Безлики

Слънцето изгрява и залязва... Това не е някакъв негов каприз. То си е там,

Новата любов

Цялата беда е в това, че открихме нов път към любовта, непознат за светиите.

“Па шта си ти?”

Па шта си ти? - такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец. Па шта си

Времепроводчици

Преди да станеш свещеник е нужен нещо като преходен период. Не може тази вечер

Като пяна

Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е

Тънка червена линия

Отец Серафим Роуз е един от най-влиятелните и мъдри наши съвременници и православни праведници.

Да прецакаш мечта

Гледах интервю с един от малкото съвременни български актьори, които харесвам. Вероятно стар, но

Лествици разни

Променливостта на времето е шанс и проклятие за гъвкавия… 

Лествицата към Рая не е единствената стълба на света. Врагът на всичко е измислил и предложил свое менте. Затова и светът има своя “лествица” към просперитета, към “земния рай”, за който всеки е чувал, но никой не го е виждал… И все пак – търсачи много. 

Учат те още от малък: животът е един, не го изпускай от ръцете си. И ти казваш на проклетата съвест да млъкне. Желязото се кове докато е горещо. А устата на съвестта трябва да бъде затворена, докато си млад. Да свикне да преглъща… Тук се наведеш, там те спонсорират… “Важното е да си наше момче… Ще ти свършим услуга… Ще те приемем сред нас… Искаш ли да се дообразоваш при наши специалисти… О, парите не бива да спират талантлив човек като теб… Не се бой, ще ни върнеш с някоя дребна услуга…” Така си върви животът, а птичето (ако изобщо е птиче) каца на рамото ти…  Continue reading

Вместо хляб…

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Този път реших аз да задам въпроса, с който обичайно той ме посреща. Щом го наближих, изстрелях: 

– Е, как вървят нещата от тази страна на оградата? 

Мислех, че ще го развеселя. Но на него явно не му беше до смях, имаше печален вид.

– Сигурно си мислиш, че тук е голяма скука. – отговори ми. – Но нямаш представа с какви ужасни съдби ми се налага да се сблъсквам… Continue reading

Войната, която губим

Още в началото на пандемията ме връхлетя един помисъл… Напоследък той се превръща в убеденост.

Гледам разкривените от омраза думи, които се въртят из интернет и медиите. Пропагандният цинизъм, подхвърлян с лекота от уж възпитани хора. Бездарният картинен сарказъм, който печално иронизира авторите си. И си мисля: битката е най-вече за запазване на човешката нормалност. И я губим!  Continue reading

Кръстното спасение

3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна (Марк 8:34-9:1)

Ако трябва да направим описание на съвременното общество, то една от най-характерните му черти е равнодушието. Това личи в магазините, в които пазаруваме, в начина, по който шофираме, в градския транспорт, в който се возим. Прави ли ви впечатление, например, че в автобуса или трамвая постоянно някой говори силно по телефона? Не важни неща, а някакви глупости. Останалите хора, които пътуват, не го интересуват, не съществуват за него, няма значение приятно ли им е, неприятно ли им е. Веднъж се загледах в един такъв млад човек. Беше с много модерен каскет и крещеше така, че целият рейс го слушаше. Помислих си: „Ще види, че го гледам и ще се засрами от това, че съм свещеник.“ Вятър работа. По едно време се усети, отдели за момент телефона от ухото си, погледна ме нагло и спокойно рече: „Приятен ден ви желая“ (в смисъл: „Айде чупка, попе“). И след това продължи да крещи в слушалката. Continue reading

Супер Велик пост

По време на Великопостното богослужение многократно се казва една молитва на св. Ефрем Сирин. И докато свещеникът я произнася се правят три земни поклона…

Но първо да си спомним какво беше Велик пост. Пост: “Няма болест.” Пост: “Стойте си вкъщи!” Пост: “Вахiните спасяват живот, спаси и ти или умри!” Пост: “Оставка!” Пост-снимка: юмруче! Пост-снимка: ковчези и жито на жълтите павета, вуду пипъл, меджик пипъл! Пост: “Ай лов ю Джон Траволта!” Пост и война! Пост и справедлива омраза! Пост и “Да ги свършваме – или ние тях, или те нас!” Всички пишем Велики постове в социалните мрежи! Те са нашите Велики пости, в тях се учим да обезсмисляме думите и времето, в което се изговарят. Continue reading

Молитва за “оправдание” на народа ни

Много от това, което ни се случва напоследък (умишлено избегнах израза: което вършим и говорим), ми се вижда толкова обезкуражаващо, че изпитах известно недоумение в молитвите си. Прииска ми се да намеря някакъв “аргумент” пред Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, заради който те да ни помилват. Имам предвид, освен милосърдието и любовта им към нас – тези две най-важни причини все още да сме тук… Да, вероятно е детинско, но ми се искаше да намеря нещо, заради което да кажа: Нека ни има нас, българите, защото… Нас, похарчилите всичкия духовен капитал на предците си за костюми, с които да изглеждаме добре по телевизията… Нека не се погуби тази древна страна, защото… Какво? Кое е непоруганото, непрофанизираното? Да, тук има Църква и малко останала чиста вяра… Но, съгласете се, Църквата може да съществува и без нас… Continue reading

Една плачеща птица

Подвижникът Хаджифлуренцос и нашето време

Автор: Неофит, митрополит на Морфу

По Божия милост живеем в началото на 2018 г. и всички ставаме свидетели на световни исторически събития, геополитически катаклизми, икономически кризи, социални промени, природни бедствия и най-вече на пълзяща демонична субкултура, която претендира за тялото и душата на човека чрез служение на плътта, идолопоклонство, хедонизъм, магьосничество, насилие, метафизични теории и религии, които новият световен ред разгръща по всички краища на земята. Continue reading

Жив щит

Първо исках да пиша за колониите и колонизаторите. Да попитам защо Институтът за български език не работи в защита на езика ни български и каква е причината в руските новини говорителите официално да ползват думи като “инклюзия” (вм. включване), “волонтер” (вм. доброволец), “лидирует” (вм. ръководи, води), “трейлер” (вм. влекач), “спикер” (вм. говорител) и много други. Continue reading

Миротворното покаяние

През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Continue reading

Развързани мостове

(Неделя Сиропустна)

Прошката е дете, което светът е зарязал на железопътна гара. Ей така, казал е, че отива за сандвич и нещо за пиене и не се е върнал. Тя още го чака. А той показва снимката й и пише бездарни стихове за нея… После отива на бар с равнодушието и пият заедно, за да я забравят. Поръчват алкохол за всички маси и казват, че имат повод да почерпят, та никой да не разбере, че са вселенски тъжни и дори не могат да заплачат.  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)