БИЛО…

“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се

ТОВА Е САМО ЛЮБОВ?

Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,

Решимост в очите

Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше

Думи без сърце

Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не

Лицата от иконите

Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,

Да видиш Рая

Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш

За да не загубя пътя

Понякога си мисля, че си Ангел под прикритие,
изпратен ми по милост, за да не загубя пътя,
покриваш ме със сълзи, с усмивка ме събуждаш.

От малък боледувам от човешката себичност,
защо ми трябва да съм толкова чувствителен?
А ти ми отговаряш – за да можеш да обичаш!

По улиците не вървя изправен,
завива ми се свят и ме презира,
а ти ме хващаш за ръка и ме лекуваш.

През зимата излизам необлечен,
настивам от въздишки и проклятия,
целувките ти чупят лед и носят пролет.

Присмиват се: „Не си й купил даже пръстен!“,
не символ търсех, а самата вечност,
сега те гледам… и знам, че тя ни чака…

 

12 януари 2020 г.

12 години заедно под покрова на Бога. Честит празник, любов моя!

За нашето обновяване

Неделя след Богоявление (Мат. 4:12-17)

Мисля, че една от най-характерните черти на днешния свят е нежеланието за промяна. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно. Можете да кажете, че светът сега е глобално село и т.н. Но ето какво имам предвид.

Храмовете, в които служа, се намират в парк около едно езеро. Веднъж млад мой познат беше седнал на една пейка. Задълженията ми обикновено са динамични и често ми се налага да тичам от едната до другата църква по няколко пъти на ден. Така и в онзи момент – ту в единия храм, ту в другия и все се натъквах на него – приведен, вперил поглед в телефона си и правещ нещо с него. Накрая ми останаха 5 свободни минути. Приседнах на пейката и се пошегувах: „Странно ми е колко време можеш да издържиш така, седящ в една и съща поза и пипащ по копчетата на телефона?“ Той бавно вдигна поглед и учудено каза: „Отче, в днешно време телефоните нямат копчета, много си назад с материала.“ Веднага осъзнах, че е прав и че аз работя с представи за техниката, които са останали в миналото. Continue reading →

На Милена

Сърцето ти е моят дом,
прибирам се премръзнал,
а в тебе грее слънце…

Сърцето ти е моят дом,
дрехите ми са мокри от сълзи,
переш ги и ми ги връщаш сухи…

Сърцето ти е моят дом,
обувките си свалям пред вратата,
а ти се смееш, че не мога да изцапам…

Сърцето ти е моят дом,
оплаквам ти се от световната безчувственост,
а ти ме галиш и обещаваш, че ще я набиеш…

Сърцето ти е моят дом,
бездарно крия, че съм гладен за утеха,
с очи ме храниш, като даваш да те гледам…

Сърцето ти е моят дом,
разпитвам колко още битки ми остават,
а ти постилаш обич и ме слагаш да си легна…

Сърцето ти е моят дом.
Не само дом, а антре към вечност,
докосвам те… и знам, че Раят съществува!

Пожелай си с мен

Хубаво е, че има Бъдни вечер. Минутите преди Срещата. Изпълнени с очакване… Може би с нетърпение… Иска ти се да минат по-бързо…

В този (макар и) кратък период можеш да преживееш много неща. Да си сериозен и да размислиш как да се представиш добре. Да се вдетиниш и да разчиташ на Бащината милост на идващия Младенец. Да си пожелаеш нещо… Какво пък, един светец добре отбелязва, че Царят е благоразположен на рождения Си ден. А вие какво бихте си поискали? Внимавайте да не се изложим… Continue reading →

Ракът на греха и дъгата след дъжд

Кратък спомен за поученията на отец Ефрем Аризонски. Дано Бог му даде дръзновение и от небето да продължи да ни води към спасение. 

“Бъди внимателен с театъра, който се нарича свят. Защото дрипльовците и еснафите на неговата сцена се обличат в дрехи на царе и владици. Някои изглеждат дотолкова истински, че излъгват въображението на зрителите. Но, когато представлението свърши, маските падат и тогава всички се показват такива, каквито са всъщност!  Continue reading →

Етика и естетика

Като двете страни на монетата са. Като слънцето и луната, деня и нощта, мъжа и жената, земята и небето, ляво и дясно, черно и бяло. Като формата и съдържанието. Неделими са етиката и естетиката. Любопитно ми е кой душевадец пръв се е сетил, че убивайки естетиката, ще бъде увредена и етиката. Continue reading →

Не участвувайте в убийството на смисъла!

Черепите и костите на човешки мъртъвци!

Мисълта, която не би минала през ума на играещите с тях е: че и те са били като нас – и ние ще станем като тях.

Тази игра развива:
• Нулева съпричастност към най-голямата трагедия на човека: смъртта!
• Нулево уважение към страданието, породено от тази трагедия.

Тази игра затъпява:
• Усета към немощните, старите, беззащитните;
• Съзнанието за съдбовността на всичко, което мислим, говорим и вършим
• Чувството за отговорност пред семейството, обществото, живота и историята
• Вродения стремеж към смисъл и смисленост на всичко в нашия и чуждия живот.

Защото
• Без смисъл на смъртта – без смисъл е и животът.
• Сериозното отношение към живота е невъзможно без сериозно, трепетно отношение към смъртта.
• Състраданието започва от усета-трепета-тревогата за собствената смъртност и уязвимост.

Жестокостта, безсърдечието и дори убийствата започват:
• с изгубването на трепета пред тайнството на смъртта и личната ни, реална съпричастност и участие в това тайнство
• с банализирането на смъртта (чуждата, естествено!) в тъпите филми с насилие, безчетни убийства, кървища, натуралистични рани, черепи, кости…
• с «празника» Хелоуин, подиграващ страха от смъртта и натрапващ грозотата, отблъскващото, чуждото на смисъла – като своеобразен маскарад на всичко нетърпимо от самото естество на човешкия живот и разума.

От подигравката с чуждата смърт до лекомисленото отнемане на чужд живот крачката е само една – и човек не я прави единствено от страх: след като е отнет трепетът пред тайната на смъртта, отношението към тайната на живота неизбежно става порнографско, цинично, вулгарно.

Моля ви, спасете децата си – поне собствените си деца! – от безумния парад на банализираната смърт. Не участвувайте в убийството на смисъла!

https://deadbees.net/wp-content/uploads/2015/08/110815_16.jpg

Скелет на жена с детенце, открит при разкопки

Кучето и празните тикви

Последните два дни ходих на гробища. Някой би казал: „Къде другаде да иде човек преди Хелоуин…“ Шегувам се. Никой не би казал така. По-скоро съм омръзнал на мнозина с това, че все говоря за смъртта. Ама няма как – такова ми е ежедневието. Понякога вземам попадията с мен, за да сме заедно, защото все нямам време да я изведа някъде другаде. И този път стана така. Continue reading →

Изборите, на които не гласуваме

С нетърпение чакам да минат изборите и истерията около тях. Направо е жалко като гледаш колко енергия се губи за нещо, което няма да даде никакъв сериозен резултат. Това е проверено през годините и въпреки всичко – не ни се вярва. Знаете популярния израз „изборите не решават нищо“. Не защото са нагласени или нещо такова, а понеже трябва да се случат много по-рано и на съвсем друго място – не във въпросния неделен ден. Да кажем – в много други неделни дни. Когато свещеникът вдига Евангелието нависоко и казва: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух…“ А и не само тогава. Continue reading →

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)