Почти целия си живот дядо беше прекарал в центъра на София. Когато се пенсионира обаче, заряза всичко и отиде на село. Построи си малка къщичка. Така и не успя да я обзаведе изцяло. Обитаваше само една стаичка и кухня. Но пък си купи 3-4 кози и 1 овца. През лятото му ходех на гости. И заедно изпълнявахме „чредата“ му да пасе селския булюк. Иначе казано, кой колкото животни има – толкова дни води стадото на паша. Прекарвахме с него по цели дни в планината. Това бяха първите ми пастирски опити. Казваше ми: „Там има младо дръвче, а онази коза ще му изяде кората. Иди и я прибери при другите.“ Аз вземах овчарската гега и почвах да махам срещу нея. Тя побягваше надалеч и се налагаше после дядо да я примамва обратно. След това ми обясняваше: „Не може така да се отнасяш с животните – вземаш тоягата и махаш. Трябва да изобиколиш, да предположиш къде може да отиде козата. Не става само да въртиш гегата. Целта е да прибереш стадото цяло вечерта при хората.“ Надявам се тези думи да са ми послужили… Continue reading →
Помня как един отец уж на шега казваше: „Невинността ражда трагедии“. Понякога се сещам за тези думи и размислям върху тях. Разбира се, проблемът не е в самата невинност. А в измамното усещане за нея! Убеденото чувство, че винаги си прав, че си своеобразен Гъливер в страната на духовните лилипути, е бомба със закъснител. Подобно на трениран терорист-камикадзе тя гърми и опустошава всичко около себе си. И гърми не само веднъж… Continue reading →
Голям студ. Минус 11 градуса. Усеща се минус не знам колко… Времето навън и човешките взаимоотношения създават усещане, че идва нов ледников период. Какво по-обикновено може да се случи на един свещеник от това да направи панихида. Молитвен спомен… Помните ли онази песен: „Пръст от пръстта, остава споменът…“ Снегът хруска под краката ти и сякаш през зъби заплашва, че ще затрупа и тази утеха. Последното убежище на днешния свят… Continue reading →
Да се вторачваш в българската журналистика понякога е твърде печално занимание. Ето, вече мина толкова време откакто Никита Хрушчов обеща да покаже последния поп по телевизията, а то все не се случва и не се случва. Нещо повече – за беда на някои, определящи себе си като „не особено религиозни“, дори патриархът влезе в залата на Народното събрание. Истинска злоупотреба с търпението на атеиста. И досущ като някои кронщадски моряци, писачи от разни медии (родни и чужди) закрещяха, че трябва да се намери някой, който да изгони Светейшия патриарх от парламента. Continue reading →
Далече от Бога човек се разболява – психически и физически. Адам и Ева били близо до Него. Били подложени на изпитание, изкарали двойка на първия си голям изпит, наложило се Бог после да изпрати Сина си, за да разясни на човечеството за какво е създадено… Обаче на това човечество му е трудно да живее близо до Създателя си. Отвън е студ и мрак, няма въздух, няма светлина, но то все натам се бута, все в лошотията упорства. При Бога е топло, светло, диша се леко, при Бога си жив. И кое избираме от двете? Студ или топлина? Continue reading →
Пейката от заглавката горе… Толкова много неща казва. На нея човек сяда за малко. Един час, два часа, три, четири… Цял ден да седи дори, пак накрая трябва да стане. Тя е само за отдих, да разберем колко е хубаво да седим на нея и да си говорим с приятелите. Сядаме със съзнанието, че ще станем, но въпреки това сядаме с удоволствие. Краят е съвсем близко. Continue reading →
12 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на 10-те прокажени (Лука 17:12-19)
Спомням си предаване за поезия, което гледах преди доста години. Там прочетоха едно от най-потресаващите неща, които съм чувал. Става дума за стихотворение на известен и сега поет, посветено на Лазар. В първия момент можеше да си помислиш, че става дума за Христовия приятел – възкресения четверодневен Лазар. Но всъщност, ставаше дума за друг човек – Лъже-Лазар, измислен от поета. Един Лазар, който е противоположен на описания в Евангелието. На този Лъже-Лазар Христос Му казва в стихотворението: „Стани, Лазаре!”, но той не иска да стане. Не иска да диша. Не иска нищо. Излиза от пръстта, за да похули Христос и да Му каже: „Не съм те молил! Не те познавам!” Умишлено не споменавам автора, за да не му правя реклама. Но си спомням как ме вцепени това стихотворение в първия момент. Усещането от казаното беше толкова отвратително, че първоначално дори не можах да изкажа възмущение от това лъжеевангелие в съвременна поетична форма. Continue reading →
Напоследък много слушам за хибридната война. Оказа се, че и Православието може да бъде намесено чрез техните гнусни инсинуации в разни такива словесни упражнения за атеисти и нещастни хора. Хубавата новина е, че човек не е длъжен да обръща грам внимание на телевизора, лъжите им в новините, институтите им в Швейцария, срещите на Вселенския патриарх и така нататък… Достатъчно е да обърне внимание на собственото си сърце и с помощта на думите на светиите да се приближи до Христос. За всеки човек има по нещо, православната литература е огромна, всеки може да намери светия по свой вкус и цвят, за да спаси душата си. Continue reading →
Някой би казал, че просто остарявам. Че изпитвам носталгия към миналото. Не, не е това! Явно имам проблем с времето, в което живеем. Мога да го обясня по много начини, но не е нужно. Достатъчно е да ви го кажа така: Не харесвам днешните истории! От много малък се радвам на хубавия разказ. На добрата приказка. Предполагам, че с всички е така. Човекът се е развил много, благодарение на това, че е търсил утеха, топла дума. Така са се появили книгите, печатната машина, радиото, телевизора, компютъра, таблета, телефона и т.н. Всичко е заради комуникацията. Заради общуването. В този смисъл, ние май вече живеем в нещо като посткомуникационно време… Време, в което всеки общува предимно със себе си. Continue reading →
Дивни са делата ти, Господи. Избра за нас духовен наставник именно от държавата САЩ в лицето на отец Серафим Роуз, от когото започваме да публикуваме отделни цитати в отговор на съвременните събития, потвърждаващи думите му, изречени и написани преди повече от 40 години. Continue reading →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)