Беше милостив Бог към нас да доживеем и тази година деня на Неговото Рождество.
Няма да хейтя на този ден, ще се пошегувам само с глупавата ни журналистика, според която ако ви писне ухото, значи край вас е минал ангел. Повече ангели ви пожелавам и по-малко пищящи уши.
Сега се опитвам да напиша един текст по темата журналистически глупости и журналистическа отговорност, но в празничните дни не ми остава и много време за писане, времето сега е посветено на близките ми хора, така че другите неща ще почакат.
Нашият шумен и претенциозен свят е вперил поглед към онази Рождественска нощ с надеждата да разбере тихото й тържество. Опитва се да я имитира. Вместо звездата – изкуствена светлина. Вместо пеенето на Ангелите – концерти. Вместо даровете на мъдреците – кокетни капризи. Continue reading →
Ще ви споделя нещо много лично. Най-добре се чувствам сред куки. Усещам се защитена, спокойна, сигурна. Пет от тях са ми любими… Само да не си помислите, че ползвам жаргонната дума за полицай. Щото напоследък се навъдиха едни разбирачи на смисловите гнезда на думите, та за да не ме тълкуват произволно, имам предвид нещо съвсем тривиално – игли за плетене на чорапи (шиш мельо). Ще каже някой: „Що пък плетеш на куки, а не с обръч?“ Имам си и обръчи, но ги ползвам за други плетки – не е ваша работа! Continue reading →
Преди месец няколко пъти минавах покрай него и си казвах: Като понаближи времето да не пропусна да му обърна внимание. Но изглежда, че ангажиментите взеха за заложник мислите ми и ги отведоха неизвестно къде. Чак сега се сещам, че трябва да преговарям за завръщането им. Или може би миналата година постът ми се случи по-добре от тазгодишния. Continue reading →
Избрани от човешкия род прародители на Христа, родили Преблагословената Богоотроковица, от Която се роди по плът Син Божий, свети и праведни Богоотци Иоакиме и Анно! Като имате велико дръзновение пред Христа Бога и винаги предстоите пред Неговия Небесен престол, прилежно Му се молете да се избавим от беди, та непрестанно да ви зовем:
Радвайте се, свети и праведни Богоотци Иоакиме и Анно. Continue reading →
Застанах за момент на моста да го погледам и да си кажем нещичко… Или да помълчим… Пред мен минаха някакви хора. Облегнаха се на парапета. Единият спокойно и равнодушно се изплю във водата. Подхвърли през зъби някакви отегчени и нищо незначещи думи. После пак се изплю и бавно отмина с цялата компания. И знаете ли какво? От това езерото не стана по-малко красиво. Continue reading →
Mеn in black, помните ли тоя тъп филм? Там едни агенти на някакви американски служби (какви други да са!?) преследваха едни извънземни, които искаха да завладеят планетата. Много ме кефят, леко иронично казано, холивудските филми, дето някакви юнаци спасяват света от различни напасти – природни или свръхчовешки, произлизащи от близки или далечни източници. Мога да ви разкажа всеки такъв филм след петата му минута, познавам хора, които си причиняват гледането на такива неща и не ги разбирам, честна дума. Continue reading →
Те се заравят в контейнерите. Търсят из боклуците нещо. Намират нещото и си го взимат. Доволни са. А нещото е било изхвърлено, защото е било непотребно, било е отпадък, мръсотия. Няма да ви озадачавам и да ви държа в неизвестност до края на текста, за да ви разкрия кои са тия клошари. Continue reading →
Кондак 1
Храбри войне на Царя на небесните сили Господа Иисуса, предивни преподобни отче Порфирие! Ти ни обичаш, изцеляваш и защитаваш от всякакви беди и скръбни обстоятелства, топло пред Господа ходатайстваш да ни дарува обожение. Като знаем за твоята помощ, ние благодарствено ти зовем: радвай се, отче Порфирие! Continue reading →
– Така, такаааа… Да видим какво имаме тука днес. – Главния се почеса, където не го сърби, понеже така правят герои като него в разкази като този. – Другари, в тези разкази аз, Главния, ви спускам опорните точки, нали се сещате?! После да не прочета тук и там, че аз такова и онакова. Да си знаем позициите, казвам. Да не се надскачаме. Continue reading →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)
Нашият шумен и претенциозен свят е вперил поглед към онази Рождественска нощ с надеждата да разбере тихото й тържество. Опитва се да я имитира. Вместо звездата – изкуствена светлина. Вместо пеенето на Ангелите – концерти. Вместо даровете на мъдреците – кокетни капризи. 
Ще ви споделя нещо много лично. Най-добре се чувствам сред куки. Усещам се защитена, спокойна, сигурна. Пет от тях са ми любими… Само да не си помислите, че ползвам жаргонната дума за полицай. Щото напоследък се навъдиха едни разбирачи на смисловите гнезда на думите, та за да не ме тълкуват произволно, имам предвид нещо съвсем тривиално – игли за плетене на чорапи (шиш мельо). Ще каже някой: „Що пък плетеш на куки, а не с обръч?“ Имам си и обръчи, но ги ползвам за други плетки – не е ваша работа! 
Преди месец няколко пъти минавах покрай него и си казвах: Като понаближи времето да не пропусна да му обърна внимание. Но изглежда, че ангажиментите взеха за заложник мислите ми и ги отведоха неизвестно къде. Чак сега се сещам, че трябва да преговарям за завръщането им. Или може би миналата година постът ми се случи по-добре от тазгодишния. 
Кондак 1
Езерото е голяма утеха. Понякога беседваме…
Кондак 1