам и го ям. Горчиво-негорчиво, изяж го сега, като лекарство. Правя го и се радвам. Човек трябва да насилва себе си, но това да му доставя радост… В противен случай ще повърне! Докато, ако мисли, че това е горчиво, но е лекарство и ще ме излекува, добро е за здравето, бърза да го направи, но чувства и радост. Така е и с молитвата, с духовните неща. Човек трябва да насилва себе си, но да го прави с радост! Това да му доставя радост.

***

– На тези младежи, които са се забъркали с йога или магия, човек трябва да им казва ясно, от самото начало, че това са дяволски неща и или да им го казва лека-полека?

– Да им го казва човек, но с благост.

***

Човекът, който се отдалечава от Бога – страда, а най-много от всички страда сатаната.

***

Попитах стареца:

– Много пъти, геронда, чувам хора да тълкуват едно и също място от Евангелието по различен начин. Как ще знаем кое е правилното тълкувание? Има ли някакъв критерий, мярка, за да съдим?

– Светците тълкуват Евангелието с живота си. Житията на светиите ни казват какво да правим във всеки един случай.

***

Отидох да посетя стареца заедно с мой познат. Старецът дойде да ни отвори дворната врата. Влачеше крака си от болка. Когато забеляза, че го гледахме тревожни и притеснени, събра сили, надви болката и вървеше колкото се може по-уверено, без да си личи много.

– Болен ли си, геронда? – попитах.

– Е! Да изкарам и аз някой лев… Духовен. – уточни.

***

Умен човек е очистеният от страстите човек.

***

Там имаше и един младеж 25-годишен, образован, от Германия, който казваше, че е объркан, че не вярва в нищо, нито в себе си, че има психологически проблеми, че не знае какво да прави.

Старецът Паисий му каза:

– Да намериш една работа, бре дете! Нещо, което да ти харесва. Не ти казвам да си влюбен (в нея), но да ти харесва. Някаква работа трябва да работиш, нали? За да живееш. Разбира се, може да имаш имоти и да живееш (от това), но това няма стойност. Човекът трябва да работи, за да яде!

Да отидеш да се изповядаш, бре дете, да дойде божествена утеха в душата ти, защото в противен случай вината ще те измъчва. Човекът само близо до Христос намира радост.

Да отидеш да намериш един духовник да те вкара в ред. Да го слушаш, да проявяваш послушание, там е реалната свобода.

Най-мъдрото нещо, което ще помисля, най-мъдрото решение, което ще намеря, е най-голямата глупост! Защото има егоизъм в себе си, докато смирението е мъдрост.

Човекът, който слуша помисъла си, ако е монах, се прелъстява, ако е мирски човек, полудява. Видял си прелъстен монах, казват отците, повярвал е на помисъла си.

Да питаш, бре дете, да слушаш духовника си!

***

Декември 1988 г.

Срещнах стареца близо до килията му. Духаше много силен вятър. Света Гора очакваше визитата на президента на Португалия Суарес, който щеше да бъде съпроводен от гръцкия президент.

– Да духа никой да не дойде! Да ги отнесе вятърът и да ги отвее всички! Всички! Такива, каквито са. Да възкреси Бог Макавеите…

След това посочи на Изток.

– Виждаш ли една дупка? Отваря се!

(Разбрах, че очакваше да се развият някакви събития.)

***

Ако човекът обикне Бога, обича и ближния и след това сърцето му прелива и обича животните, цялото творение.

***

Виждаш дори и змията, която е хладно влечуго. Цяла зима, свита под един камък, и веднага щом се покаже малко слънце и тя излиза да се стопли, и отива някой да й разбие главата. Щеше ли да ти се хареса на теб да ти сторят това? Проявих любов към змията и започна да се доближава до мене (гледах го с недоумение). Да, да бре, истина! Видя ли! Не го очаквах.

***

Събират се вълците през зимата в някоя долина, гладни! Вият и издигат високо глава! Вият! Гладни горките. След това виждаш, пръскат се. Един оттук, друг оттам бяга. Известява ги, виждаш, Бог къде има някое умряло животно, някое премазано. „Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме“.

***

– Геронда, има християни, които имат 4-5 къщи, а други хора нямат къде да живеят? Това позволено ли е? Някой, предполагаме, е християнин, толкова богат, когато около него съществува толкова бедност? Това не е ли грях? Колко материални блага е позволено да притежаваме?

– Зная в Атина един човек, работник, много беден. Има и 8 дечица. Живееха всички в една стая… Барака с други думи.

– Добре бре, побирате ли се вътре всички? – го попитах.

– Когато стоим прави, геронда, се побираме, проблемът е, когато легнем, не се побираме всички заедно, затова малко ляга един, малко – друг.

Обикаляше горкият оттук-оттам, за да поправи една развалена печка…, да изкара някаква надница, опитваше се да издържа семейството. Докато бе в това състояние, знаеш ли какво го занимаваше? Насълзен ми казваше:

– Притеснявам се, геронда, защото не давам и малко милостиня. Жена ми пере на други хора и намира възможности, някоя старица, и т.н. хора, които нямат и им мие някоя дреха безплатно, тя върши милостиня, аз нищо.

Видя ли, той се притеснявал, че нямал да даде милостиня, докато други, които имат, дори и през ум не им минава.

Имах и един мой познат, който бе богат. Имаше завод и много работници. Искаше да помогне. Даде щедро увеличение на работниците, но започнаха да го притискат другите собственици на заводи. Дойде тук и ме попита какво да прави.

– Виж, му казвам. Ще им даваш същата заплата, която дават и другите. Ти обаче ще гледаш – кой е болен? Да платиш на лекарите, лекарствата, болницата. Коя жена ще се омъжва и няма средства? Да й направиш зестра, перални, кухни и т.н. Така да следиш нуждите им и да им помагаш… – засмя се радостен старецът.

– И им помагаше, геронда?

– Да, да помагаше им.

– И на децата си, геронда, какво даде?

– Виж, децата ми, казва, ще ги изуча, тези, които искат да учат, изпрати ги и в чужбина за магистратура и след това им даде по един апартамент, една къща, това беше. Всичко друго го даваше отново на работниците си. Не направи ли добре?

– Да, геронда, много добре. – казах, дивейки се на добродетелта на този човек.

– Виждаш, християнската любов побеждава закона… не че ще вървим срещу законите, но когато съществува любов, законите са излишни.

***

Учителите, преподавателите рискуват да пренебрегнат собствените си деца. Отива например учителката, учителят, в училище и има толкова деца да обгрижи, гали ги, целува ги, съветва ги и изразходва почти цялата си любов, която има в себе си; така се задоволява по някакъв начин, като майка или като баща. След това се връща у дома уморен, ляга и на канапето, взема и вестника. Идва неговото детенце, доближава се да поговори, да получи някоя милувка, но чува „Остави ме сега, уморен съм!“, или някаква безразлична милувка, докато чете вестника. Така горкото дете остава „гладно“, не се насища на любов.

Съдиите пък имат друг проблем. Детето им е причинило някакво щета, някаква беля е направило. Ела тук, казват строго, какво е това, което си направил? Не знаеш ли, че е забранено? Защо го направи? Устройват цял съд.

Военните пък са по-резки. Тъй като през цялото време се занимават с чепати в армията, които не чуват с добро, така остро се отнасят и с малките си деца и им лепват и някой шамар. Но това не е хубаво.

И ти внимавай в това, когато създаваш семейство. Да обръщаш внимание на децата си, да им говориш, да се занимаваш с тях.

***

Тези, които се самоубиват, тръгват да избягат от голямата душевна болка, която чувстват. Падат обаче в по-голяма мъка, в ръцете на дявола, който ги измъчва безмилостно. Виждаш, имат гордост. Вместо да седнат да помислят, че сигурно са сгрешили в нещо, да изследват и да видят какви грешки са направили, да отидат да се покаят, да сменят тактиката, да отидат да се изповядат и така да се облекчат и да се избавят от болката, те от гордост не искат да се смирят, всички кривини и грешки ги виждат в другите и себе си изкарват чисти. Самоубийството е голям грях. Презират Божия дар, живота, който им е даден.

Сякаш даваш на някой един дар и той го захвърля в лицето ти… Нима можеш да прибавиш един ден към живота си?… Как го рушиш след това?

***

Турците са варварски народ. Когато клали арменците, в течение на три дни, целия град миришел на кланица… Гърците били затворени в домовете си, никой не смеел да излезе на пътя, крещели, убивали, цели три дни.

– Кои, геронда? Турската войска?

– Не само войската, но и хората, турците и старите дори. Виждаш, другият отивал и колил съседа си, с който живели толкова години един до друг. Варварски народ. Много (злини) са направили. Затова ще платят, ще заработят духовните закони, носят коливото си на пояса. (т.е., краят им е близо)

***

Ниските хора обикновено са гневливи. Имат душевна сила, имат порив. Ето например о. Н., когато е гневен, ако можеше, всички щеше да ни хвърли в морето (смях), такъв порив има в себе си!

Знаеш ли, това е от Бога. Дава им душевна сила, за да могат да се справят в живота, докато напротив, високите и едрите имат една естествена кротост в тях. Не се палят лесно; и това е от Бога. Защото, ако бяха свирепи и резки, кой ще посмее да ги доближи? Бидейки високи и едри и сега се боят от тях, камо ли да се разгневят.

***

На французите, ако им кажеш нещо, веднага го приемат. Да, да, ти казват. Бре! Удивих се, колко благо произволение имат! Веднага разбраха и приеха Христос. Но какво става. Не след дълго Го забравиха, приеха нещо ново и по-късно намериха отново нещо друго. Постоянно си сменят мнението. Лесно приемат, лесно забравят.

Германците пък са много затворени. Ще те побъркат докато приемат нещо, докато го разберат, но ако схванат посланието, го държат, не го оставят след това. Това е немският ум.

***

Запознах се някога с един много добър и чувствителен човек. След като, представи си, дори в манастира не идваше да се настани, за да не обременява монасите. Тогава бях архондар в Иверския скит, излязох за момент на балкона на обед, видях някой долу да лежи върху камъните… Бре, казвам, какво прави този там? Разтревожих се. Отидох и го намерих.

– Какво правиш тук, благословени човече? Защо не идваш в манастира да се настаниш?

– Не, не, добре съм тук, не се притеснявай!

Принуждавах го да дойде, но той не искаше. Казваше ми:

– Цяла нощ отците правят бдение… уморяват се, постят, отиват да отморят малко на обед, да ходя аз да ги безпокоя? Не става!

Видя ли какви добри помисли имаше? Това говори за душевно и духовно здраве. Докато други идват с претенция да ги обслужиш и след това все лоши мисли имат, даже да те обвинят. Както и да е. Накрая го убедих и го взех в манастира, запознахме се и станахме приятели.

Слушай да видиш какво направи този човек. Той от малък останал сирак, не познал родители, израснал в сиропиталище. Когато пораснал, работил като докер на пристанището в Солун.

Оженил се и се зарадвал много. Защото намерил семейството, което му липсвало. Тъстовете си ги смятал за родители. Взели една къща до тъстовете и ги обичал много. След като, представи си, когато сколасвал от работа, първо минавал през тъстовете, да ги поздрави, да види дали имат нужда от нещо, и след това отивал у дома да види жена си.

Бе и много благочестив. Казваше и молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“. Носел товари и се молел.

Притеснявало го, че тъстовете му не вярвали. Тъстът му даже псувал и това го огорчавало много. Молил Бога да не ги вземе от този живот преди да се покаят. Помоли ме и мен да се помоля за това.

Веднъж тъстът му се разболял и го завели в болницата: в АХЕПА. Останал дни наред там. Един ден след работа отишъл в болницата директно, без да мине през дома. Търсил тъста си, не го намерил в стаята. Търси, пита, „Кой, този ли? Умря“. Държали го в хладилните камери, там, където държат мъртвите, му казали.

Сякаш гръм го поразил. „Защо, Боже мой, го взе, след като не бе готов? След като не свари да се покае? Защо, Боже мой?“

Започнал да се моли, с болка, дълбоко. Какво е за Бога да го върне обратно? Нищо – си помислил и започнал да умолява Бога.

Слязъл долу, потърсил моргата, намерил го леден, мъртъв. Хванал го за ръка. „Ела, – му казал – отиваме у дома“. Съживил се мъртвецът, станал и го последвал.

– Наистина ли, геронда, стана това? – го попитах изумен.

– Наистина, бре, наистина.

– И е жив още този човек?

– Не, умря сега. Живя още няколко години, покая се, стана благ, стана агънце, и Христос го взе в Рая.

Бях изумен.

– Стават ли такива неща в наши дни? – попитах с удивление.

– Видя. И бе мирянин. Но имаше голяма простота! И дълбока вяра. Не казва ли Христос „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“. Защо да ни се струва странно? Христос не възкреси ли мъртви? Лазар, сина на вдовицата, дъщерята на Иаир! Апостолите не възкресяваха ли мъртви? В житията на светците не четем ли толкова и толкова случаи? Защо да ни се струва странно?

***

Когато ходих със самолета в Австралия, една жена там идваше и ни предлагаше бонбони. Взех един. Тенкю. – ми казва. Тоест, благодаря, че прие бонбона, който ти дадох. Бре, казвам, тези надминаха и свети Исаак по чувствителност и благородство!

След това, вървях един ден по пътя, гледам насъбрани хора, отивам да видя. Какво беше станало? Едно кученце, горкото, една кола го блъснала и се събраха хора наоколо, да помогнат, един да се обади по телефона, друг нещо друго (да направи). Голяма чувствителност и загриженост. Удивих се.

След няколко дни, отново вървях по улицата, гледам един човек паднал на тротоара и стенеше. Работник, работеше, паднал от стълбата и най-вероятно си счупил кръста. Никой не се интересуваше. Минувачи хвърляха един поглед безразлично и отминаваха. Ще дойде линейка да го вземе. Казва ти, аз не съм отговорен, ще се погрижи държавата. Остави, да не се забъркам и да ме влачат по съдилища за свидетел!

Щях да гръмна, леле! Такова безразличие към ближния. За каква цивилизация и благородство ми говорят след това? Виждаш, европейците имат само външна любезност и тя е поради нужда, за да не се избият помежду си. Студени сърца. Докато гърците имат любочестие, ако ще да нямаме любезност.

И да видиш какво правят след това! Пият бири през уикендите, напиват се, качват се след това в джиповете с карабини, излизат в пустинята на лов. Да убият някой абориген (местни жители в Австралия, които живеят в племена в пустинята, като индианците в Америка).

– Ама , геронда, хора убиват? – попитах с отвращение.

– Да, бре детето ми! След това ти казват „цивилизовани народи“. Какво да каже човек? Тази е нашата цивилизация без Бога.

***

Имаше един поп, там в Австралия, и разбрах, че не беше направил отвод в църквата си. Имаше само мивка, която отвеждаше водата на улицата. Миеше кандилата и друга църковна утвар и водите изтичаха на улицата. Скарах му се. Не така, бре детето ми, срам е, нечестие, грях. Да сме безразлични към светините… да бъдат стъпкани на улицата. Леле, леле!

От някои такива „малки“ неща се вижда благочестието. Ще мия домашното кандило? Няма да хвърля водата в мивката, заедно с мръсотиите. Ще се погрижа да направя правилното, да ги събера някъде, да ги хвърля след това в отвода на една църква, в морето. Няма да съм безразличен. От такива „малки“ и „незначителни“ подробности човекът придобива Божията благодат, като дар от Бога.

***

Злото се намира в душата на човека, в страстите му. Ние (християните) поразяваме злото в неговия корен. Поразяваме страстите.

Ако човекът се е очистил от страстите си (от порока, който има в себе си) и е изпълнил сърцето си с доброта и любов, тогава преодолява и най-несправедливия закон, и става утеха и облекчение за околните. Докато, ако е чепат, ще търси, ще намери начин, какъвто и закон да наложиш, да онеправдае, да стори зло. Законите са спирачка за злото.

***

Трябва да внимаваме много какво говорим на децата. Защото имат простота и го вярват. Има и много деца, които имат любочестие и приемат думите на родителите си буквално.

Ето, в нашето село имаше едно момиченце от основното, което покрай играта се улисало и й се развързала козата, която пазила. Върнала се у дома без козата.

В нервите си родителят й казал:

– Върви да я намериш! Ако не я намериш, по-добре се обеси, отколкото да се върнеш обратно!

Тръгнало горкото да я търси. Минали часове, забавило се да се върне и излезли да търсят детето сега.

Намерили го удушено в корена на едно дърво!!! Какво станало? Казало си, баща ми ми каза: ако не я намеря, да отида да се обеся. Вързало въжето от козата на врата си и обикаляло около дървото, докато се удушило. Виждаш, приело буквално думите на баща си, от голямо любочестие, което имало.

***

Има някои родители, които, ако научат, че детето им ще се роди със Синдром на Даун, отиват и го убиват. Правят аборт. Сякаш не е човек или няма душа. Сякаш не може да спечели Рая. И знаеш каква доброта имат горките. Ето, едно дете, което познавам, отправя и хубава молитва, прави и много поклони, вир вода става, такова любочестие има.

(Спомни си нещо и се усмихна).

След това, когато огладнее, търка коремчето си с ръка и казва на иконата на Света Богородица:

– Богородичке, сега отивам ям, и след това отново дойда молитва.

Засмя се радостен старецът.

– С броеница, геронда, ли се моли?

– Да, и с броеницата. Също така знаеш ли каква доброта има? Ето, веднъж му се подиграваха някои деца в квартала и го хванаха и започнаха да го блъскат, почти го биеха горкото. Баща му видя, устреми се, хвана едно лошо дете и в гнева си бе готов да го набие. Намеси се детето, хвана ръката на баща си да му попречи, гледа го в очите и му казва: Христулис, Христулис (тоест искаше да каже, че Христос не ни казва така). Заплака след това бащата.

Видя ли какво любов имаше!

Тоест, другите, „умните“, които правят един куп злини, са по-добри? И това детенце трябваше да го убият?

– Не, геронда, но… ето, трудно е за родителите.

– То ще постави и родителите си в Рая… с търпението, което ще проявят поради него родителите, ще влязат в Рая.

***

Веднъж старецът ми разказа следната хубава история.

Един човек станал рано сутринта, още било тъмно, да отиде на работа. По пътя срещнал комарджия, който си помислил „къде отива в този час? Отива по-скоро да изиграе няколко игри в някое скришно място.“

Малко по-надолу го срещнал един християнин, който си помислил „видя ли, станал рано, за да отиде в някоя тиха църква да се помоли, преди да отиде на работа“.

По-надолу го срещнал един крадец, който си помислил „някъде отива да открадне сега, когато е тъмно и спят хората“.

Старецът се засмя.

Видя ли, всеки съди нещата съобразно духовното си състояние. Ако другият има развален помисъл и „машината“ му е развалена, и „злато“ да сложиш вътре, ще го направи „златни куршуми“, за да убива.

***

Ех! Най-голямата болест в човека е разваленият му помисъл. Голяма болест е помисълът!!!

***

Изрази

Когато съдим грешките на другите, тогава душевното ни зрение не се е очистило.

Никога да не осъждаме. Когато виждаме някой да пада в грях, да плачем и да молим Бога да му прости.

Когато ни обземе егоизъм, и малък проблем (предизвиква) голяма кавга.

Всички ние, малки и големи, имаме много егоизъм и не приемаме указания и забележки. Всичко знаем, всички сме мъдри.

Кой се интересува днес от другия? Никой. Всички за себе си, за другия нищо, затова ще отговаряме. Защото Бог, Който е целият любов, няма да ни прости това наше безразличие към ближния ни.

Всеблагият Бог, пълният с обич наш Отец, ни дава обилно Своите блага да ги споделяме с онези, които имат нужда, но ние държим всички тях за себе си. Това Бог няма да ни го прости. Ще отговаряме за нашата липса на състрадателност и коравосърдечие.

Бог ни дава много възможности, за да спечелим Рая, но ние не приемаме тези възможности, прогонваме ги.

Да нямаме доверие в себе си. Самоувереността е голяма пречка за Божията благодат. Пълно доверие да имаме само в Бога. Когато възлагаме всичко на Него, Бог се задължава да ни помогне.

Отдайте напълно сърцето си на Бога, не на света. Онзи, който е отдал сърцето си на света, е враг на Бога.

Човекът, който е движен само от собствения си интерес, е непотребен човек.

Живейте в постоянно славословие и благодарение към Бога, защото най-големият грях е неблагодарността и най-окаяният грешник е неблагодарникът.

Времето ни е дадено от Бога, за да го употребяваме правилно, подвизавайки се постоянно за спасението на душите си.

***

Старецът разказва:
В Иверския манастир, когато четяхме Синаксара, някой въздишаше силно.

– Ах, – ми каза – не ме чувстваш, но да беше пълна с пламъци тази щерна да скоча вътре заради Христос!

– Я ела тук да пробваме! Вземам свещта, да те изгоря малко, не по крака, за да не идваш на службата, нито по ръката, за да ти прислужвам след това, а леко по реброто.

– А-а! Боли! – извика той.

– Е, какво – му казвам – мъчението не боли ли?

***

Продължение от част 1, част 2 и част 3

Автор: Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“
Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.osotir.org/

Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (3 част)

***

Когато човек вижда нещо, да не съди. Добре, с постъпката не съм съгласен, но не зная другият как го е направил, какви облекчаващи обстоятелства има, как може да е изкривен случаят. Не можем да знаем.

***

Веднъж бях в двора и се молих и заплаках. В килията на папа Тихон.

Чувам някой да вика. Беше минал през оградата и беше влязъл на двора. Веднага щом го видях, хукнах към килията, да се избърша с някоя салфетка да не ме види така.

– Не го очаквах от вас! Да ядете риба в такъв ден! – започна да вика. Беше и официален богослов. – Паднахте ми напълно в очите!

***

Така човек да улавя себе си в някои случаи и когато има изкривен помисъл, да си казва: ела тук, тогава не беше ли помислил едно, а се оказа друго? Другият път същото?
Така човек да се опитва винаги да влага добър помисъл. В света човек си пати един път, втори път и след това като отбрана започва да проявява лукавство. Но тук, където средата е различна, няма причина. Трябва да влагате добри помисли. Веднъж разбойник искал да обере манастир. Една монахиня го видяла върху стената. Леле, затворихме аввата навън! Започнала да бие камбаните. Тичайте, сестри! Аввата! Затворихме го навън! Втурнали се всички да го посрещнат, със свещи и почести, той изгубил ума и дума. Да му мият и нозете. Вземат и легена с вода, с която аввата си миел нозете, занесли го на една болна монахиня, тя даже се излекувала.
Разбойникът загубил ума и дума. „А аз дойдох да сторя зло“. Накрая се изповядал.

– Добре, геронда, такава сила ли има добрият помисъл?

– Да, да, променя и другите. И другият извлича духовна полза.

***

Ако човекът обича Бога, след това обича и дома си, и съседа си, и съседа на границата и по-далечния съсед. Ако не обича Бога, не обича нито съседа, нито никой. След това човекът започва да е движен от лична изгода. Ще създам отношения с този, за да ми помогне в еди-кой си случай, ще създам връзки с еди-кой си, за да имам полза в това и в онова.

***

– Разхлабили са се няколко болта и се нуждаят от затягане. (смях)

– Къде съм се разхлабил, геронда?

– В помисъла, бре, помисълът идва и ти отваряш вратата леко. За да видя крадеца, казваш, след това подхващаш разговор с него, вкарваш го вътре и след това те краде. Вместо да го изгониш, веднага щом дойде, ти сядаш и правиш цяло изследване с него (с помисъла).

– Ако иска човек да среже една верига, взема чук и бие с него.

– Духовните вериги как ги режат?

– Удряш и ти, малко обаче, така халките се стягат повече вместо да се скъсат.

– Как удря човек, геронда?

– Как удря!!! Ще ме побъркаш! Когато бях на Синай, казвал ли съм ти това?

– Не, геронда.

– Там, в „Света Епистимия“, няма ли отвесен пролом от едната страна? В посока към манастира, и отсреща има една голяма скала, като стена. Имах един будилник, развален, трябваше да го разлюлееш, за да тръгне. Докато бях в света, никога нямах помисъл за женитба. Там, докато го люлеех, идва дяволът и ми казва: „Ако се беше оженил, щеше да люлееш сега някое дете!“

Взех го и аз и го хвърлих с все сила към скалата. Когато хвърляме камъни с децата на село, всички ги надминавах. Силен съм в ръцете. Будилникът отскочи, когато докосна скалата, и лека-полека се търкулна в пролома и накрая спря изправен (20 метра дълбочина и наоколо има само скали). Тик-так, тик-так, работеше. Бре, дяволе. Отидох и аз, и взех един голям камък и го ударих.

***

Дойде някой, който се занимаваше с духове. И майка му, виждате, бе забъркана с такива неща. След като обиколил и се занимавал с индуизъм, с едно, с друго, отишъл в ХОМ (Християнска организация на мира – секта), да познае Христос. Там ги научават на всичко, и медитация с часове наред, и едно и друго. Шарена работа!!!!

– Бре, загубени човече, върви да се изповядаш, да се облекчиш, да се съвземеш!

– Стават странни неща при нас – казва – явява се и Христос!
Осмива ги дяволът и зад всичко това сетне ти казват, една държава, една религия.

– Същото казват и йеховистите, геронда.

– Виждате, зад всички тези стоят ционистите и се опитват да разхлабят нещата, да има едно безразличие, за да наложат след това техните планове! И това безразличие преминава и в религиозни хора. Дойде тук някой от Германия със зетя си. Оженил там дъщеря си. Казвам му, в какво вярва зет ти?

– Един момент – казва.

И се обръща там пред мен и го пита.

Представете си само, не знаеше каква е вярата на зет му, за кого е оженил дъщеря си! Такова безразличие! Леле. Сега питаше да научи!

Протестант – ми каза.

Загубени са те и догмата им. Това безразличие се опитват да предадат в света. От една страна, казват им: Бог не съществува, от друга, карат ги да се занимават с медиуми, йога. От една страна, отвъд доброто и злото, не съществува дявол, от друга, призовават дявола, с духовете и други техники.

Така с безразличието искат да разхлабят нещата, да разрушат Православието. Ционистите са зад тях. В целия свят. И в Индия същото им правят. Зад тези неща са ционистите. Една религия, една държава.

***

– Геронда, случва ми се много пъти когато се моля или когато седя. Ако се случи нещо на някое лице, което обичам, с което имам тясна връзка, го чувствам; разбирам какво чувства; неговото душевно състояние. Какво е това? От лукавия ли е?

– Виж, да кажем сега и това. Само е нужно внимание. Лесно се обърква човек. Намесва се по някой път дяволът и прави зло. Става това, случва се, общуват душите, когато е за добро, за духовни неща, но се намесва и дяволът и е нужна разсъдителност. Например, той влага в някого помисъл да отиде в някое място, влага и в жената, в еди-кой си час, в еди-кое си място, довежда ги да се срещнат, за да им вложи помисли и да ги хвърли в грях. Разбра ли? Всичко тръгва да развали дяволът, да го изопачи; затова трябва да внимаваме, дали дадено нещо е духовно или не.

***

Жените имат повече сърце и обичат Бога със сърце, затова и преуспяват повече. Ето, когато разпнали Христос, апостолите, 11 юнаци, се затворили в къщата, пуснали и резето поради страх от юдеите. Докато жените, три били; казват ти: Да отидем да помажем Господа?… Да отидем! Да им каже някой, войници обикаляли по пътищата, фарисеите освирепели, нощ било. Не, нито помислили за това, както апостолите, които казвали: Чакай да видим какво става. Само от време на време им минавал някой помисъл: Кой ще ни отвали камъка? Защото видели, че бил голям. И отишли.

– Това добро ли е, геронда?

– Ами какво е? Добро е! Отишли там и видели Ангелите и възкръсналия Господ. И се върнали обратно при апостолите, но те не ги слушали, четвъртия път им казват: Дигнали Господа от гроба! И тогава станал Петър (Хм, какво става тук, си казал.) и се втурнал заедно с Иоан.

***

Немците имат логика, създават болтове и самолети, да отидат на луната, докато вярата е друго нещо, нужна е простота. Ето, казваха на о. Петър, в Катунакия, стар и много болен, че ще умре. „Аз ще умра в деня на свети Петър Атонски“. И наистина отишли отците, правили и бдение, той междувременно бил оздравял и им прислужвал, черпел ги, и докато вдигали чашите да му отправят благопожелание, оклюмал глава, задрямал, казали, нека го оставим да си почине, а той междувременно бил починал.

***

– Геронда, искам да ми обясниш това, което се казва в Евангелието, ако те изкушава – извади окото си и отрежи дясната си ръка.

– Тези неща са ги обяснили светите отци, свети Йоан Златоуст. На мен помисълът ми казва – не да извадиш окото, а за да покаже колко тежка е тази постъпка.

– Другото, ако ти поиска палтото, дай и ризата, ако…

– Ти дай палтото и ще видим! (смях).

– Да, добре, но какъв е смисълът? Да не се противим на злото? И от друга страна, отиваме на война? И ако дойде някой да набие децата ти? Да стори зло на семейството ти?

– Добре, за войната, само отбранителна, и тази не е угодна Богу, но се прощава; сега как объркват нещата е друг въпрос, как го представят и т.н. Що се касае другото, всеки гледа на нещата в зависимост от своето състояние и ще отблъсне и ще удари… Друг пък, който има повече вяра, оставя нещата на Бога.

– Ако имаш вяра и се оставиш на Бога, това е добро?

– Да, само как Бог помага!

***

И клетвите хващат, особено ако човекът е бил онеправдан и има болка. Отишъл един търговец, разказваше ми го и не се срамуваше, към Преспанското езеро, в едно село, да купи фасул. Там имало две сестри, сироти, едната била много наивна. Той я излъгал и й взел фасула на половин цена. Дошла другата, той вече бил натоварил фасула и тръгнал. „Добре, нямаш ли страх от Бога, две сироти сме, как ще живеем! Изчезвай оттук!“ Тръгнал и не след дълго паднал на пътя с колата, 200 хиляди драхми щети, и тогава парите имали стойност.

***

В квартала ми имаше три жени, едната сирак, другата бедна, помагаха й роднините от Канада, третата богата. Имаше и една възрастна, вдовица. Имаше едно муле, много инатливо, защото не го бяха кастрирали добре и след това стават по-зле, опитваше се горката да го командва, късаше и въжетата. Измъчи се много и намери едно здраво ново въже. Къде да намериш въже през окупацията. Трите жени отишли, срязали въжето и животното избягало. Търсила вдовицата да го намери наляво-надясно. Измъчила се много, не го намерила. „Тази, която го взе, върху него да я отнесат!“ – казала.
И отишла богатата в дома на брата си, той имал една карабина от тези, които оставили италианците, когато си тръгнали. Помислила, че е празна, и я подпряла я върху шията си, сложила я на земята. С какво да я пренесат сега? Със стълба. Въжета сега да я вържат. Въжета! Въжета! Донесла едната едното парче, другата другото парче, вързали я с трите парчета. След това научихме за клетвата, която другата жена изрекла. И хванала тази, защото другите две имали оправдание, докато тази нямала. Търсила след това огледало да види, но не й давали. Какво да види, карабината й разранила цялата шия. Умря накрая, но с това терзание издължила много. И това Бог от любов допуснал. Не знаем как ще съди.

– Ако е така, геронда, ще действат и молитвите!

– Разбира се, когато идват от сърце. Правиш едно добро и казва другият: „Бог да ти прости“. Това помага. Затова някой може да прави нещо в името на някой друг и това му помага.

Както с Иаков, когото Исаак благословил от сърце, защото останал доволен от козлето. Исаак искал да благослови Исав, защото му носел дивеч, когато бил стар. Съдил, с други думи, човешки. Но Исав бил с гореща кръв, разпалвал се, както се казва и във Великия канон. Йаков бил по-добър и понеже помагал на майка си, тя го обичала повече и Бог я просветлил да направи това, което направил. Защото Бог не можел да благослови нещо, което не е чисто, защото след това би израснал крив корен. И устроил така нещата, за да останал доволен Исаак и да го благослови от сърце.

***

От това, което съм забелязал, злото трае до три поколения, не повече. За да остане малко квас, да се закваси обществото. Ето, както в Русия днес. Не са изминали още три поколения и вече започна връщането към традицията, още са живи дядовците и внуците научават традицията от дядовците, тоест съществува квас. И евреите във Вавилон, в плена, три поколения и там! И в много други случаи. Във всяка историческа ситуация не всички се отклоняват. Бог поддържа квас. В Русия, виждаш, започнаха сега да им позволяват много неща във връзка с религията. Изгниха мрежите, не могат вече да командват народа.

…Тогава, по време на революцията, хвърляли хиляди Евангелия в морето, не се позволявало никой да има духовни книги. Но зад всичко това са ционистите. Сега започнаха да го разбират хората. Виждаш, дяволът не може да скрие всичко напълно. И от различни случаи хората го разбират.

***

Годините ни са много трудни и идват големи трудности…

***

Във войската, когато беше студено, ни караха да маршируваме на място и да пеем, това бе за „поддръжка“, за да не настинем. Така и молитвата, която не се отправя със сърце, е само за нас, за помисъла ни, не стига по-далеч.

– Молим се, геронда, и умът ни се разсейва наляво-надясно, защо?

– Защото е молитва без болка! За да се помолим със сърце, трябва да изпитаме болка. Когато си ударим ръката или друго място, умът ни се събира в точката, в която чувстваме болка, така умът трябва да се събере в сърцето, сърцето трябва да изпита болка.

– Как можем да останем в това състояние, когато нямаме някакъв проблем, някаква болка?

– Да превърнем болката на другия в наша! Трябва да обикнем другия, да му състрадаваме, за да можем да се помолим за него. Да излезем лека-полека от себе си и да започнем да обичаме, да състрадаваме и на другите хора, семейството ни първо и след това голямото семейство на Адам, на Бога.

***

Колкото повече човек изпитва болка, толкова по-голяма утеха чувства, защото в противен случай не е възможно да издържи болката, особено когато човек изпитва болка за другите, Бог го утешава.

***

За нас, християните, не трябва да съществува болка, нито горчивина; ако докоснем нашата горчивина до Христос, става сироп.

***

– Как трябва да посрещаме неправдата?

– Всеки я посреща съобразно неговото духовно състояние.

– Докъде трябва да отстъпя и да оставя другия да ме онеправдае? Зная, че той иска да ми вземе нещо конкретно.

– Добре, не четеш ли Евангелието? Не казва ли, че този, който те принуди да вървиш с него една миля, да отидеш две? Не казва за този, който ще те помоли, а за този, който те принуди. Ако иска да ти вземе ризата, да дадеш и горната дреха? Да не искаме да правим наше Евангелие.

– Ако другият иска да ме окраде?

– По правило човек трябва да чувства и вина, че не е разбрал нуждата на другия, за да му даде това, от което има нужда, а го е довел до кражба, трябвало е да го помисли по-рано. Братя по плът сме всички хора, а ние, християните, сме братя и по плът, и по дух. Добро ли е да онеправдавам брата си? Аз да имам 3-4 апартамента и вила, а другият да няма нищо? Справедливо ли е това? Правилно ли е? Не би ли трябвало да му дам? Ако нещата не се раздадат (съгласно) Евангелието, след това ще се раздадат с ножа. Сетне естествено добрият Бог ще върне отново Евангелието.

– Ако другият е измамник, не е добър човек, ленив и т. н., трябва ли да му дам милостиня?

– Защо, ние заслужаваме ли всички тези дарове и милостини, които Бог ни дава? Или ние сме угодни Богу? Но въпреки това Бог ни дава. Трябва някой да ни харесва, за да му помогнем? Какво се казва в псалма „Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове“ (Пс. 102:10).

***

Свидливите хора са „касичка“. Събират, за да вземат други. Така, поради своето, безумие губят наградата на милостинята, където биха могли да помогнат на някой нещастен човек.

***

– Геронда, не знам защо, но без някаква особена причина почитам много света Параскева.

– Аз – света Варвара. Когато щях да ходя войник, се помолих на светицата да ми помогне да не убия човек във войната. И наистина получих специалност свързочник. Бе рядко място и всички ме питаха какви връзки имах, че взех това място и когато им казвах, че нямах никакви връзки, не ми вярваха. След това им казвах: „Да, имам една връзка“. „Коя?“ – питаха. „Бога“ – казвах. (смееше се)

***

– Геронда, има някои хора, които, въпреки че са чули много за Христос, не искат да се променят. Не се обръщат! Какво става с тях?

– Те са обърнати прекалено на другата страна. И е нужна много молитва, за да се обърнат към добрата страна. Ако един човек е добър, състрадателен, не се бой за него. Ако например пие или играе на карти, или има други страсти и не вярва, но когато види един бедняк, го съжалява, разтърсва се, иска да помогне, не се бой за него, Христос ще му помогне. Но ако някой е жесток и е коравосърдечен, той не върви добре!
Ето, имаше една жена от Австрия, много богата. Изразходва цялото си имане за бедните. Дава тук, дава там, накрая остана без нищо. Погрижили се някои познати и я поставили в един аристократичен старчески дом. Ходил там един мой познат и й говорил за Христос. Тя не вярвала. „Моля те, нека сменим темата“, му казвала. Накрая й се явил Сам Христос. Не във видение, а наяве. След това тя се отдала на плач и покаяние.

– Ти ми казваше и аз не вярвах! – казвала на моя познат.

– Когато идваше и ми казваше да се моля за нея, отговарях му, че няма да се моля, защото тя има право на Божията помощ. Дотам снизходи Христос, да дойде Той Самият.

***

Да проявяваме търпение в болестите и изпитанията, за да вземем някоя „пенсия“. Защото нищо от това, което става, Бог не го допуска да стане, ако от него няма да излезе нещо добро. Много пъти допуска да стане нещо с някой, за да се принудим да му помогнем и да ни избави от някакво зло.

Когато бях в Стомион, бях слязъл в Коница и се връщах тежко натоварен. Имаше стръмно нанагорнище с тясна пътека. Тичах да сваря, защото слънцето залязваше и не исках да пропусна духовните си задължения. По средата видях един човек с две мулета, натоварени с дърва. Едното беше паднало от едната страна, другото от другата. Беше в опасност. Естествено, трябваше да му помогна. Помогнах му, качихме и дървата горе. Зарадва се човекът. „Хиляди благодарности“, ми каза. Зарадвах се и аз, че му помогнах. Загубих близо 20 минути. Бързах да сваря. „Ти ме спаси ме, ти ме спаси!“ – ми викаше отдалеч. Веднага щом стигнах до върха, какво виждам: имаше свличане на камъни по-долу по пътеката на 20 минути разстояние. Камъните се бяха откъснали и стремително падаха, като завличаха и дървета с тях. С други думи, ако не бях спрял, щях да загина, и Бог устрои да паднат мулетата на човека, за да се спася аз; казваше ми и човекът: „Хиляди благодарности!“ Обърнах се от върха и му виках: „Ти ме спаси ме! Ти ме спаси ме! Благодаря!“

– Чу ли те, геронда?

– Не, но аз извърших това, което бях длъжен.

***

След големия пожар през лятото в Света Гора, бях ходил да видя стареца. Бе „гневен“ и викаше:

– Шамар от Света Богородица бе това. Започна в първия ден от постите и свърши в последния. Казваха, че ще угасне по-рано, защото не духаше вятър, но угасна в последния ден, въпреки че имаше вятър. Сякаш една ръка го водеше, минаваше оттам, където не го очакваха и заобикаляше зоните за сигурност. Изгоряха горите! Изгоря ли обаче светското мъдруване?

– Един манастир искаше подкрепление.

– Те отново не разбраха нищо духовно. Светско мислене имат (ядоса се). Стават причина да се хули Божието име. Навсякъде валеше, в цяла Гърция! Само на Света Гора не валеше! За да казват хората: „Къде е тяхната Света Богородица? Защо не им помага?“ Откъде да знаят хората, че това е шамарът на Света Богородица? Има някои хора, които се съгласяват с Божия гняв и не се молят дори с една броеница за пожара (имаше предвид себе си).

– Геронда, страхувам се, как говориш така!

– Какво, ще водят война с мен и калугерите?

– Да, геронда!

– Ами, нека да водят… аз от любов говоря. Знаеш ли какво каза о. Иродион, когато му казаха да се помоли за пожара?

– Какво каза?

– Без молитва за пожара. Много зеленина, много калабалък калугерите. Малко зеленина, без калабалък (= празнословие).

***

Колкото повече човек живее светски живот, толкова повече стрес придобива. Само близо до Христос човек отморява, защото човекът е сътворен за Бога, това е неговото естествено състояние да бъде с Бога.

***

Толкова години минаха и дяволът не се покая! По-лош става. Сега се опитва да привлече целия свят на своя страна. Казва ти: „Бог е милосърден. Ще съжали накрая Своя свят и така ще ме вземе и мене!“

Когато бях в килията на папа Тихон, съжалих дявола. Ангел бил и докъде паднало Божието творение, си мислех. Заплаках и паднах на земята и се молих за него. И както главата ми бе забита в земята, погледнах встрани и го виждам до мене, наяве, да ми се плези. Една свирепа глава, с някакви ноздри, с някакви остри зъби, огън изскачаше от очите и устата, и ми се плезеше, а аз се молих за него. Бог допусна това, за да разбера неговата злоба, че не се покайва.

И Иуда същото направил. Знаел, че Христос ще освободи умрелите от ада. Казал си: Ще отида и аз преди това, да ме вземе и мен заедно с Него.

– С други думи, геронда, и той спасението си търсил?

– Това ли е начинът, бре детето ми? Вместо да отиде да поиска прошка от Христос, отново лукаво постъпил. И да видиш Божието милосърдие, което огънало смокинята и нозете му докосвали земята, но той отскачал нагоре. Всичко това, за да не отиде да каже едно: Прости! Ех, ех бре, детето ми!

Ето сега, когато говорим, приемаш по духовен начин едно въздействие. Така и когато дяволът е близо, ти повлиява по лош начин. Нима ще подхващаме разговори с дявола? Дяволът ще те отхапе. Не се отпускай и да не го оставиш да влиза в ума ти, да го пропъждаш, ти използваш 30 % от ума си, да го използваш целия. Да не си отпуснат, да вземеш сериозно нещата. Когато си тръгнаха италианците, оставиха тук ръчни гранати, боеприпаси, барут. Отидоха хората, взеха палатките, защото ги държаха в палатки. Бяха някакви ръчни гранати, запалителни, с бои като играчки. Загинаха много хора тогава, много дечица. Виждаш, 3-годишно детенце, казваше му: Не това! Лошо е, бум, ще гръмне! И то слушаше. Ти не разбираш ли? Игрички с дявола ще правим? Експерименти?

***

Трябва да обикнем труда, да не гледаме лесните неща.

***

Някой, който се причастяваше често, попита стареца относно честото причастяване.

– На малко детенце, което се родило обсебено от бяс, казват отците, (е нужно) често причастяване и заклинателни молитви, за да избяга дяволът; и бяга, защото детето не е виновно, дяволът няма права върху него. Също така съм виждал много дечица да оздравяват от левкемия и други болести от честото причастяване. Тук човешка кръв приема човек и се укрепва…, а камо ли да приеме и божествена!

За възрастните обаче не е така. Зависи как се причастява човек, колко труд полага за това. Някой, който се причастява често, не означава, че ще се освети. Ако беше така, ще се осветят всички свещеници, които потребяват целия св. Потир. Доколко човек запазва благодатта върху себе си? Да не я губим веднага. Също така подготовката играе роля.

***

– Геронда, днес има толкова хора, милиарди, които не познават Христос, и толкова малко, които Го познават, какво ще стане?

– Ще станат неща, от които ще се разтърсят народите. Няма да е Второто Пришествие, а Божия намеса. Хората ще търсят да намерят някой да им говори за Христос. Ще те дърпат за ръката. Ела тук, седни да ми кажеш за Христос.

***

– Ето, геронда, седят и се занимават с Антихриста и печата и не се занимават с Христос.

– Не да се боим и да се тревожим с това, а да сме осведомени. Да не би евентуално да се окажем с печата, без да го разберем, и нищо не може да стане след това.

***

Най-голямата радост човек чувства чрез (себе)жертвата. Виждаш другия да работи. „Седни да починеш малко“ – казва някой и той започва да работи и да се труди. Първият отпочива по човешки, но другият се наслаждава на божествена отмора.

Имаш нещо, което можеш да изядеш, но не го ядеш. Един банан например, лишаваш се от него и го даваш на другия. Той се радва, естествено, наслаждава се на плода, но другият бива утешен от Бога с превъзходна божествена утеха.
Най-голямата радост човекът може да почувства с жертвата.

***

– Геронда, в Патра преди два месеца имаше земетресение! Силно земетресение, пропукаха се и църквите!

– Тоест, здраво ви разклати! Но дали ви събуди?

– Събуди ни, събуди ни, геронда!

– Но пак спите.

– Да, да, геронда.

– И тук човек вижда милосърдието на Бога. Завърта копчето до 5, не го завърта повече, би могло да стигне до 12 (степен), и нищо нямаше да остане право. Завърта копчето дотам, докъдето ще принесе полза.

Бог би могъл да накара всички хора само за три минути да се покаят, ако примерно завъртеше копчето и имаше трус по цялата земя. Хората веднага биха завикали: „Съгреших, съгреших!“ и биха отправяли молитви, и биха давали обети. Но след една седмица… отново биха се втурнали на бузуки.

***

– Геронда, какво ще стане, когато ни онеправдават?

– Този, който те онеправдава, е твой благодетел. Трябва да му пращаш подаръци, да го обичаш като благодетел. Да не говорим, че много пъти си мислим, че ни онеправдават. На един човек, който ти прави добро, на него си задължен и в другия живот, но и в този живот. Докато някой, който те онеправдава, те облагодетелства. Прави ти влогове в божествената спестовна каса. Това ще намериш пред себе си в другия живот.

– И ако ни онеправдава постоянно?

– Е! Постоянно ти прави влогове, които ще срещнеш в другия живот. На него трябва да пращаш много подаръци.

***

Един път научих, че мой приятел от детство, който години не бях виждал, бе поразен от левкемия. Отидох да кажа на стареца да го излекува.

– Какво искаш, да оздравее тялото или душата?

– И двете, геронда!

Старецът се засмя.

– Добре, искаш ли да вземем по половина. Да вземеш ти 50 % от рака и останалото аз.

– Тоест, да се разболея аз от рак, на мястото на приятеля ми? – си помислих.

– Искаш ли? – ме попита отново.

Страх ме беше, нищо не казвах.

– Добре, съгласен ли си аз да взема 99 % и ти 1%? – попита отново.

– Да, геронда, съгласен съм! – отговорих веднага, тъй като това ми се стори лесно.

– Добре. – засмя се радостно. – Постигнахме съгласие.

– Наистина ли, геронда, ще вземете рака върху себе си сега? – попитах отново.

– Виж, …за да чуе Бог една молитва и да излекува някого, трябва да се молим с такова разположение. „Боже мой, …излекувай него и дай на мен болестта.“ Или ако е някой парализиран, да сме готови да кажем: „Боже мой, вземи от мен половината сила от нозете ми и я дай на него.“ Разбра ли? Молитвата да става с труд… със саможертва. Добрият Бог, виждайки нашето безсилие да понесем болестта, и него ще излекува и на нас няма да даде болестта. Но за да бъде чута една молитва, трябва да става с такова разположение. Някой път естествено Бог може наистина да ни някоя болест, която можем да понесем.

 

Продължение от 1 част и от 2 част

Автор: Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“
Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.osotir.org/