– Кое според вас е най-важното изречение в Евангелието?
Той се заколеба за момент и в иначе ведро изглеждащите му очи скорострелно се появиха сълзи, а гласът му леко потрепери:
– “Да не съм аз, Господи?” (Мат. 26:22) Ако не си разбрал това изречение, не си разбрал и Евангелието. Или по-точно, разбрал си го погрешно.
Този диалог е част от интервю със свещеник от друга поместна църква. И аз като вас обичам хубавите проповеди. Ето я и ползата от интернет – достъпни са ни слова на всякакви езици. Не мисля, че имаме потенциал да чуем нещо толкова дълбоко на български. Съжалявам, че го казвам, но така смятам.Continue reading →
Дьорд е световен лидер и техните са го нарекли първом по унгарски тертип Дьорд, щот се е пръкнал нейде из Маджарско. Та Дьорд Шорош е виден, изтъкнат и водещ глобален зеленчукопроизводител, земеделски стопанин, изгонен от родината си и приел английската версия на името си. Continue reading →
Уважаеми зрители, вие сте с прогнозата на мамника. Утре ще има още време. Вдругиден не се знае. Следват новините на мамника – онези от Америка са добрите, другите от Русия – много зли. Continue reading →
Не ме вълнува как ще приемете следващите думи. Пиша ги, за да формулирам и затворя в изречения мислите си. От около 15 години насам изпитвам ужасна тъга в края на декември. На Рождество ми е светло, топло, хубаво край близките, а след Стефановден докъм 1 януари ми е тежко. И все по-тежко става. Continue reading →
Минути преди края… Стоях с един от опечалените пред прясно изкопания гроб. Чакахме да свалят ковчега от катафалката. На няколко метра от нас доволно махаше с опашка куче. Малко кафяво и много сладко. От тези, които, ако имаше как, би си взел вкъщи. Не ни обръщаше никакво внимание, защото ръфаше огромен кървав кокал. Някой подхвърли: “Не искам да знам чия кост гризе…” Избутах опечаления и застанах между него и гледката, докато пръстите му до кръв се впиваха в дървения кръст, който държеше… Истината е, че ми идеше да вия като гладно куче. Но не беше удобно. А и истинското куче не беше гладно… Continue reading →
Имало е всякакви времена – окъпани в кръв и надменност, потопени в сълзи, притиснати от нахална безнадеждност… Какво ли не познава светът, как ли не се е опитвал да поругае своето спасение… Какви ли пропълзявания не е практикувал, за да се измъкне от покрова на разперените на Кръста Христови криле…Continue reading →
17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод за равносметка! И за проповед! Трудно се пише такава проповед! Можеш само да бъдеш искрен…
Видях много чудеса! Всеки ден през тези 17 години беше чудо! Защото всеки ден беше невъзможен! Математически невъзможен! Логически невъзможен. Системно невъзможен! Нямаше как да стане по човешки, изключено беше… И сега е изключено!Continue reading →
Добре, де… Знам, че така не се говори. Че не се казват проповеди като тази. Ама седмицата така тръгна… Не само при мен…
Навремето имаше една песен: “Толкова много неща съм преглътнал, но нещо стомахът ми не понесе! Не понесе! Моля, извинете – не го понесе! Моля, извинете…” Знаете ли кой е автор на текста? Владо Попа! И аз съм Владо попа, ама тоя е друг. Викаха му още Унгареца. Самият факт, че помня такива текстове, говори откъде идвам. Знам какво е да си отчаян и колко необходим е Христос. Насъщно необходим! Христос е насъщният Хляб, Който изпросваме за всеки ден. Continue reading →
Направил съм много панихиди в живота си… Наистина много… В повечето хора те създават противоречиви усещания. Утеха – защото разбираш, че можеш да се пресягаш до другия свят и да изпращаш там грижа. И уплах – защото това е непозната житейска територия, изискваща, задължаваща… Continue reading →
„Първите жилища с топла връзка към мола“ – пише на един билборд в големия град. Анимационният „Уоли“ за роботчето, „Матрицата“, „1984“, „Терминатор“, „Прекрасният нов свят“ и още десетина подобни не са художествени произведения, нито предупреждения – това са само съобщения, садистични и провокативни известия. Няма мистика. Има прагматичност и хладнокръвие. Съобщаването на публиката какво я очаква ми се струва зловещо и извратено занимание, но нагнетяването на страх и доизнервянето на обстановката е също част от плана на лукавите. Continue reading →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)
– Кое според вас е най-важното изречение в Евангелието? 
17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод за равносметка! И за проповед! Трудно се пише такава проповед! Можеш само да бъдеш искрен…
Добре, де… Знам, че така не се говори. Че не се казват проповеди като тази. Ама седмицата така тръгна… Не само при мен…
