Аз, “полезната идиотка”…
Горчиво. И болезнено. Не мога да реша дали е по-горчиво или по-болезнено. Попаднах скоро на
Проповед за семената на словото Божие
За неотклонното пазене на Православната вяра
Св. Серафим Софийски: Приспособявайте не вярата към своя живот, а своя живот – към вярата
Считам за свой архипастирски дълг да отправя към вас, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чеда на Руската и Българската църква, едно свое благопожелание. То се съдържа в думите на ап. Павел. „Гледайте, братя да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Кол. 2:8). Continue reading
Мисията на Православната църква в съвременния свят
Видео: Соня Анкова
https://www.youtube.com/watch?v=wDD2rsSz5E8
Старецът Арсений (Папачок): За истината трябва да можеш да умреш
Известният 96-годишен старец на Румънската Патриаршия, осъден заради вярата си по време на гоненията на 40 години затвор, от които 9 години е излежал, архимандрит Арсений (Папачок), за защитата на Истината:
Има свещеници, които биват заплашвани с низвергване от сан заради това, че защитават православното учение от съвременните еретически нападки. Какво да прави свещеникът в такъв случай? „Ако не млъкнеш, ако не спреш да говориш срещу католиците и икуменистите, ще бъдеш низвергнат!“ Какво да прави? Continue reading
Пагубността на църковния модернизъм
Светител Серафим Софийски: Верността към светоотеческото учение като залог за истинското духовно просвещение. Пагубността на църковния модернизъм
Слово на празника на св. Николай Чудотворец, произнесено в руската църква „Св. Николай“, гр. София, 6/19.12.1946 г.
Днес в апостолското четиво по време на Божествената литургия светата Църква предлага на нашето внимание, мои възлюбени в Христа чеда, следните думи на св. ап. Павел от неговото Послание до евреите: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни“ (Евр. 13:17). А малко по-горе в същото послание Апостолът призовава: „Помнете вашите наставници… и… подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). Continue reading
Лято на изчезване…
Вчера беше по-добре. Все още беше топло, сякаш лятото се сбогуваше. По телевизията казаха, че ще го направи – така и стана.
Имах една панихида сутринта към 10 на Малашевските гробища и едно Опело в 14 часа на Централните. Нито да се прибереш, нито да чакаш навън. Можех да отида до вкъщи да кажа здрасти на жена ми и пак да тръгна, обаче билетите станаха малко скъпи за това удоволствие. Иначе с радост бих се повозил на три-четири рейса до нас и обратно. Пък нямам карта, защото все не мога да я вкарам в дневната си програма. Искат хартиена снимка, едни бумаги да се попълват и подават, кой ще се занимава с такива неща. Реших да поседя малко на едните гробища, после малко на другите и така да мине времето… Continue reading
Спасяването на Точко
Автори: Ивана Фенерска – 10 г.
и Н. Фенерски
Най-напред трябва да ви разкажа историята на Точко. Той е обикновено куче, затова и историята му е най-обикновена. Чудесните приключения и великите истории се случват само на разни немски овчарки, пудели, колита, далматинци и други породисти екземпляри от вида канис в холивудските филми. А Точко си е съвсем нормален, пъстър, клепоух, страхливичък и див представител на дворняшките, които се падат първи братовчеди на уличните псета и трети братовчеди на подкаручните синджирлийки. Continue reading
Пак хвърлете
1 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 5:1-11
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.“ (Лука 5:1-11)
Continue reading
За Христос и антихриста, за края на света и края на времето
Интервю на Дария Захариева и Васил Жечев с йеросхимонах Димитрий Зографски
Ваше Всепреподобие о. Димитрий, Вие сте живял и служил една година в Йерусалим. Какво мислите за чудото на Благодатния огън, който всяка година на Велика събота слиза при православните?
Виждал съм този огън със собствените си очи, за първи път още през 2004 г. Тогава той се появи като синкави пламъчета по стените, дори в началото си помислих, че са някакви странни светкавици от фотоапарати. В първите минути огънят не гореше, след това придоби нормални свойства.
Да, благодатният огън от няколко столетия слиза само при православните, и според мен, това е още едно убедително доказателство, че само тази вяра е угодна на Бога и спасителна за нас, хората. Continue reading
Госпожа А.
История за пластмасова чашка с кафе и отговора на един въпрос
Беше през един от тези дни на късната есен, в които неминуемо възкликваш: „Ех, скоро ще го търсим това слънце…”. Сякаш лятото, според руската традиция, беше решило да поседи до вратата преди да си тръгне. Улиците бяха изпълнени с толкова много за никъде небързащи хора, че бях започнал да добивам усещането, че някой някъде е обявил почивен ден, за който единствено аз не съм разбрал. Затова едва дочаках обедната почивка и също излязох, за да се порадвам на последното топло време. Нямах конкретна цел, нито пък бях гладен, просто исках да поседя някъде, да изпия едно кафе и да погледам хората. Това обаче се оказа нелека задача. Очевидно подобна мисъл беше хрумнала не само на мен и заведенията бяха пълни с народ. След няколко обиколки на квартала влязох в някакво кафене, което определено не можеше да претендира за висока категория. Просто някакво кафене… Тук също нямаше празни маси, защото се намираше недалеч от средно училище. Изглежда децата бяха в нещо като голямо междучасие (или просто не бяха влезли в час, заради тайнствения почивен ден) и изпълваха цялото околно пространство с весел шум. Изчаках опашката от изгладнели ученици, взех си кафе и загледах къде мога да седна. Единствената възможност да се порадвам на времето беше една от външните маси, на които се беше настанила жена малко над средната възраст. Continue reading